Каракачански диалект: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Каракачани using HotCat |
|||
Ред 102: | Ред 102: | ||
==Числителни== |
==Числителни== |
||
===Числителни бройни=== |
===Числителни бройни=== |
||
1. '''έ-να, έ-νας, |
1. '''έ-να, έ-νας, μι-ά ''' [ена, енас, мня, миня] едно, един, една |
||
2. '''δύ-ο''' ( на новогръцки с ударение на ύ ) , '''δυ-ό''' [δγьо] две |
2. '''δύ-ο''' ( на новогръцки с ударение на ύ ) , '''δυ-ό''' [δγьо] две |
Версия от 22:06, 23 март 2015
|
Каракачанският е северен диалект на новогръцкия език, говорен от етноса каракачани. Взаимодействието на етноса с други народи е предизвикало навлизането на чужди думи.[1] [2] [3] [4]
Съществителни
o ουρ-αν-ός' [,уран’ос] небе, небосвод.
Български език | Гръцки език | Каракачански диалект |
---|---|---|
Понеделник | Δευτέρα | Δευτέρα |
Вторник | Τρίτη | Τρίτ' |
Сряда | Τετάρτη | Τετράδ' |
Четвъртък | Πέμπτη | Πέφτ' |
Петък | Παρασκευή | Παρασκευή |
Събота | Σάββατο | Σαββάτο |
Неделя | Κυριακή | Κυριακή |
Български език | Гръцки език | Каракачански диалект |
---|---|---|
Януари | Ιανουάριος | Γεννάρς |
Февруари | Φεβρουάριος | Φλεβάρς |
Март | Μάρτιος | Μάρτ′ς |
Април | Απρίλιος | Απρίλς |
Май | Μάιος | Μάης |
Юни | Ιούνιος | Θερστής |
Юли | Ιούλιος | Аλωνάρς (коренът на думата е в глагола "αλωνίζω", който означава "вършея, овършавам") |
Август | Αύγουστος | Τριτής |
Септември | Σεπτέμβριος | Σεπτέμβρις |
Октомври | Οκτώβριος | Αη Δημήτρ'ς |
Ноември | Νοέμβριος | Хαμένος |
Декември | Δεκέμβριος | Nτεκέμβρις |
Прилагателни
Числителни
Числителни бройни
1. έ-να, έ-νας, μι-ά [ена, енас, мня, миня] едно, един, една
2. δύ-ο ( на новогръцки с ударение на ύ ) , δυ-ό [δγьо] две
3. τρί-α, τρείς [трия, трис], три(за ср.р.), а за ж.р. и м.р.-три и трима
4. τέσ-σε-ρα на новогръцки; на диалекта е τέ-∫ε-ρα [,те′шера]⇒за ср.р;
съответно за м.р. на новогръцки е τέσ-σε-ρις, а на диалекта е τέ-∫ερ [,те′шир];
и за ж.р. на новогръцки е τέσ-σερ-ις, а на диалекта е τέ-∫ερ-ις [,теше′рис]
5. πέν-τε [′пен,де] пет
6. έξι на новогръцки; на диалекта εκ∫ [′екш] шест
7. επτά( на новогръцки също и εφτά); на каракачанския диалект εφτά [,ефт′а]
8. οκ-τώ на новогръцки; οχ-τώ [,ох′то ; ,ух′то] осем
9. εννέα ( на новогръцки също и εννιά); на диалекта εννιά [,ен′я] девет
10. δέ-κα [′δека] десет
- Знакът ∫ е равен на звука ш
Числителни редни
Местоимения
Лични местоимения
- εγω - аз
- ε∫ύ [ εσύ на новогръцки език ] - ти
- αυτός - той
- αυτήν - тя
- αυτό - то
- εμείς - ние
- ε∫είς [ εσείς на новогръцки език] - вие
- αυτοί - те
Глаголи
∫τέ-κο-μαι [ щекоме ] спирам, стоя чакайки
τρώ–ω [ троо ] ям, храня се
τσού–ζω [ цузо ] пари ми, люти ми, щипи ми
δλε–υω [δлево] работя, бачкам, трудя се
Наречия
Предлози
- Прости предлози
- με — с, със → με τον πατέρα μ' ( με τον πατέρα μου )
- από — от → από μενα (от мене); από την Вουλγαρια (от България)
- για — за
- κατά — точно до, точно срещу, до
- κοντά — след това (този предлог е изменил първоначалното си значение; на нов гръцки е μετα)
- ως — до
- Сложни предлози
- χωρίς ( или χώρς) — без
- ύ∫τερα( на нов гръцки ύστερα) — по-късно, след, след това
Съюзи
Съчинителните съюзи, които свързват еднородни части на изречението или самостоятелни прости изречения, са:
- съединителни съюзи - και (и) ; ούτε,ουτι (нито)
- разделителни съюзи - ή (или)
- противопоставящи съюзи - μα (но,ама) ; μόνο - [на нов гръцки], а на диалекта μόν (само)
Подчинителни съюзи, определяни според вида на изречението, което те въвеждат, са:
- допълнителни - ότι [на нов гръцки], на диалекта ότις (че)
- в зависими въпросителни изречения - αν; μην
- обстоятелствени-
- за време - όταν [на нов гръцки], на диалекта όντα [όнда] (когато);
όποτε (когато); σαν (като, когато); αφού (след като, щом като,щом); πριν (преди, по-рано)
- за начин - όπως (както)
- за количество и степен - ως
- за цел - για (за), για να (за да), όπως (както)
- за причина и следствие - αφού (след като, щом като, щом)
- за условие - αν; σαν (като, когато); άμα (ако, щом)
Частици
Междуметия
Възклицателни и подбудителни - повечето изразяват лични чувства и настроения, понякога дори противоположни едни на други.
- α - удивление,изненада,учудване,негодуване,радост,
- ὰε, αι - поощрение, подбуда
- аχ - скръб,болка,облекчение,възхищение
- ὲι - повикване
- εμ - потвърждение
- εχ - съжаление, неизпълнимо желание
- ὸπα, ὸπαλα - за хоро
- ουφ - отегчение
- ποπὸ - учудване, изненада, болка
Граматика
Граматични времена
Бъдеще време
Членуване
За разлика от други езици, като българския език, определителният член е предпоставен. За членуване на думи от ср.р., ед.ч. се използва определителният член το, а за м.р. и ж.р., ед.ч. η. Примери: το αυγό (яйцето), η άντρας (мъжът), η γ'νέκα (жената).
Фонетика
Източници
- ↑ Κατσαρός, Νίκος Η. "Αρχαιοελληνικές ρίζες του Σαρακατσιάνικου λόγου", 1995, ISBN 960-08-0050-2
- ↑ http://club.neogen.bg/cluburi/?c=etnosi_v_bulgaria&cwtd=show_post&idpost=5380&clid=4
- ↑ http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=21&aid=452
- ↑ http://www.anamnesis.info/broi2/Kalionski.pdf
- ↑ *Κατσαρός, Νίκος Η. "Αρχαιοελληνικές ρίζες του Σαρακατσιάνικου λόγου", 1995, ISBN 960-08-0050-2 (В превод "Древногръцките корени на каракачанския говор")