[go: nahoru, domu]
Направо към съдържанието

Димитровски комунистически младежки съюз: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакция
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м ненужен двоен интервал
Редакция без резюме
 
(Не са показани 8 междинни версии от 7 потребители)
Ред 1: Ред 1:
{{организация}}
'''Димитровският комунистически младежки съюз''' (съкратено '''ДКМС''') е [[комунизъм|комунистическа]] [[младежка организация]] в [[България]] в периода от 1946 до 1990 година.
'''Димитровският комунистически младежки съюз''' (съкратено '''ДКМС''') е [[комунизъм|комунистическа]] [[младежка организация]] в [[България]] в периода от 1946 до 1990 година.


Ред 5: Ред 6:
Членовете на организацията се наричат комсомолци и биват приети в нея след навършване на 14-годишна възраст; като правило преди това те са преминали през пионерските организации „[[Чавдарче]]“ (до 9 г.) и [[ДПО „Септемврийче“]] (между 9 и 14 г.). Организацията има Устав и при приемането кандидатите се изисква да го знаят.
Членовете на организацията се наричат комсомолци и биват приети в нея след навършване на 14-годишна възраст; като правило преди това те са преминали през пионерските организации „[[Чавдарче]]“ (до 9 г.) и [[ДПО „Септемврийче“]] (между 9 и 14 г.). Организацията има Устав и при приемането кандидатите се изисква да го знаят.


Въпреки посочения в Устава принцип на доброволност, членуването е почти задължително, защото който не се съгласи доброволно да стане член на ДКМС, среща всячески трудности в начинания като намиране на работно място, кандидатстване във [[ВУЗ|висши учебни заведения]] и др. Напротив, членовете на ДКМС на по-високи постове са били прилегировани и част от [[номенклатура]]та в [[Народна република България]], без значение от нивото на личните им способности. Освен това, окуражавано е било следенето и доносничеството срещу несъгласните с цялата политика на БКП/ДКМС и много от тях са били преследвани и дори заплатили с живота си в комунистическите концлагери, един от тях известният в Белене.
Въпреки посочения в Устава принцип на доброволност, членуването е почти задължително, защото който не се съгласи доброволно да стане член на ДКМС, среща всячески трудности в начинания като намиране на работно място, кандидатстване във [[ВУЗ|висши учебни заведения]] и др. Напротив, членовете на ДКМС на по-високи постове са били привилегировани и част от [[номенклатура]]та в [[Народна република България]], без значение от нивото на личните им способности. Освен това окуражавано е било следенето и доносничеството срещу несъгласните с цялата политика на БКП/ДКМС и много от тях са били преследвани и дори заплатили с живота си в комунистическите концлагери, един от тях е известният в Белене.


Членският внос е бил 10 стотинки на месец.
Членският внос е бил 10 стотинки на месец.
Ред 24: Ред 25:
| [[Георги Атанасов (политик)|Георги Атанасов]] || 1965 – 1968
| [[Георги Атанасов (политик)|Георги Атанасов]] || 1965 – 1968
|-
|-
| [[Иван Панев]] || 1968 – декември 1971
| [[Иван Панев]] || 8 февруари 1968 – декември 1971
|-
|-
| [[Енчо Москов]] || декември 1971 – 23 март 1976
| [[Енчо Москов]] || декември 1971 – 23 март 1976
Ред 42: Ред 43:


== Източници ==
== Източници ==
{{cite journal | author = Климент Цачев | year = 1992| month = | title = [[Йордан Соколов|Министър Соколов]], не обиждайте 700 000 българи. По повод изказването на министъра в [[Народно събрание|Народното събрание]] за бригадирското движение у нас | journal = в. Земя - III, 53 (18 март 1992) | publisher = | location = | volume = | issue = | pages = | doi = | id = | url = | format = | accessdate = 21-06-2020 | lang = | lang-hide = }}
{{cite journal | author = Климент Цачев | year = 1992| month = | title = [[Йордан Соколов|Министър Соколов]], не обиждайте 700 000 българи. По повод изказването на министъра в [[Народно събрание|Народното събрание]] за бригадирското движение у нас | journal = в. Земя – III, 53 (18 март 1992) | publisher = | location = | volume = | issue = | pages = | doi = | id = | url = | format = | accessdate = 21-06-2020 | lang = | lang-hide = }}


== Вижте също ==
== Вижте също ==
Ред 52: Ред 53:
[[Категория:Закрити организации в София]]
[[Категория:Закрити организации в София]]
[[Категория:Георги Димитров]]
[[Категория:Георги Димитров]]
[[Категория:Основани в България през 1946 година]]

Текуща версия към 14:06, 25 октомври 2023

Димитровски комунистически младежки съюз
Информация
Основана1946 г.
Закрита1990 г.
СедалищеСофия, Народна република България

Димитровският комунистически младежки съюз (съкратено ДКМС) е комунистическа младежка организация в България в периода от 1946 до 1990 година.

Тя е национална по обхват и единствената младежка организация в страната, пряко ръководена от Българската комунистическа партия. По организационна структура и методи на работа наподобява БКП: върховен орган е конгресът, между конгресите се ръководи от централен комитет начело с първи секретар.

Членовете на организацията се наричат комсомолци и биват приети в нея след навършване на 14-годишна възраст; като правило преди това те са преминали през пионерските организации „Чавдарче“ (до 9 г.) и ДПО „Септемврийче“ (между 9 и 14 г.). Организацията има Устав и при приемането кандидатите се изисква да го знаят.

Въпреки посочения в Устава принцип на доброволност, членуването е почти задължително, защото който не се съгласи доброволно да стане член на ДКМС, среща всячески трудности в начинания като намиране на работно място, кандидатстване във висши учебни заведения и др. Напротив, членовете на ДКМС на по-високи постове са били привилегировани и част от номенклатурата в Народна република България, без значение от нивото на личните им способности. Освен това окуражавано е било следенето и доносничеството срещу несъгласните с цялата политика на БКП/ДКМС и много от тях са били преследвани и дори заплатили с живота си в комунистическите концлагери, един от тях е известният в Белене.

Членският внос е бил 10 стотинки на месец.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Димитровският комунистически младежки съюз има за предшественик РМС (Работнически младежки съюз), създаден още през 1928 година. Съюзът на народната младеж (създаден 1947 година) е негов приемник, преименувал се след смъртта на Георги Димитров през 1949 година в ДСНМ (Димитровски съюз на народната младеж). На априлския пленум през 1956 година се ражда ДКМС и носи това име до 1990 година. Саморазпуска се на извънреден конгрес през февруари 1990 г. На негово място се създава младежката организация Българска демократична младеж (БДМ). Последният първи секретар на Централния комитет на ДКМС, Росен Карадимов, е избран за ръководител на БДМ.

Първи секретари на ЦК

[редактиране | редактиране на кода]
Име На поста от/до
...
Лъчезар Аврамов 1951 – 1955
...
Георги Атанасов 1965 – 1968
Иван Панев 8 февруари 1968 – декември 1971
Енчо Москов декември 1971 – 23 март 1976
Бойчо Щерянов 23 март 1976 – 23 март 1979
Георги Танев 23 март 1979 – 24 декември 1981
Станка Шопова 24 декември 1981 – март 1986
Андрей Бунджулов март 1986 – юли 1989
Евгени Узунов юли 1989 – 21 декември 1989
Росен Карадимов 21 декември 1989 – февруари 1990

Източници

[редактиране | редактиране на кода]

Климент Цачев. Министър Соколов, не обиждайте 700 000 българи. По повод изказването на министъра в Народното събрание за бригадирското движение у нас // в. Земя – III, 53 (18 март 1992). 1992. Посетен на 21-06-2020.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Димитровски_комунистически_младежки_съюз&oldid=12015173“.