[go: nahoru, domu]

Направо към съдържанието

Каракачански диалект: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 105: Ред 105:
# ''δυο'' [ðjo̞] — две, два(ма).
# ''δυο'' [ðjo̞] — две, два(ма).
# ''τρείς'' [ˈtris]— три (ср.р.), три(ма) (м.р.), ''τρία'' [ˈtriˌa] — три (ж.р.)
# ''τρείς'' [ˈtris]— три (ср.р.), три(ма) (м.р.), ''τρία'' [ˈtriˌa] — три (ж.р.)
# ''τέσσιρα'' [ˈte∫iˌra] — четири (ср.р.), ''τέσσιρις'' [ˈte∫iˌris] — четири (ж.р.), ''τέσσιρ'' [ˈte∫iˌr] — четири(ма) (м.р.)
# ''τέσσιρα'' [ˈteʃiˌra] — четири (ср.р.), ''τέσσιρις'' [ˈteʃiˌris] — четири (ж.р.), ''τέσσιρ'' [ˈteʃiˌr] — четири(ма) (м.р.).
# ''πέντι'' [ˈpe̞ndi] — пет.
#
# ''έξ'' [ˈɛkʃ] — шест(има).
#
# ''ειφτά'' [ifˈta] — седем (седмина).
#
# ''οχτώ'' [oxˈto] — осем (осмина).
#
# ''ειννιά'' [iˈɲa] — девет(има).
#
# ''δέκα'' [ˈðe̞ka] — десет(има).<ref>*'''Κατσαρός, Νίκος Η.''' ''Αρχαιοελληνικές ρίζες του Σαρακατσιάνικου λόγου.'' 1995, ISBN 960-08-0050-2 (В превод: „Древногръцките корени на каракачанския говор“).
#
#
#
#

4. ''τέσ-σε-ρα'' на новогръцки; на диалекта е '''τέ-∫ε-ρα''' [,те′шера]⇒за ср.р;

съответно за м.р. на новогръцки е ''τέσ-σε-ρις'', а на диалекта е '''τέ-∫ερ''' [,те′шир];

и за ж.р. на новогръцки е ''τέσ-σερ-ις'', а на диалекта е '''τέ-∫ερ-ις''' [,теше′рис]

5. '''πέν-τε''' [′пен,де] пет

6. ''έξι'' на новогръцки; на диалекта '''εκ∫''' [′екш] шест

7. ''επτά''( на новогръцки също и ''εφτά''); на каракачанския диалект '''εφτά''' [,ефт′а]

8. ''οκ-τώ'' на новогръцки; '''οχ-τώ''' [,ох′то ; ,ух′то] осем

9. ''εννέα'' ( на новогръцки също и ''εννιά''); на диалекта '''εννιά''' [,ен′я] девет

10. '''δέ-κα''' [′δека] десет

* Знакът '''∫''' е равен на звука '''ш'''
<ref>*Κατσαρός, Νίκος Η. "Αρχαιοελληνικές ρίζες του Σαρακατσιάνικου λόγου", 1995, ISBN 960-08-0050-2 (В превод "Древногръцките корени на каракачанския говор")
</ref>
</ref>



Версия от 12:26, 14 август 2015

Каракачанският е северен диалект на новогръцкия език, говорен от етноса каракачани. Взаимодействието на етноса с други народи е предизвикало навлизането на чужди думи.[1] [2] [3] [4]

Съществителни

o ουρ-αν-ός' [,уран’ос] небе, небосвод.

Наименование на дните от седмицата
Български език Гръцки език Каракачански диалект
Понеделник Δευτέρα Δευτέρα
Вторник Τρίτη Τρίτ'
Сряда Τετάρτη Τετράδ'
Четвъртък Πέμπτη Πέφτ'
Петък Παρασκευή Παρασκευή
Събота Σάββατο Σαββάτο
Неделя Κυριακή Κυριακή


Наименование на месеците от годината
Български език Гръцки език Каракачански диалект
Януари Ιανουάριος Γεννάρς
Февруари Φεβρουάριος Φλεβάρς
Март Μάρτιος Μάρτ′ς
Април Απρίλιος Απρίλς
Май Μάιος Μάης
Юни Ιούνιος Θερστής
Юли Ιούλιος Аλωνάρς (коренът на думата е в глагола "αλωνίζω", който означава "вършея, овършавам")
Август Αύγουστος Τριτής
Септември Σεπτέμβριος Σεπτέμβρις
Октомври Οκτώβριος Αη Δημήτρ'ς
Ноември Νοέμβριος Хαμένος
Декември Δεκέμβριος Nτεκέμβρις

Прилагателни

Числителни

Числителни бройни

  1. ένας [ˈenas] — един, ένα [ˈena] — едно, μια [ˈmiɲa] — една.
  2. δυο [ðjo̞] — две, два(ма).
  3. τρείς [ˈtris]— три (ср.р.), три(ма) (м.р.), τρία [ˈtriˌa] — три (ж.р.)
  4. τέσσιρα [ˈteʃiˌra] — четири (ср.р.), τέσσιρις [ˈteʃiˌris] — четири (ж.р.), τέσσιρ [ˈteʃiˌr] — четири(ма) (м.р.).
  5. πέντι [ˈpe̞ndi] — пет.
  6. έξ [ˈɛkʃ] — шест(има).
  7. ειφτά [ifˈta] — седем (седмина).
  8. οχτώ [oxˈto] — осем (осмина).
  9. ειννιά [iˈɲa] — девет(има).
  10. δέκα [ˈðe̞ka] — десет(има).[5]

Числителни редни

Местоимения

Лични местоимения

Лични местоимения
Лице Ед. ч. Мн. ч.
1 л. ειγώ [iˈɣɔ] — аз ειμείς [iˈmis] — ние
2 л. εισύ [iˈʃi] — ти εισείς [iˈʃis] — вие
3 л.
  • αυτός [afˈtos] — той
  • αυτήν [afˈtin] — тя
  • αυτό [afˈto] — то
  • αυτοίν [afˈtin] — те (за м.р.)
  • αυτές [afˈtes] — те (за ж.р.)
  • αυτά [afˈta] — те (за ср.р.)

Глаголи

στέκομαι [ˈʃtekome] — 1. Стоя чакайки; 2. Спирам. τρώω [ˈtro̞o̞] — 1. Ям; 2. Храня се.

Наречия

Предлози

  • Прости предлози
    • με — с, със → με τον πατέρα μ' ( με τον πατέρα μου )
    • απόотαπό μενα (от мене); από την Вουλγαρια (от България)
    • για — за
    • κατά — точно до, точно срещу, до
    • κοντά — след това (този предлог е изменил първоначалното си значение; на нов гръцки е μετα)
    • ως — до


  • Сложни предлози
    • χωρίς ( или χώρς) — без
    • ύ∫τερα( на нов гръцки ύστερα) — по-късно, след, след това

Съюзи

Съчинителните съюзи, които свързват еднородни части на изречението или самостоятелни прости изречения, са:

  • съединителни съюзи - και (и)  ; ούτε,ουτι (нито)
  • разделителни съюзи - ή (или)
  • противопоставящи съюзи - μα (но,ама) ; μόνο - [на нов гръцки], а на диалекта μόν (само)

Подчинителни съюзи, определяни според вида на изречението, което те въвеждат, са:

  • допълнителни - ότι [на нов гръцки], на диалекта ότις (че)
  • в зависими въпросителни изречения - αν; μην
  • обстоятелствени-
    • за време - όταν [на нов гръцки], на диалекта όντα [όнда] (когато);

όποτε (когато); σαν (като, когато); αφού (след като, щом като,щом); πριν (преди, по-рано)

    • за начин - όπως (както)
    • за количество и степен - ως
    • за цел - για (за), για να (за да), όπως (както)
    • за причина и следствие - αφού (след като, щом като, щом)
    • за условие - αν; σαν (като, когато); άμα (ако, щом)

Частици

Междуметия

Възклицателни и подбудителни - повечето изразяват лични чувства и настроения, понякога дори противоположни едни на други.

  • α - удивление,изненада,учудване,негодуване,радост,
  • ὰε, αι - поощрение, подбуда
  • аχ - скръб,болка,облекчение,възхищение
  • ὲι - повикване
  • εμ - потвърждение
  • εχ - съжаление, неизпълнимо желание
  • ὸπα, ὸπαλα - за хоро
  • ουφ - отегчение
  • ποπὸ - учудване, изненада, болка

Граматика

Граматични времена

Бъдеще време

Членуване

За разлика от други езици, като българския език, определителният член е предпоставен. За членуване на думи от ср.р., ед.ч. се използва определителният член το, а за м.р. и ж.р., ед.ч. η. Примери: το αυγό (яйцето), η άντρας (мъжът), η γ'νέκα (жената).

Фонетика

Източници

  1. Κατσαρός, Νίκος Η. "Αρχαιοελληνικές ρίζες του Σαρακατσιάνικου λόγου", 1995, ISBN 960-08-0050-2
  2. http://club.neogen.bg/cluburi/?c=etnosi_v_bulgaria&cwtd=show_post&idpost=5380&clid=4
  3. http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=21&aid=452
  4. http://www.anamnesis.info/broi2/Kalionski.pdf
  5. *Κατσαρός, Νίκος Η. Αρχαιοελληνικές ρίζες του Σαρακατσιάνικου λόγου. 1995, ISBN 960-08-0050-2 (В превод: „Древногръцките корени на каракачанския говор“).