Граждански законник: Разлика между версии

Обнародването на закона в «Рейхсгезетцблат», 1896 г.

Германският граждански законник, 1896 г.

Железният канцлер осигурява за времето си най-съвършената регламентация на гражданскоправните отношения в Райха

Германският граждански законник (Шаблон:Lang-de, съкр. BGB) е кодекс на гражданското право, даван за пример и служил като образец при кодифициране на правна материя.

В случая кодификацията е на най-големия правен отрасъл. Законникът е разработен на базата на класическото римско частно право и е в сила за Германската империя от 1 януари 1900 г. При изработването му е взета предвид съдебната практика по Code de Civil.

Германският граждански законник е реципиран в европейските страни от германското правно семейство от пандектната система - Австрия, Нидерландия, Дания и Скандинавските страни.

Има огромно значение за модерното гражданско право. Кодификацията му е резултат на почти 50-годишни дискусии между германските романисти и цивилисти от историческата школа. При разработката му са взети предвид както съдебната практика по Наполеоновия кодекс и следващите кодификации, така и мненията на доктрината и обществените групи по интереси.

За разлика от Наполеоновия кодекс, който систематично структурира римското частно право по Институциите на Гай от Корпус юрис цивилис, т.е. институционално, Германският граждански законник въвежда нова систематика в структурата на гражданското право - изнася в една обща част най-важните дефиниции, които отразяват максимално ясно връзката между основните правни принципи и правни институти. Законникът задълбочено регламентира юридическите лица въз основа на правните разработки на Рудолф фон Йеринг. От сравнително-правна гледна точка, Германският граждански законник отразява духът на времето си в юриспруденцията. Ако Наполеоновият кодекс е победа на държавата над църквата, то Германският граждански законник е победа на пруския социализъм в германските обществени отношения. Законникът е наложен в общогерманските предели от Ото фон Бисмарк след обединението на Германия. Германският граждански законник отчита съобразявайки параграфите си, с достиженията на правната мисъл на 19 век.

История по създаването на законника

Работата по съставянето на кодекса започва от 1881 г., като окончателно законникът влиза в сила на 1 януари 1900 г., и е най-масивния и основополагащ проект в областта на гражданското право в световен мащаб. Германският граждански законник е послужил като образец за гражданскоправната регламентация и на редица страни извън германското правно семейство - Португалия, Китай, Япония, Южна Корея, Тайван и Гърция.

Въвеждането във Франция на Наполеоновия кодекс през 1804 г. стимулирало правниците отвъд Рейн към създаване на единен кодификационен законодателен акт под формата на граждански кодекс (въпреки противопоставянето на Историческото правно училище (Historical school of law) на Фридрих Карл фон Савини, който се опитал да систематизира и уедини различните хетерогенни закони, които били в сила в пределите на Свещената Римска империя). Единната кодификация на гражданското право на територията на Германската конфедерация била трудна, даже непосилна задача до френско-пруската война, най-вече поради липсата на единно и подходящото законодателно тяло (виж и германски въпрос).

През 1871 г. различните германски провинции били обединени в единен германски Райх под егидата на Прусия. В началото гражданскоправната законодателна власт била в ръцете на отделните щати, а не на Райха (Reich), който ги обединявал. През 1873 г. била направена поправка на Конституцията (наречена поправката Лекс Микел-Ласкер, във връзка с поръчителите ѝ Йоханес фон Микел и Едуард Ласкер), която прехвърлила законодателния авторитет на Райха. След поправката били формирани различни комисии, които да изготвят законопроект за бъдеща гражданска кодификация за цялата страна, който да замени автономните муниципални гражданскоправни системи и отношения в щатите.

Първият проект за кодекс (от 1888 г.) не бил посрещнат с въодушевление. Втора комисия от 22 члена, включваща не само юристи, но и представители на финансовия сектор и на различните идеологически течения по това време, изработила нов проект. След обстойни разисквания проектът за Германски граждански законник бил приет като закон на Райха през 1896 г. Той влязъл в сила на 1 януари 1900 г. и оттогава до днес е основната кодификация на германското гражданско право.

Промени в законника

В Нацистка Германия се появили планове за подмяна на законника с нова по-съвършена кодификация на германското право, която била предвидена да се нарича "Кодекс на народа" ("Volksgesetzbuch") и съответно да отразява националсоциалистическата идеология по-добре от стария Германски граждански законник, който според националсоциалистите бил пропит от либерален дух, и не отразявал задоволително стремежите и въжделенията за регламентация на правната материя на консервативните революционери. Този план по ред причини не се осъществил, но за сметка на това някои основни принципи от законника, като например bona fides (параграф 242 "Treu und Glauben") били използвани за интерпретирането и тълкуването на Германския граждански законник в националсоциалистически дух.

След края на Втората световна война, с разделянето на Германия на Източна и Западна, Германският граждански законник продължил да бъде в сила и съответно да регулира гражданскоправните отношения и в двете части отначало. В ГДР обаче постепенно разпоредбите на законника били заменени от нови закони - отначало със семейния кодекс от 1966 г. и на края с приемането на нов граждански кодекс (Zivilgesetzbuch) на Източна Германия през 1976 г. След обединението на Германия през 1990 г., по силата на договора за обединение на Германия, Германският граждански законник влиза в сила на територията на вече единна Германия и отново регулира гражданскоправните отношения в цяла Германия.

В бившата Западна и обединена Германия, Германският граждански законник е изменян и допълван многократно, откакто е влязъл в сила, т.е. от повече от половин век. Най-важните промени в законника са направени през 2002 г., когато облигационното право, една от петте главни части на законника, било изцяло реформирано. Освен това, начините, по които германските съдилища тълкуват и възприемат разпоредбите на кодекса са се променили в много насоки и продължават да се развиват, поради високата степен на абстрактност на кодекса. В последните години в германският законодател личи стремеж под формата на законодателен опит да възвърне законодателството "обратно към Германския граждански законник".

Германският граждански законник продължава да бъде стожер на немската гражданскоправна система. Други отрасли на правото също се основават на принципите, изведени в законника - примерно в Германският търговски кодекс се намират единствено специалните разпоредби за търговските дружества и дружествата с ограничена отговорност, тъй като основните разпоредби, засягащи дружествата изобщо, се съдържат в законника.

Критики

През 21 век системата на правото на Германския граждански законник, която се основава на концепция типична за ХІХ век, търпи много критика. За повече от век законодателят и съдебната практика са подобрили системата, за да адаптират законника повече или по-малко успешно към променилите се обществени отношения в страната. Правото на ЕС също е оказало силно въздействие върху законника и той е понесъл редица промени, но най-широкоспектърното изменение в него е "модернизацията на облигационното право" (Schuldrechtsmodernisierung) от 2002 г.

Структура на законника

А. Обща част

"Allgemeiner Teil", параграф 1 - 240, 7 раздела:

• лица;
• вещи и животни;
• сделки;
• срокове;
• искова давност;
• реализация на правата, самозащита (самопомощ);
• обезпечение на интересите.

Б. Облигационно право

"Recht der Schuldverh?ltnisse", параграф 241 до 853, 7 раздела:

• съдържание на облигацията;
• задължения произтичащи от договора;
• прекратяване на поети задължения;
• разпределяне на вземанията;
• прехвърляне на дълг;
• множественост от страна на длъжника и кредитора;
• отделни видове договори.

В. Вещно право

"Sachenrecht", параграф 854 до 1296, 9 раздела:

• владение;
• общи разпоредби за правото на земевладение;
• собственост;
• наследствено право върху постройки;
• сервитути;
• преимуществено право на закупуване;
• вещни тежести;
• ипотека, поземелен и рентен дълг;
• залог на движими вещи и права.

Г. Семейно право

"Familienrecht", параграф 1297 до 1921, 3 раздела:

• граждански брак;
• попечителство;
• родство.

Д. Наследствено право

"Erbrecht", 9 раздела; регламентира правото на наследяване и завещанията.

Принцип за абстрактността

Особено важен и отличителен елемент в системата на Германският граждански законник е принципът за абстрактноста (в немската правна терминология "Abstraktionsprinzip"), който оказва съществено влияние върху целия кодекс и е изключително важен за разбирането на начина, по който закона третира прехвърлянията на права, примерно по договорите - облигационните. Примерно правото на собственост според законника не се прехвърля с договора за покупко-продажба, както е в повечето други законодателства, а вместо това, договорът единствено задължава продавача да прехвърли на купувача собствеността над продадената вещ, докато купувачът се задължава да заплати уговорената цена, като купувачът в случая не придобива автоматично собствеността по силата на договора и продавачът не придобива автоматично собствеността върху парите, като за преминаване на собствеността върху вещта, според законника, е необходимо и нейното фактическо предаване от продавача в патримониума на купувача. Параграф 433 от законника ясно сочи това задължение на продавача, както и задължението на купувача да заплати уговорената цена. Следователно продавачът и купувачът по силата на сключването на договора са направили единствено насрещни волеизявления като намерения за покупко-продажба, но фикционно не са сключили договор. За прехвърляне на правото на собственост е необходим друг договор, описан от параграф 929 и следващите го. За просто прехвърляне на блага, които се заплащат незабавно в брой, германското гражданско право регламентира прехвърлянето им в (поне) 3 договора:

1. самия договор за продажба, задължаващ продавача да прехвърли правото на собственост върху продукта и съответно купувача да заплати цената;
2. договор, прехвърлящ правото на собственост върху продукта на купувача (в изпълнение на задължението на продавача) и
3. договор, който прехвърля правото на собственост върху парите (банкноти и монети) от купувача на продавача (в изпълнение на задължението на купувача).

Тази регламентация не значи, че сключването на договор в Германия е по-сложно от другаде и затруднява или възпрепятства страните. В действителност, ежедневните договори не се различават от тези в другите държави по форма, но de jure при спор по възникването и изпълнението на договорите се прилага и е относима по-съвършена и абстрактна регламентация. Примерно при закупуването на вестник от павильон, купувачът без да е разменил и една дума с продавача, сключва всичките три договора, споменати по-горе, които са изпълнени с конклудентни действия. Принципът за абстрактността не се среща в законодателствата извън Германия, като той търпи критика за противоречие с обичайната логическа интерпретация на търговските сделки, но независимо от това този принцип е възприет безусловно от немската юридическа общност. Предимството на принципа за абстрактността е способността му да осигури юридическа конструкция за почти всеки вид финансова транзакция, колкото и сложна да е тя. Важен пример за това е добре известното запазване на претенцията или ако някой купи една вещ и плати исканата цена на вноски, в сделката се сблъскват два противоречащи си интереса: купувачът иска да притежава желаната вещ незабавно, докато продавачът иска да си осигури плащането на желаната цена в пълен размер. С помощта на принципа за абстрактността, Германският граждански законник дава ефектно разрешение по казуса: първият договор задължава купувача да заплати пълната стойност, а продавача да прехвърли собствеността при разписката за последната вноска. Тъй като задълженията и реалното прехвърляне на правото на собственост се намират в два различни договора, е съвсем лесно при конкуриращите се основания да се предпазят интересите и на двете страни по сделката. Продавачът запазва правото си на собственост до последната вноска, като същевременно купувачът е относителен държател на желаната вещ с годно правно основание да го направи собственик. Ако той не плати цялата договорена цена, продавачът може да задържи собствеността си, както всеки друг собственик. Друго предимство на абстрактната регламентация е, че в случаите на нищожен или недействителен договор за покупко-продажба, правото на собственост се запазва и не е необходима препродажба. По силата на правилото за неоснователното обогатяване, продавачът е длъжен, ако е възможно, да препрехвърли правото на собственост, а ако не - да заплати компенсация на купувача.

Обем на законника

Никой германски закон в историческа ретроспекция не е имал по-голям брой параграфи от законника, като Германският граждански законник завършва с параграф № 2385.

Източници

• Приемственост в правото. Френски граждански кодекс. Германски граждански законник.