[go: nahoru, domu]
Направо към съдържанието

Каракачански диалект: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакция
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м fixlink; козметични промени
 
(Не са показани 16 междинни версии от 4 потребители)
Ред 1: Ред 1:
'''Каракачанският диалект''' е северен [[диалект]] на [[гръцки език|новогръцкия език]], говорен от [[етнос]]а [[каракачани]]. Взаимодействието на етноса с други народи е предизвикало навлизането на чужди думи.<ref>Κατσαρός, Νίκος Η. „Αρχαιοελληνικές ρίζες του Σαρακατσιάνικου λόγου“, 1995, ISBN 960-08-0050-2</ref>
{{Гръцки език}}
<ref>[http://club.neogen.bg/cluburi/?c=etnosi_v_bulgaria&cwtd=show_post&idpost=5380&clid=4 club.neogen.bg]</ref>
'''Каракачанският диалект''' е северен [[диалект]] на [[гръцки език|новогръцкия език]], говорен от [[етнос]]а [[каракачани]]. Взаимодействието на етноса с други народи е предизвикало навлизането на чужди думи.<ref>Κατσαρός, Νίκος Η. "Αρχαιοελληνικές ρίζες του Σαρακατσιάνικου λόγου", 1995, ISBN 960-08-0050-2</ref>
<ref>http://club.neogen.bg/cluburi/?c=etnosi_v_bulgaria&cwtd=show_post&idpost=5380&clid=4</ref>
<ref>[http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=21&aid=452 www.temanews.com]</ref>
<ref>http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=21&aid=452</ref>
<ref>[http://www.anamnesis.info/broi2/Kalionski.pdf www.anamnesis.info]</ref>
<ref>http://www.anamnesis.info/broi2/Kalionski.pdf</ref>


== Части на речта ==
==Съществителни==
=== Съществителни ===
''o ουρ-αν-ός''' [,уран’ос] небе, небосвод.
''o ουρ-αν-ός''' [, уран’ос] небе, небосвод.
{| class="wikitable"
{| class="wikitable"
|+ Наименование на дните от седмицата
|+ Наименование на дните от седмицата
! [[Български език]]
! [[Български език]]
! [[Гръцки език]]
! [[Гръцки език]]
Ред 37: Ред 37:
| Σαββάτο
| Σαββάτο
|-
|-
| [[Неделя]]
| [[Неделя]]
| Κυριακή
| Κυριακή
| Κυριακή
| Κυριακή
|}
|}



{| class="wikitable"
{| class="wikitable"
Ред 65: Ред 64:
| Απρίλς
| Απρίλς
|-
|-
| [[Май]]
| [[Май]]
| Μάιος
| Μάιος
| Μάης
| Μάης
|-
|-
| [[Юни]]
| [[Юни]]
| Ιούνιος
| Ιούνιος
| Θερστής
| Θερστής
|-
|-
| [[Юли]]
| [[Юли]]
| Ιούλιος
| Ιούλιος
| Аλωνάρς (коренът на думата е в глагола ''"αλωνίζω"'', който означава "вършея, овършавам")
| Аλωνάρς (коренът на думата е в глагола ''„αλωνίζω“'', който означава „вършея, овършавам“)
|-
|-
| [[Август]]
| [[Август]]
| Αύγουστος
| Αύγουστος
| Τριτής
| Τριτής
|-
|-
| [[Септември]]
| [[Септември]]
| Σεπτέμβριος
| Σεπτέμβριος
| Σεπτέμβρις
| Σεπτέμβρις
|-
|-
| [[Октомври]]
| [[Октомври]]
| Οκτώβριος
| Οκτώβριος
| Αη Δημήτρ'ς
| Αη Δημήτρ'ς
|-
|-
| [[Ноември]]
| [[Ноември]]
| Νοέμβριος
| Νοέμβριος
| Хαμένος
| Хαμένος
|-
|-
| [[Декември]]
| [[Декември]]
| Δεκέμβριος
| Δεκέμβριος
| Nτεκέμβρις
| Nτεκέμβρις
|}
|}


=== Числителни ===
==Прилагателни==
==== Числителни бройни ====

# ''ένας'' [ˈenas] – един, ''ένα'' [ˈena] – едно, ''μια'' [ˈmiɲa] – една.
==Числителни==
# ''δυο'' [ðjo̞] – две, два(ма).
===Числителни бройни===
# ''ένας'' [ˈenas] — един, ''ένα'' [ˈena] — едно, ''μια'' [ˈmiɲa] — една.
# ''τρείς'' [ˈtris]— три (ср.р.), три(ма) (м.р.), ''τρία'' [ˈtriˌa] – три (ж.р.)
# ''τέσσιρα'' [ˈteʃiˌra] – четири (ср.р.), ''τέσσιρις'' [ˈteʃiˌris] – четири (ж.р.), ''τέσσιρ'' [ˈteʃiˌr] – четири(ма) (м.р.).
# ''δυο'' [ðjo̞] — две, два(ма).
# ''πέντι'' [ˈpe̞ndi] – пет(има).
# ''τρείς'' [ˈtris]— три (ср.р.), три(ма) (м.р.), ''τρία'' [ˈtriˌa] — три (ж.р.)
# ''έξ'' [ˈɛkʃ] – шест(има).
# ''τέσσιρα'' [ˈteʃiˌra] — четири (ср.р.), ''τέσσιρις'' [ˈteʃiˌris] — четири (ж.р.), ''τέσσιρ'' [ˈteʃiˌr] — четири(ма) (м.р.).
# ''πέντι'' [ˈpe̞ndi] — пет(има).
# ''ιφτά'' [ifˈta] – седем (седмина).
# ''έξ'' [ˈɛkʃ] — шест(има).
# ''οχτώ'' [oxˈto] – осем (осмина).
# ''ιφτά'' [ifˈta] — седем (седмина).
# ''ιννιά'' [iˈɲa] – девет(има).
# ''δέκα'' [ˈðe̞ka] – десет(има).<ref>'''Κατσαρός, Νίκος Η.''' ''Αρχαιοελληνικές ρίζες του Σαρακατσιάνικου λόγου.'' 1995, ISBN 960-08-0050-2 (В превод: „Древногръцките корени на каракачанския говор“).
# ''οχτώ'' [oxˈto] — осем (осмина).
# ''ιννιά'' [iˈɲa] — девет(има).
# ''δέκα'' [ˈðe̞ka] — десет(има).<ref>'''Κατσαρός, Νίκος Η.''' ''Αρχαιοελληνικές ρίζες του Σαρακατσιάνικου λόγου.'' 1995, ISBN 960-08-0050-2 (В превод: „Древногръцките корени на каракачанския говор“).
</ref>
</ref>


=== Местоимения ===
===Числителни редни===
==== Лични местоимения ====

==Местоимения==
===Лични местоимения===

{|class="wikitable"
{|class="wikitable"
!colspan="5" | Лични местоимения
!colspan="5" | Лични местоимения
Ред 127: Ред 121:
|-
|-
! 1 л.
! 1 л.
| ''ιγώ'' [iˈɣɔ] — аз
| ''ιγώ'' [iˈɣɔ] – аз
| ''ιμείς'' [iˈmis] — ние
| ''ιμείς'' [iˈmis] – ние
|-
|-
! 2 л.
! 2 л.
| ''ισύ'' [iˈʃi] — ти
| ''ισύ'' [iˈʃi] – ти
| ''ισείς'' [iˈʃis] — вие
| ''ισείς'' [iˈʃis] – вие
|-
|-
! 3 л.
! 3 л.
|
|
*''αυτός'' [afˈtos] — той
* ''αυτός'' [afˈtos] – той
*''αυτήν'' [afˈtin] — тя
* ''αυτήν'' [afˈtin] – тя
*''αυτό'' [afˈto] — то
* ''αυτό'' [afˈto] – то
|
|
* ''αυτοίν'' [afˈtin] — те (за м.р.)
* ''αυτοίν'' [afˈtin] – те (за м.р.)
* ''αυτές'' [afˈtes] — те (за ж.р.)
* ''αυτές'' [afˈtes] – те (за ж.р.)
* ''αυτά'' [afˈta] — те (за ср.р.)
* ''αυτά'' [afˈta] – те (за ср.р.)
|}
|}


==Глаголи==
=== Глаголи ===
''στέκομαι'' [ˈʃtekome] — 1. Стоя чакайки; 2. Спирам.
''στέκομαι'' [ˈʃtekome] – 1. Стоя чакайки; 2. Спирам.
''τρώω'' [ˈtro̞o̞] — 1. Ям; 2. Храня се.
''τρώω'' [ˈtro̞o̞] – 1. Ям; 2. Храня се.


Окончанията за образуване на миналото свършено време (аорист) се различават в множественото число.
==Наречия==
{| class="wikitable"

|+ Различия при образуване на формите за минало свършено време (аорист)
==Предлози==
! Множествено число
*Прости предлози
! Книжовен гръцки език
** '''με''' — с, със → με τον πατέρα μ' ( '''με τον πατέρα μου''' )
! Каракачански диалект
** '''από''' — ''от'' → '''από μενα''' (от мене); '''από την Вουλγαρια''' (от България)
|-
** '''για''' — за
| 1.
** '''κατά''' — точно до, точно срещу, до
| πήρα'''με'''
** '''κοντά''' — след това (този предлог е изменил първоначалното си значение; на нов гръцки е μετα)
** '''ως''' — до
| πήρα'''μαν'''
|-
| 2.
| πήρα'''τε'''
| πήρ'''ιταν'''
|-
| 3.
| πήρα'''ν'''
| πήρα'''ν'''
|}


=== Предлози ===
* Прости предлози
** '''με''' – с, със → με τον πατέρα μ' ('''με τον πατέρα μου''')
** '''από''' – ''от'' → '''από μενα''' (от мене); '''από την Вουλγαρια''' (от България)
** '''για''' – за
** '''κατά''' – точно до, точно срещу, до
** '''κοντά''' – след това (този предлог е изменил първоначалното си значение; на нов гръцки е μετα)
** '''ως''' – до


*Сложни предлози
* Сложни предлози
** '''χωρίς''' ( или '''χώρς''') — без
** '''χωρίς''' (или '''χώρς''') – без
** '''ύ∫τερα'''( на нов гръцки ''ύστερα'') — по-късно, след, след това
** '''ύ∫τερα'''(на нов гръцки ''ύστερα'') – по-късно, след, след това


==Съюзи==
=== Съюзи ===
'''Съчинителните съюзи''', които свързват еднородни части на изречението или самостоятелни прости изречения, са:
'''Съчинителните съюзи''', които свързват еднородни части на изречението или самостоятелни прости изречения, са:


*съединителни съюзи - '''και''' (и) ; '''ούτε,ουτι''' (нито)
* съединителни съюзи – '''και''' (и); '''ούτε,ουτι''' (нито)
*разделителни съюзи - '''ή''' (или)
* разделителни съюзи – '''ή''' (или)
*противопоставящи съюзи - ''' μα''' (но,ама) ; μόνο - [на нов гръцки], а на диалекта '''μόν''' (само)
* противопоставящи съюзи – ''' μα''' (но, ама); μόνο – [на нов гръцки], а на диалекта '''μόν''' (само)


'''Подчинителни съюзи''', определяни според вида на изречението, което те въвеждат, са:
'''Подчинителни съюзи''', определяни според вида на изречението, което те въвеждат, са:


*допълнителни - ότι [на нов гръцки], на диалекта '''ότις''' (че)
* допълнителни – ότι [на нов гръцки], на диалекта '''ότις''' (че)
*в зависими въпросителни изречения - '''αν; μην'''
* в зависими въпросителни изречения – '''αν; μην'''
*обстоятелствени-
* обстоятелствени-
** за време - όταν [на нов гръцки], на диалекта '''όντα''' [όнда] (когато);
** за време – όταν [на нов гръцки], на диалекта '''όντα''' [όнда] (когато);
'''όποτε''' (когато); '''σαν''' (като, когато); '''αφού''' (след като, щом като,щом); '''πριν''' (преди, по-рано)
'''όποτε''' (когато); '''σαν''' (като, когато); '''αφού''' (след като, щом като, щом); '''πριν''' (преди, по-рано)
**за начин - '''όπως''' (както)
** за начин – '''όπως''' (както)
**за количество и степен - '''ως'''
** за количество и степен – '''ως'''
**за цел - '''για''' (за), '''για να''' (за да), '''όπως''' (както)
** за цел – '''για''' (за), '''για να''' (за да), '''όπως''' (както)
**за причина и следствие - '''αφού''' (след като, щом като, щом)
** за причина и следствие – '''αφού''' (след като, щом като, щом)
**за условие - '''αν'''; '''σαν''' (като, когато); '''άμα''' (ако, щом)
** за условие – '''αν'''; '''σαν''' (като, когато); '''άμα''' (ако, щом)


=== Междуметия ===
==Частици==
'''Възклицателни и подбудителни''' – повечето изразяват лични чувства и настроения, понякога дори противоположни едни на други.


* '''α''' – удивление, изненада, учудване, негодуване, радост,
==Междуметия==
* '''ὰε, αι''' – поощрение, подбуда
'''Възклицателни и подбудителни''' - повечето изразяват лични чувства и настроения, понякога дори противоположни едни на други.
* '''аχ''' – скръб, болка, облекчение, възхищение
* '''ὲι''' – повикване
* '''εμ''' – потвърждение
* '''εχ''' – съжаление, неизпълнимо желание
* '''ὸπα''', ὸπαλα – за хоро
* '''ουφ''' – отегчение
* '''ποπὸ''' – учудване, изненада, болка


== Граматика ==
*'''α''' - удивление,изненада,учудване,негодуване,радост,
=== Членуване ===
*'''α&#768;ε, αι''' - поощрение, подбуда
*'''аχ''' - скръб,болка,облекчение,възхищение
*'''ε&#768;ι''' - повикване
*'''εμ''' - потвърждение
*'''εχ''' - съжаление, неизпълнимо желание
*'''ο&#768;πα''', ο&#768;παλα - за хоро
*'''ουφ''' - отегчение
*'''ποπο&#768;''' - учудване, изненада, болка

==Граматика==
===Граматични времена===
====Бъдеще време====

===Членуване===
За разлика от други езици, като българския език, определителният член е предпоставен.
За разлика от други езици, като българския език, определителният член е предпоставен.
За членуване на думи от ср.р., ед.ч. се използва определителният член '''το''', а за м.р. и ж.р., ед.ч. '''η'''. Примери: '''το αυγό''' (яйцето), '''η άντρας''' (мъжът), '''η γ'νέκα''' (жената).

==Фонетика==


За членуване на думи от ср.р., ед.ч. се използва определителният член '''το''', а за м.р. и ж.р., ед.ч. '''η'''. Примери: '''το αυγό''' (яйцето), '''η άντρας''' (мъжът), '''η γ'νέκα''' (жената).


== Лексика ==
Примери за турски, арабски и персийски думи:
* '''ουτζάκ’, ουτζάκια.''' Родова община, обединяваща няколко семейства, които се придвижват заедно в постоянните преходи; изграждат колибите си непосредствено една до друга и често си оказват взаимна помощ. От тур. ''ocak'' – огнище, пещ. Употребява се в преносното си значение.
* '''μιλέτ’, μιλέτια.''' Род. Каракачанската общност се деляла на родове. От тур. ''millet'' – нация, от осм. тур. ''millet'', от араб. ''milla''.
* '''τσουράπ’, τσουράπια.''' Чорап. От тур. ''çorap'', от осм. тур. ''çorap'', ''çorab'', от перс. ''jôrâb''.*
* '''γκέτσκα.''' Късно. От тур. ''geç'' – късен, и собствена наставка ''-κα'' за образуване на наречия.


== Източници ==
== Източници ==
<references/>
<references/>

{{Гръцки език}}
{{Портал|Гърция|България|Македония}}


[[Категория:Гръцки език]]
[[Категория:Гръцки език]]

Текуща версия към 14:48, 23 март 2019

Каракачанският диалект е северен диалект на новогръцкия език, говорен от етноса каракачани. Взаимодействието на етноса с други народи е предизвикало навлизането на чужди думи.[1] [2] [3] [4]

Части на речта

[редактиране | редактиране на кода]

Съществителни

[редактиране | редактиране на кода]

o ουρ-αν-ός' [, уран’ос] небе, небосвод.

Наименование на дните от седмицата
Български език Гръцки език Каракачански диалект
Понеделник Δευτέρα Δευτέρα
Вторник Τρίτη Τρίτ'
Сряда Τετάρτη Τετράδ'
Четвъртък Πέμπτη Πέφτ'
Петък Παρασκευή Παρασκευή
Събота Σάββατο Σαββάτο
Неделя Κυριακή Κυριακή
Наименование на месеците от годината
Български език Гръцки език Каракачански диалект
Януари Ιανουάριος Γεννάρς
Февруари Φεβρουάριος Φλεβάρς
Март Μάρτιος Μάρτ′ς
Април Απρίλιος Απρίλς
Май Μάιος Μάης
Юни Ιούνιος Θερστής
Юли Ιούλιος Аλωνάρς (коренът на думата е в глагола „αλωνίζω“, който означава „вършея, овършавам“)
Август Αύγουστος Τριτής
Септември Σεπτέμβριος Σεπτέμβρις
Октомври Οκτώβριος Αη Δημήτρ'ς
Ноември Νοέμβριος Хαμένος
Декември Δεκέμβριος Nτεκέμβρις

Числителни

[редактиране | редактиране на кода]

Числителни бройни

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ένας [ˈenas] – един, ένα [ˈena] – едно, μια [ˈmiɲa] – една.
  2. δυο [ðjo̞] – две, два(ма).
  3. τρείς [ˈtris]— три (ср.р.), три(ма) (м.р.), τρία [ˈtriˌa] – три (ж.р.)
  4. τέσσιρα [ˈteʃiˌra] – четири (ср.р.), τέσσιρις [ˈteʃiˌris] – четири (ж.р.), τέσσιρ [ˈteʃiˌr] – четири(ма) (м.р.).
  5. πέντι [ˈpe̞ndi] – пет(има).
  6. έξ [ˈɛkʃ] – шест(има).
  7. ιφτά [ifˈta] – седем (седмина).
  8. οχτώ [oxˈto] – осем (осмина).
  9. ιννιά [iˈɲa] – девет(има).
  10. δέκα [ˈðe̞ka] – десет(има).[5]

Местоимения

[редактиране | редактиране на кода]

Лични местоимения

[редактиране | редактиране на кода]
Лични местоимения
Лице Ед. ч. Мн. ч.
1 л. ιγώ [iˈɣɔ] – аз ιμείς [iˈmis] – ние
2 л. ισύ [iˈʃi] – ти ισείς [iˈʃis] – вие
3 л.
  • αυτός [afˈtos] – той
  • αυτήν [afˈtin] – тя
  • αυτό [afˈto] – то
  • αυτοίν [afˈtin] – те (за м.р.)
  • αυτές [afˈtes] – те (за ж.р.)
  • αυτά [afˈta] – те (за ср.р.)

Глаголи

[редактиране | редактиране на кода]

στέκομαι [ˈʃtekome] – 1. Стоя чакайки; 2. Спирам. τρώω [ˈtro̞o̞] – 1. Ям; 2. Храня се.

Окончанията за образуване на миналото свършено време (аорист) се различават в множественото число.

Различия при образуване на формите за минало свършено време (аорист)
Множествено число Книжовен гръцки език Каракачански диалект
1. πήραμε πήραμαν
2. πήρατε πήριταν
3. πήραν πήραν

Предлози

[редактиране | редактиране на кода]
  • Прости предлози
    • με – с, със → με τον πατέρα μ' (με τον πατέρα μου)
    • από – от → από μενα (от мене); από την Вουλγαρια (от България)
    • για – за
    • κατά – точно до, точно срещу, до
    • κοντά – след това (този предлог е изменил първоначалното си значение; на нов гръцки е μετα)
    • ως – до
  • Сложни предлози
    • χωρίς (или χώρς) – без
    • ύ∫τερα(на нов гръцки ύστερα) – по-късно, след, след това

Съюзи

[редактиране | редактиране на кода]

Съчинителните съюзи, които свързват еднородни части на изречението или самостоятелни прости изречения, са:

  • съединителни съюзи – και (и); ούτε,ουτι (нито)
  • разделителни съюзи – ή (или)
  • противопоставящи съюзи – μα (но, ама); μόνο – [на нов гръцки], а на диалекта μόν (само)

Подчинителни съюзи, определяни според вида на изречението, което те въвеждат, са:

  • допълнителни – ότι [на нов гръцки], на диалекта ότις (че)
  • в зависими въпросителни изречения – αν; μην
  • обстоятелствени-
    • за време – όταν [на нов гръцки], на диалекта όντα [όнда] (когато);

όποτε (когато); σαν (като, когато); αφού (след като, щом като, щом); πριν (преди, по-рано)

    • за начин – όπως (както)
    • за количество и степен – ως
    • за цел – για (за), για να (за да), όπως (както)
    • за причина и следствие – αφού (след като, щом като, щом)
    • за условие – αν; σαν (като, когато); άμα (ако, щом)

Междуметия

[редактиране | редактиране на кода]

Възклицателни и подбудителни – повечето изразяват лични чувства и настроения, понякога дори противоположни едни на други.

  • α – удивление, изненада, учудване, негодуване, радост,
  • ὰε, αι – поощрение, подбуда
  • аχ – скръб, болка, облекчение, възхищение
  • ὲι – повикване
  • εμ – потвърждение
  • εχ – съжаление, неизпълнимо желание
  • ὸπα, ὸπαλα – за хоро
  • ουφ – отегчение
  • ποπὸ – учудване, изненада, болка

Граматика

[редактиране | редактиране на кода]

Членуване

[редактиране | редактиране на кода]

За разлика от други езици, като българския език, определителният член е предпоставен.

За членуване на думи от ср.р., ед.ч. се използва определителният член το, а за м.р. и ж.р., ед.ч. η. Примери: το αυγό (яйцето), η άντρας (мъжът), η γ'νέκα (жената).

Лексика

[редактиране | редактиране на кода]

Примери за турски, арабски и персийски думи:

  • ουτζάκ’, ουτζάκια. Родова община, обединяваща няколко семейства, които се придвижват заедно в постоянните преходи; изграждат колибите си непосредствено една до друга и често си оказват взаимна помощ. От тур. ocak – огнище, пещ. Употребява се в преносното си значение.
  • μιλέτ’, μιλέτια. Род. Каракачанската общност се деляла на родове. От тур. millet – нация, от осм. тур. millet, от араб. milla.
  • τσουράπ’, τσουράπια. Чорап. От тур. çorap, от осм. тур. çorap, çorab, от перс. jôrâb.*
  • γκέτσκα. Късно. От тур. geç – късен, и собствена наставка -κα за образуване на наречия.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Κατσαρός, Νίκος Η. „Αρχαιοελληνικές ρίζες του Σαρακατσιάνικου λόγου“, 1995, ISBN 960-08-0050-2
  2. ↑ club.neogen.bg
  3. ↑ www.temanews.com
  4. ↑ www.anamnesis.info
  5. ↑ Κατσαρός, Νίκος Η. Αρχαιοελληνικές ρίζες του Σαρακατσιάνικου λόγου. 1995, ISBN 960-08-0050-2 (В превод: „Древногръцките корени на каракачанския говор“).
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „България“         Портал „България“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Каракачански_диалект&oldid=9357629“.