What do you think?
Rate this book
Живо месо
Досадно е, когато трябва да се каже нещо препоръчително за сериозен автор, който има няколко издадени книги. Такъв е случаят с Пейчо Кънев. Но няма как да не отбележим една отличителна негова черта, особено характерна за „Живо месо”: внимателното изписване на думите; старанието, с което пълноводната, светлокафява река подрежда своите камъчета.
Елин Рахнев
Пейчо Кънев изгражда своите стихотворения както се изгражда тухлена стена – с кратки, бавни или бързи фрази, само за да разбие накрая с един замах тези стена или просто да й обърне гръб. И в двата случая поетическия жест е продиктуван от безпокойството за пътя, по който върви светът. Безпокойство, замесено от материята на обичащото омерзение и съпътстващия ужас. Този поет вярва, че нещата се случват само, за да се провалят и, проваляйки се, да ни напомнят за нашата отговорност. Чиста, силна поезия от поредния сирак на тишината.
Иво Рафаилов
АХИЛ
Празна, бяла стая.
Три стола в средата
и нищо друго.
На стената има картина,
която вече я няма.
Закачен, все още виси
само споменът за нея.
Както вече казах,
има три стола.
Еднакви, обикновени, скучни.
Тогава кой от тях е той?
Как така кой?
Естествено, че този, на
който от крака му капе
кръв.
VAE VICTIS
Старата жена, натоварена с няколко тежки
вързопа, върви из гората и се оглежда
страхливо. На петдесет метра пред нея изскача
войник. Той я вижда и тя го вижда. Гледат
се няколко секунди. Няколко секунди. Тогава
той бързо вдига своя "Люгер", прицелва се
в главата, стреля. Петдесет метра. Куршумът
лети точно със 114 метра в секунда. Значи тя
има малко повече от половин секунда живот.
Какво минава през мислите ?? За кого се сеща
през тази половин секунда? Деца, мъж, родина?
Неиздоената коза, селото в пламъци, смъртта?
Никога няма да узнаем. Секундата изтича. Тя пада
на земята. Тогава войникът отива бързо до нея,
надвесва се над тялото и казва: "Прощавай, майко!"
По излъсканите му ботуши лепне сутрешната роса.
Елин Рахнев
Пейчо Кънев изгражда своите стихотворения както се изгражда тухлена стена – с кратки, бавни или бързи фрази, само за да разбие накрая с един замах тези стена или просто да й обърне гръб. И в двата случая поетическия жест е продиктуван от безпокойството за пътя, по който върви светът. Безпокойство, замесено от материята на обичащото омерзение и съпътстващия ужас. Този поет вярва, че нещата се случват само, за да се провалят и, проваляйки се, да ни напомнят за нашата отговорност. Чиста, силна поезия от поредния сирак на тишината.
Иво Рафаилов
АХИЛ
Празна, бяла стая.
Три стола в средата
и нищо друго.
На стената има картина,
която вече я няма.
Закачен, все още виси
само споменът за нея.
Както вече казах,
има три стола.
Еднакви, обикновени, скучни.
Тогава кой от тях е той?
Как така кой?
Естествено, че този, на
който от крака му капе
кръв.
VAE VICTIS
Старата жена, натоварена с няколко тежки
вързопа, върви из гората и се оглежда
страхливо. На петдесет метра пред нея изскача
войник. Той я вижда и тя го вижда. Гледат
се няколко секунди. Няколко секунди. Тогава
той бързо вдига своя "Люгер", прицелва се
в главата, стреля. Петдесет метра. Куршумът
лети точно със 114 метра в секунда. Значи тя
има малко повече от половин секунда живот.
Какво минава през мислите ?? За кого се сеща
през тази половин секунда? Деца, мъж, родина?
Неиздоената коза, селото в пламъци, смъртта?
Никога няма да узнаем. Секундата изтича. Тя пада
на земята. Тогава войникът отива бързо до нея,
надвесва се над тялото и казва: "Прощавай, майко!"
По излъсканите му ботуши лепне сутрешната роса.
- GenresPoetry
84 pages, Paperback
Published December 1, 2015
About the author
Peycho Kanev
23 books315 followersPeycho Kanev is the author of 12 poetry collections and three chapbooks, published in the USA and Europe. His poems have appeared in many literary magazines, such as: Rattle, Poetry Quarterly, Evergreen Review, Front Porch Review, Hawaii Review, Barrow Street, Sheepshead Review, Off the Coast, The Adirondack Review, Sierra Nevada Review, The Cleveland Review and many others. His new book of poetry titled A Fake Memoir was published in 2022 by Cyberwit.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
September 19, 2019
Прочетена, докато пиех мляко с какао в Перото и не ми попадна нещо по-добро под ръка. Има проблясъци тук-таме, но като цяло си припомних защо не чета съвременна българска поезия, благодаря.
April 3, 2016
Не е моята поезия и не се впечатлих, за съжаление.
ти си просто едно сърце в ръцете си,
пулсиращо, пулсиращо, кърваво
***
Един влиза вътре в сърцето
на някой друг.
Тихо го прави, без да издава звук.
Може би освен един,
като звука от запалването
на клечка кибрит в
дълбок кладенец.
Някой влиза вътре в сърцето на друг
и остава там толкова, колкото е нужно.
(...)
Тогава излиза от сърцето му.
Тихо го прави, без да издава звук.
***
това е времето, когато камъните започват да дишат
отново с техните корави дробове
***
Влизам в църквата когато
огладнея като вълк
само за да изям там
агнешкото си тяло
Плът
от моята
плът
ти си просто едно сърце в ръцете си,
пулсиращо, пулсиращо, кърваво
***
Един влиза вътре в сърцето
на някой друг.
Тихо го прави, без да издава звук.
Може би освен един,
като звука от запалването
на клечка кибрит в
дълбок кладенец.
Някой влиза вътре в сърцето на друг
и остава там толкова, колкото е нужно.
(...)
Тогава излиза от сърцето му.
Тихо го прави, без да издава звук.
***
това е времето, когато камъните започват да дишат
отново с техните корави дробове
***
Влизам в църквата когато
огладнея като вълк
само за да изям там
агнешкото си тяло
Плът
от моята
плът
April 26, 2020
В речника на "Живо месо" Пейчо Кънев определя поезията като "[м]аската, която слагаш, когато искаш да видиш истинския свят през очите на някой друг". Вярна на определението си, поезията му е трезва, но неотлъчно с бутилка и цигара в близост.
БЕЗКРАЙ
Луната тази вечер не изгря
и отначало никой не разбра за това,
освен босия старец, който висеше
от гредата в плевнята и бавно
се поклащаше из вечната тъмнина.
БЕЗКРАЙ
Луната тази вечер не изгря
и отначало никой не разбра за това,
освен босия старец, който висеше
от гредата в плевнята и бавно
се поклащаше из вечната тъмнина.
Displaying 1 - 3 of 3 reviews