Каракачански диалект: Разлика между версии
м fixlink; козметични промени |
|||
(Не са показани 11 междинни версии от 2 потребители) | |||
Ред 1: | Ред 1: | ||
⚫ | '''Каракачанският диалект''' е северен [[диалект]] на [[гръцки език|новогръцкия език]], говорен от [[етнос]]а [[каракачани]]. Взаимодействието на етноса с други народи е предизвикало навлизането на чужди думи.<ref>Κατσαρός, Νίκος Η. „Αρχαιοελληνικές ρίζες του Σαρακατσιάνικου λόγου“, 1995, ISBN 960-08-0050-2</ref> |
||
⚫ | |||
<ref>[http://club.neogen.bg/cluburi/?c=etnosi_v_bulgaria&cwtd=show_post&idpost=5380&clid=4 club.neogen.bg]</ref> |
|||
⚫ | '''Каракачанският диалект''' е северен [[диалект]] на [[гръцки език|новогръцкия език]], говорен от [[етнос]]а [[каракачани]]. Взаимодействието на етноса с други народи е предизвикало навлизането на чужди думи.<ref>Κατσαρός, Νίκος Η. |
||
<ref>http:// |
<ref>[http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=21&aid=452 www.temanews.com]</ref> |
||
<ref>http://www. |
<ref>[http://www.anamnesis.info/broi2/Kalionski.pdf www.anamnesis.info]</ref> |
||
<ref>http://www.anamnesis.info/broi2/Kalionski.pdf</ref> |
|||
==Части на речта== |
== Части на речта == |
||
===Съществителни=== |
=== Съществителни === |
||
''o ουρ-αν-ός''' |
''o ουρ-αν-ός''' [, уран’ос] небе, небосвод. |
||
{| class="wikitable" |
{| class="wikitable" |
||
|+ Наименование на дните от седмицата |
|+ Наименование на дните от седмицата |
||
! [[Български език]] |
! [[Български език]] |
||
! [[Гръцки език]] |
! [[Гръцки език]] |
||
Ред 37: | Ред 37: | ||
| Σαββάτο |
| Σαββάτο |
||
|- |
|- |
||
| [[Неделя]] |
| [[Неделя]] |
||
| Κυριακή |
| Κυριακή |
||
| Κυριακή |
| Κυριακή |
||
|} |
|} |
||
{| class="wikitable" |
{| class="wikitable" |
||
Ред 65: | Ред 64: | ||
| Απρίλς |
| Απρίλς |
||
|- |
|- |
||
| [[Май]] |
| [[Май]] |
||
| Μάιος |
| Μάιος |
||
| Μάης |
| Μάης |
||
|- |
|- |
||
| [[Юни]] |
| [[Юни]] |
||
| Ιούνιος |
| Ιούνιος |
||
| Θερστής |
| Θερστής |
||
|- |
|- |
||
| [[Юли]] |
| [[Юли]] |
||
| Ιούλιος |
| Ιούλιος |
||
| Аλωνάρς (коренът на думата е в глагола '' |
| Аλωνάρς (коренът на думата е в глагола ''„αλωνίζω“'', който означава „вършея, овършавам“) |
||
|- |
|- |
||
| [[Август]] |
| [[Август]] |
||
| Αύγουστος |
| Αύγουστος |
||
| Τριτής |
| Τριτής |
||
|- |
|- |
||
| [[Септември]] |
| [[Септември]] |
||
| Σεπτέμβριος |
| Σεπτέμβριος |
||
| Σεπτέμβρις |
| Σεπτέμβρις |
||
|- |
|- |
||
| [[Октомври]] |
| [[Октомври]] |
||
| Οκτώβριος |
| Οκτώβριος |
||
| Αη Δημήτρ'ς |
| Αη Δημήτρ'ς |
||
|- |
|- |
||
| [[Ноември]] |
| [[Ноември]] |
||
| Νοέμβριος |
| Νοέμβριος |
||
| Хαμένος |
| Хαμένος |
||
|- |
|- |
||
| [[Декември]] |
| [[Декември]] |
||
| Δεκέμβριος |
| Δεκέμβριος |
||
| Nτεκέμβρις |
| Nτεκέμβρις |
||
|} |
|} |
||
⚫ | |||
===Прилагателни=== |
|||
⚫ | |||
# ''ένας'' [ˈenas] – един, ''ένα'' [ˈena] – едно, ''μια'' [ˈmiɲa] – една. |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
# '' |
# ''τρείς'' [ˈtris]— три (ср.р.), три(ма) (м.р.), ''τρία'' [ˈtriˌa] – три (ж.р.) |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
# ''πέντι'' [ˈpe̞ndi] – пет(има). |
|||
# ''τρείς'' [ˈtris]— три (ср.р.), три(ма) (м.р.), ''τρία'' [ˈtriˌa] — три (ж.р.) |
|||
# ''έξ'' [ˈɛkʃ] – шест(има). |
|||
⚫ | |||
# '' |
# ''ιφτά'' [ifˈta] – седем (седмина). |
||
# '' |
# ''οχτώ'' [oxˈto] – осем (осмина). |
||
# '' |
# ''ιννιά'' [iˈɲa] – девет(има). |
||
⚫ | |||
# ''οχτώ'' [oxˈto] — осем (осмина). |
|||
# ''ιννιά'' [iˈɲa] — девет(има). |
|||
⚫ | |||
</ref> |
</ref> |
||
====Числителни редни==== |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
{|class="wikitable" |
{|class="wikitable" |
||
!colspan="5" | Лични местоимения |
!colspan="5" | Лични местоимения |
||
Ред 126: | Ред 121: | ||
|- |
|- |
||
! 1 л. |
! 1 л. |
||
| ''ιγώ'' [iˈɣɔ] |
| ''ιγώ'' [iˈɣɔ] – аз |
||
| ''ιμείς'' [iˈmis] |
| ''ιμείς'' [iˈmis] – ние |
||
|- |
|- |
||
! 2 л. |
! 2 л. |
||
| ''ισύ'' [iˈʃi] |
| ''ισύ'' [iˈʃi] – ти |
||
| ''ισείς'' [iˈʃis] |
| ''ισείς'' [iˈʃis] – вие |
||
|- |
|- |
||
! 3 л. |
! 3 л. |
||
| |
| |
||
*''αυτός'' [afˈtos] |
* ''αυτός'' [afˈtos] – той |
||
*''αυτήν'' [afˈtin] |
* ''αυτήν'' [afˈtin] – тя |
||
*''αυτό'' [afˈto] |
* ''αυτό'' [afˈto] – то |
||
| |
| |
||
* ''αυτοίν'' [afˈtin] |
* ''αυτοίν'' [afˈtin] – те (за м.р.) |
||
* ''αυτές'' [afˈtes] |
* ''αυτές'' [afˈtes] – те (за ж.р.) |
||
* ''αυτά'' [afˈta] |
* ''αυτά'' [afˈta] – те (за ср.р.) |
||
|} |
|} |
||
===Глаголи=== |
=== Глаголи === |
||
''στέκομαι'' [ˈʃtekome] |
''στέκομαι'' [ˈʃtekome] – 1. Стоя чакайки; 2. Спирам. |
||
''τρώω'' [ˈtro̞o̞] |
''τρώω'' [ˈtro̞o̞] – 1. Ям; 2. Храня се. |
||
Окончанията за образуване на миналото свършено време (аорист) се различават в множественото число. |
Окончанията за образуване на миналото свършено време (аорист) се различават в множественото число. |
||
{| class="wikitable" |
{| class="wikitable" |
||
|+ Различия при образуване на формите за минало свършено време (аорист) |
|+ Различия при образуване на формите за минало свършено време (аорист) |
||
Ред 168: | Ред 163: | ||
|} |
|} |
||
=== |
=== Предлози === |
||
⚫ | |||
===Предлози=== |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
'''Съчинителните съюзи''', които свързват еднородни части на изречението или самостоятелни прости изречения, са: |
'''Съчинителните съюзи''', които свързват еднородни части на изречението или самостоятелни прости изречения, са: |
||
*съединителни съюзи |
* съединителни съюзи – '''και''' (и); '''ούτε,ουτι''' (нито) |
||
*разделителни съюзи |
* разделителни съюзи – '''ή''' (или) |
||
*противопоставящи съюзи |
* противопоставящи съюзи – ''' μα''' (но, ама); μόνο – [на нов гръцки], а на диалекта '''μόν''' (само) |
||
'''Подчинителни съюзи''', определяни според вида на изречението, което те въвеждат, са: |
'''Подчинителни съюзи''', определяни според вида на изречението, което те въвеждат, са: |
||
*допълнителни |
* допълнителни – ότι [на нов гръцки], на диалекта '''ότις''' (че) |
||
*в зависими въпросителни изречения |
* в зависими въпросителни изречения – '''αν; μην''' |
||
*обстоятелствени- |
* обстоятелствени- |
||
** за време |
** за време – όταν [на нов гръцки], на диалекта '''όντα''' [όнда] (когато); |
||
'''όποτε''' (когато); '''σαν''' (като, когато); '''αφού''' (след като, щом като,щом); '''πριν''' (преди, по-рано) |
'''όποτε''' (когато); '''σαν''' (като, когато); '''αφού''' (след като, щом като, щом); '''πριν''' (преди, по-рано) |
||
**за начин |
** за начин – '''όπως''' (както) |
||
**за количество и степен |
** за количество и степен – '''ως''' |
||
**за цел |
** за цел – '''για''' (за), '''για να''' (за да), '''όπως''' (както) |
||
**за причина и следствие |
** за причина и следствие – '''αφού''' (след като, щом като, щом) |
||
**за условие |
** за условие – '''αν'''; '''σαν''' (като, когато); '''άμα''' (ако, щом) |
||
=== |
=== Междуметия === |
||
⚫ | |||
===Междуметия=== |
|||
⚫ | |||
*'''α''' |
* '''α''' – удивление, изненада, учудване, негодуване, радост, |
||
*''' |
* '''ὰε, αι''' – поощрение, подбуда |
||
*'''аχ''' |
* '''аχ''' – скръб, болка, облекчение, възхищение |
||
*''' |
* '''ὲι''' – повикване |
||
*'''εμ''' |
* '''εμ''' – потвърждение |
||
*'''εχ''' |
* '''εχ''' – съжаление, неизпълнимо желание |
||
*''' |
* '''ὸπα''', ὸπαλα – за хоро |
||
*'''ουφ''' |
* '''ουφ''' – отегчение |
||
*''' |
* '''ποπὸ''' – учудване, изненада, болка |
||
==Граматика== |
== Граматика == |
||
⚫ | |||
===Граматични времена=== |
|||
====Бъдеще време==== |
|||
⚫ | |||
За разлика от други езици, като българския език, определителният член е предпоставен. |
За разлика от други езици, като българския език, определителният член е предпоставен. |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
==Фонетика== |
|||
==Лексика== |
== Лексика == |
||
Примери за турски, арабски и персийски думи: |
Примери за турски, арабски и персийски думи: |
||
*'''ουτζάκ’, ουτζάκια.''' Родова община, обединяваща няколко семейства, които се придвижват заедно в постоянните преходи; изграждат колибите си непосредствено една до друга и често си оказват взаимна помощ. От тур. ''ocak'' – огнище, пещ. Употребява се в преносното си значение. |
* '''ουτζάκ’, ουτζάκια.''' Родова община, обединяваща няколко семейства, които се придвижват заедно в постоянните преходи; изграждат колибите си непосредствено една до друга и често си оказват взаимна помощ. От тур. ''ocak'' – огнище, пещ. Употребява се в преносното си значение. |
||
*'''μιλέτ’, μιλέτια.''' Род. Каракачанската общност се деляла на родове. От тур. ''millet'' – нация, от осм. тур. ''millet'', от араб. ''milla''. |
|||
*''' |
* '''μιλέτ’, μιλέτια.''' Род. Каракачанската общност се деляла на родове. От тур. ''millet'' – нация, от осм. тур. ''millet'', от араб. ''milla''. |
||
* '''τσουράπ’, τσουράπια.''' Чорап. От тур. ''çorap'', от осм. тур. ''çorap'', ''çorab'', от перс. ''jôrâb''.* |
|||
*'''γκέτσκα.''' Късно. От тур. ''geç'' – късен, и собствена наставка ''-κα'' за образуване на наречия. |
* '''γκέτσκα.''' Късно. От тур. ''geç'' – късен, и собствена наставка ''-κα'' за образуване на наречия. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references/> |
<references/> |
||
⚫ | |||
{{Портал|Гърция|България|Македония}} |
{{Портал|Гърция|България|Македония}} |
||
[[Категория:Гръцки език]] |
[[Категория:Гръцки език]] |
||
[[Категория:Диалекти]] |
[[Категория:Диалекти]] |
Текуща версия към 14:48, 23 март 2019
Каракачанският диалект е северен диалект на новогръцкия език, говорен от етноса каракачани. Взаимодействието на етноса с други народи е предизвикало навлизането на чужди думи.[1] [2] [3] [4]
Части на речта
[редактиране | редактиране на кода]Съществителни
[редактиране | редактиране на кода]o ουρ-αν-ός' [, уран’ос] небе, небосвод.
Български език | Гръцки език | Каракачански диалект |
---|---|---|
Понеделник | Δευτέρα | Δευτέρα |
Вторник | Τρίτη | Τρίτ' |
Сряда | Τετάρτη | Τετράδ' |
Четвъртък | Πέμπτη | Πέφτ' |
Петък | Παρασκευή | Παρασκευή |
Събота | Σάββατο | Σαββάτο |
Неделя | Κυριακή | Κυριακή |
Български език | Гръцки език | Каракачански диалект |
---|---|---|
Януари | Ιανουάριος | Γεννάρς |
Февруари | Φεβρουάριος | Φλεβάρς |
Март | Μάρτιος | Μάρτ′ς |
Април | Απρίλιος | Απρίλς |
Май | Μάιος | Μάης |
Юни | Ιούνιος | Θερστής |
Юли | Ιούλιος | Аλωνάρς (коренът на думата е в глагола „αλωνίζω“, който означава „вършея, овършавам“) |
Август | Αύγουστος | Τριτής |
Септември | Σεπτέμβριος | Σεπτέμβρις |
Октомври | Οκτώβριος | Αη Δημήτρ'ς |
Ноември | Νοέμβριος | Хαμένος |
Декември | Δεκέμβριος | Nτεκέμβρις |
Числителни
[редактиране | редактиране на кода]Числителни бройни
[редактиране | редактиране на кода]- ένας [ˈenas] – един, ένα [ˈena] – едно, μια [ˈmiɲa] – една.
- δυο [ðjo̞] – две, два(ма).
- τρείς [ˈtris]— три (ср.р.), три(ма) (м.р.), τρία [ˈtriˌa] – три (ж.р.)
- τέσσιρα [ˈteʃiˌra] – четири (ср.р.), τέσσιρις [ˈteʃiˌris] – четири (ж.р.), τέσσιρ [ˈteʃiˌr] – четири(ма) (м.р.).
- πέντι [ˈpe̞ndi] – пет(има).
- έξ [ˈɛkʃ] – шест(има).
- ιφτά [ifˈta] – седем (седмина).
- οχτώ [oxˈto] – осем (осмина).
- ιννιά [iˈɲa] – девет(има).
- δέκα [ˈðe̞ka] – десет(има).[5]
Местоимения
[редактиране | редактиране на кода]Лични местоимения
[редактиране | редактиране на кода]Лични местоимения | ||||
---|---|---|---|---|
Лице | Ед. ч. | Мн. ч. | ||
1 л. | ιγώ [iˈɣɔ] – аз | ιμείς [iˈmis] – ние | ||
2 л. | ισύ [iˈʃi] – ти | ισείς [iˈʃis] – вие | ||
3 л. |
|
|
Глаголи
[редактиране | редактиране на кода]στέκομαι [ˈʃtekome] – 1. Стоя чакайки; 2. Спирам. τρώω [ˈtro̞o̞] – 1. Ям; 2. Храня се.
Окончанията за образуване на миналото свършено време (аорист) се различават в множественото число.
Множествено число | Книжовен гръцки език | Каракачански диалект |
---|---|---|
1. | πήραμε | πήραμαν |
2. | πήρατε | πήριταν |
3. | πήραν | πήραν |
Предлози
[редактиране | редактиране на кода]- Прости предлози
- με – с, със → με τον πατέρα μ' (με τον πατέρα μου)
- από – от → από μενα (от мене); από την Вουλγαρια (от България)
- για – за
- κατά – точно до, точно срещу, до
- κοντά – след това (този предлог е изменил първоначалното си значение; на нов гръцки е μετα)
- ως – до
- Сложни предлози
- χωρίς (или χώρς) – без
- ύ∫τερα(на нов гръцки ύστερα) – по-късно, след, след това
Съюзи
[редактиране | редактиране на кода]Съчинителните съюзи, които свързват еднородни части на изречението или самостоятелни прости изречения, са:
- съединителни съюзи – και (и); ούτε,ουτι (нито)
- разделителни съюзи – ή (или)
- противопоставящи съюзи – μα (но, ама); μόνο – [на нов гръцки], а на диалекта μόν (само)
Подчинителни съюзи, определяни според вида на изречението, което те въвеждат, са:
- допълнителни – ότι [на нов гръцки], на диалекта ότις (че)
- в зависими въпросителни изречения – αν; μην
- обстоятелствени-
- за време – όταν [на нов гръцки], на диалекта όντα [όнда] (когато);
όποτε (когато); σαν (като, когато); αφού (след като, щом като, щом); πριν (преди, по-рано)
- за начин – όπως (както)
- за количество и степен – ως
- за цел – για (за), για να (за да), όπως (както)
- за причина и следствие – αφού (след като, щом като, щом)
- за условие – αν; σαν (като, когато); άμα (ако, щом)
Междуметия
[редактиране | редактиране на кода]Възклицателни и подбудителни – повечето изразяват лични чувства и настроения, понякога дори противоположни едни на други.
- α – удивление, изненада, учудване, негодуване, радост,
- ὰε, αι – поощрение, подбуда
- аχ – скръб, болка, облекчение, възхищение
- ὲι – повикване
- εμ – потвърждение
- εχ – съжаление, неизпълнимо желание
- ὸπα, ὸπαλα – за хоро
- ουφ – отегчение
- ποπὸ – учудване, изненада, болка
Граматика
[редактиране | редактиране на кода]Членуване
[редактиране | редактиране на кода]За разлика от други езици, като българския език, определителният член е предпоставен.
За членуване на думи от ср.р., ед.ч. се използва определителният член το, а за м.р. и ж.р., ед.ч. η. Примери: το αυγό (яйцето), η άντρας (мъжът), η γ'νέκα (жената).
Лексика
[редактиране | редактиране на кода]Примери за турски, арабски и персийски думи:
- ουτζάκ’, ουτζάκια. Родова община, обединяваща няколко семейства, които се придвижват заедно в постоянните преходи; изграждат колибите си непосредствено една до друга и често си оказват взаимна помощ. От тур. ocak – огнище, пещ. Употребява се в преносното си значение.
- μιλέτ’, μιλέτια. Род. Каракачанската общност се деляла на родове. От тур. millet – нация, от осм. тур. millet, от араб. milla.
- τσουράπ’, τσουράπια. Чорап. От тур. çorap, от осм. тур. çorap, çorab, от перс. jôrâb.*
- γκέτσκα. Късно. От тур. geç – късен, и собствена наставка -κα за образуване на наречия.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Κατσαρός, Νίκος Η. „Αρχαιοελληνικές ρίζες του Σαρακατσιάνικου λόγου“, 1995, ISBN 960-08-0050-2
- ↑ club.neogen.bg
- ↑ www.temanews.com
- ↑ www.anamnesis.info
- ↑ Κατσαρός, Νίκος Η. Αρχαιοελληνικές ρίζες του Σαρακατσιάνικου λόγου. 1995, ISBN 960-08-0050-2 (В превод: „Древногръцките корени на каракачанския говор“).
|