Каракачански диалект: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
| Ред 105: | Ред 105: | ||
# ''δυο'' [ðjo̞] — две, два(ма). |
# ''δυο'' [ðjo̞] — две, два(ма). |
||
# ''τρείς'' [ˈtris]— три (ср.р.), три(ма) (м.р.), ''τρία'' [ˈtriˌa] — три (ж.р.) |
# ''τρείς'' [ˈtris]— три (ср.р.), три(ма) (м.р.), ''τρία'' [ˈtriˌa] — три (ж.р.) |
||
# ''τέσσιρα'' [ |
# ''τέσσιρα'' [ˈteʃiˌra] — четири (ср.р.), ''τέσσιρις'' [ˈteʃiˌris] — четири (ж.р.), ''τέσσιρ'' [ˈteʃiˌr] — четири(ма) (м.р.). |
||
# ''πέντι'' [ˈpe̞ndi] — пет. |
|||
# |
|||
# ''έξ'' [ˈɛkʃ] — шест(има). |
|||
# |
|||
# ''ειφτά'' [ifˈta] — седем (седмина). |
|||
# |
|||
# ''οχτώ'' [oxˈto] — осем (осмина). |
|||
# |
|||
# ''ειννιά'' [iˈɲa] — девет(има). |
|||
# |
|||
| ⚫ | |||
# |
|||
# |
|||
# |
|||
# |
|||
4. ''τέσ-σε-ρα'' на новогръцки; на диалекта е '''τέ-∫ε-ρα''' [,те′шера]⇒за ср.р; |
|||
съответно за м.р. на новогръцки е ''τέσ-σε-ρις'', а на диалекта е '''τέ-∫ερ''' [,те′шир]; |
|||
и за ж.р. на новогръцки е ''τέσ-σερ-ις'', а на диалекта е '''τέ-∫ερ-ις''' [,теше′рис] |
|||
5. '''πέν-τε''' [′пен,де] пет |
|||
6. ''έξι'' на новогръцки; на диалекта '''εκ∫''' [′екш] шест |
|||
7. ''επτά''( на новогръцки също и ''εφτά''); на каракачанския диалект '''εφτά''' [,ефт′а] |
|||
8. ''οκ-τώ'' на новогръцки; '''οχ-τώ''' [,ох′то ; ,ух′то] осем |
|||
9. ''εννέα'' ( на новогръцки също и ''εννιά''); на диалекта '''εννιά''' [,ен′я] девет |
|||
10. '''δέ-κα''' [′δека] десет |
|||
* Знакът '''∫''' е равен на звука '''ш''' |
|||
| ⚫ | |||
</ref> |
</ref> |
||
Версия от 12:26, 14 август 2015
| |||||||||||||||||||
Каракачанският е северен диалект на новогръцкия език, говорен от етноса каракачани. Взаимодействието на етноса с други народи е предизвикало навлизането на чужди думи.[1] [2] [3] [4]
Съществителни
o ουρ-αν-ός' [,уран’ос] небе, небосвод.
| Български език | Гръцки език | Каракачански диалект |
|---|---|---|
| Понеделник | Δευτέρα | Δευτέρα |
| Вторник | Τρίτη | Τρίτ' |
| Сряда | Τετάρτη | Τετράδ' |
| Четвъртък | Πέμπτη | Πέφτ' |
| Петък | Παρασκευή | Παρασκευή |
| Събота | Σάββατο | Σαββάτο |
| Неделя | Κυριακή | Κυριακή |
| Български език | Гръцки език | Каракачански диалект |
|---|---|---|
| Януари | Ιανουάριος | Γεννάρς |
| Февруари | Φεβρουάριος | Φλεβάρς |
| Март | Μάρτιος | Μάρτ′ς |
| Април | Απρίλιος | Απρίλς |
| Май | Μάιος | Μάης |
| Юни | Ιούνιος | Θερστής |
| Юли | Ιούλιος | Аλωνάρς (коренът на думата е в глагола "αλωνίζω", който означава "вършея, овършавам") |
| Август | Αύγουστος | Τριτής |
| Септември | Σεπτέμβριος | Σεπτέμβρις |
| Октомври | Οκτώβριος | Αη Δημήτρ'ς |
| Ноември | Νοέμβριος | Хαμένος |
| Декември | Δεκέμβριος | Nτεκέμβρις |
Прилагателни
Числителни
Числителни бройни
- ένας [ˈenas] — един, ένα [ˈena] — едно, μια [ˈmiɲa] — една.
- δυο [ðjo̞] — две, два(ма).
- τρείς [ˈtris]— три (ср.р.), три(ма) (м.р.), τρία [ˈtriˌa] — три (ж.р.)
- τέσσιρα [ˈteʃiˌra] — четири (ср.р.), τέσσιρις [ˈteʃiˌris] — четири (ж.р.), τέσσιρ [ˈteʃiˌr] — четири(ма) (м.р.).
- πέντι [ˈpe̞ndi] — пет.
- έξ [ˈɛkʃ] — шест(има).
- ειφτά [ifˈta] — седем (седмина).
- οχτώ [oxˈto] — осем (осмина).
- ειννιά [iˈɲa] — девет(има).
- δέκα [ˈðe̞ka] — десет(има).[5]
Числителни редни
Местоимения
Лични местоимения
| Лични местоимения | ||||
|---|---|---|---|---|
| Лице | Ед. ч. | Мн. ч. | ||
| 1 л. | ειγώ [iˈɣɔ] — аз | ειμείς [iˈmis] — ние | ||
| 2 л. | εισύ [iˈʃi] — ти | εισείς [iˈʃis] — вие | ||
| 3 л. |
|
| ||
Глаголи
στέκομαι [ˈʃtekome] — 1. Стоя чакайки; 2. Спирам. τρώω [ˈtro̞o̞] — 1. Ям; 2. Храня се.
Наречия
Предлози
- Прости предлози
- με — с, със → με τον πατέρα μ' ( με τον πατέρα μου )
- από — от → από μενα (от мене); από την Вουλγαρια (от България)
- για — за
- κατά — точно до, точно срещу, до
- κοντά — след това (този предлог е изменил първоначалното си значение; на нов гръцки е μετα)
- ως — до
- Сложни предлози
- χωρίς ( или χώρς) — без
- ύ∫τερα( на нов гръцки ύστερα) — по-късно, след, след това
Съюзи
Съчинителните съюзи, които свързват еднородни части на изречението или самостоятелни прости изречения, са:
- съединителни съюзи - και (и) ; ούτε,ουτι (нито)
- разделителни съюзи - ή (или)
- противопоставящи съюзи - μα (но,ама) ; μόνο - [на нов гръцки], а на диалекта μόν (само)
Подчинителни съюзи, определяни според вида на изречението, което те въвеждат, са:
- допълнителни - ότι [на нов гръцки], на диалекта ότις (че)
- в зависими въпросителни изречения - αν; μην
- обстоятелствени-
- за време - όταν [на нов гръцки], на диалекта όντα [όнда] (когато);
όποτε (когато); σαν (като, когато); αφού (след като, щом като,щом); πριν (преди, по-рано)
- за начин - όπως (както)
- за количество и степен - ως
- за цел - για (за), για να (за да), όπως (както)
- за причина и следствие - αφού (след като, щом като, щом)
- за условие - αν; σαν (като, когато); άμα (ако, щом)
Частици
Междуметия
Възклицателни и подбудителни - повечето изразяват лични чувства и настроения, понякога дори противоположни едни на други.
- α - удивление,изненада,учудване,негодуване,радост,
- ὰε, αι - поощрение, подбуда
- аχ - скръб,болка,облекчение,възхищение
- ὲι - повикване
- εμ - потвърждение
- εχ - съжаление, неизпълнимо желание
- ὸπα, ὸπαλα - за хоро
- ουφ - отегчение
- ποπὸ - учудване, изненада, болка
Граматика
Граматични времена
Бъдеще време
Членуване
За разлика от други езици, като българския език, определителният член е предпоставен. За членуване на думи от ср.р., ед.ч. се използва определителният член το, а за м.р. и ж.р., ед.ч. η. Примери: το αυγό (яйцето), η άντρας (мъжът), η γ'νέκα (жената).
Фонетика
Източници
- ↑ Κατσαρός, Νίκος Η. "Αρχαιοελληνικές ρίζες του Σαρακατσιάνικου λόγου", 1995, ISBN 960-08-0050-2
- ↑ http://club.neogen.bg/cluburi/?c=etnosi_v_bulgaria&cwtd=show_post&idpost=5380&clid=4
- ↑ http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=21&aid=452
- ↑ http://www.anamnesis.info/broi2/Kalionski.pdf
- ↑ *Κατσαρός, Νίκος Η. Αρχαιοελληνικές ρίζες του Σαρακατσιάνικου λόγου. 1995, ISBN 960-08-0050-2 (В превод: „Древногръцките корени на каракачанския говор“).