Сифилис: Разлика между версии
м замяна на месец на бг. |
Carbonaro. (беседа | приноси) правопис и пунктуация |
||
| (Не са показани 38 междинни версии от 18 потребители) | |||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
{{Заболяване |
{{Заболяване |
||
| Name = Сифилис |
| Name = Сифилис |
||
| Caption = Кожен обрив при вторичен сифилис |
|||
| Image = Treponema pallidum.jpg |
|||
| Caption = Електронна микрография на бактерията ''Treponema pallidum'' |
|||
| ICD10 = {{ICD10|A|50||a|50}}-{{ICD10|A|53||a|50}} |
| ICD10 = {{ICD10|A|50||a|50}}-{{ICD10|A|53||a|50}} |
||
| ICD9 = {{ICD9|090}}-{{ICD9|097}} |
| ICD9 = {{ICD9|090}}-{{ICD9|097}} |
||
| Ред 26: | Ред 25: | ||
Признаците и симптомите на сифилиса варират в зависимост от това, в коя от четирите фази се намира заболяването (първичен, вторичен, латентен или третичен). Първичната фаза обикновено се проявява с наличието на единичен [[шанкър]] (твърда, безболезнена, непредизвикваща сърбеж кожна раничка (язва), вторичният сифилис се изявява с обриви по цялото тяло, които често включват и дланите и ходилата, латентният сифилис може да има слаби или никакви симптоми, а третичният, който се отличава със [[сифилистична гума (патология)|сифилистични гуми]], може да има неврологични или сърдечни симптоми. Сифилисът обаче е известен като „големият имитатор“, заради честите си атипични проявления. Диагностицирането обикновено се извършва чрез [[серологично изследване|кръвни изследвания]], но бактерията може да бъде видяна и под микроскоп. Сифилисът може да бъде успешно лекуван с [[антибиотици]], като по-специално се предпочита [[пеницилин|пеницилин G]] прилаган мускулно (или интравенозно при невросифилис) или [[цефтриаксон]], а при пациентите с остра алергия към пеницилина – перорално с [[доксициклин]] или [[азитромицин]]. |
Признаците и симптомите на сифилиса варират в зависимост от това, в коя от четирите фази се намира заболяването (първичен, вторичен, латентен или третичен). Първичната фаза обикновено се проявява с наличието на единичен [[шанкър]] (твърда, безболезнена, непредизвикваща сърбеж кожна раничка (язва), вторичният сифилис се изявява с обриви по цялото тяло, които често включват и дланите и ходилата, латентният сифилис може да има слаби или никакви симптоми, а третичният, който се отличава със [[сифилистична гума (патология)|сифилистични гуми]], може да има неврологични или сърдечни симптоми. Сифилисът обаче е известен като „големият имитатор“, заради честите си атипични проявления. Диагностицирането обикновено се извършва чрез [[серологично изследване|кръвни изследвания]], но бактерията може да бъде видяна и под микроскоп. Сифилисът може да бъде успешно лекуван с [[антибиотици]], като по-специално се предпочита [[пеницилин|пеницилин G]] прилаган мускулно (или интравенозно при невросифилис) или [[цефтриаксон]], а при пациентите с остра алергия към пеницилина – перорално с [[доксициклин]] или [[азитромицин]]. |
||
Смята се, че към 1999 г. със сифилис са били заразени 12 милиона души в света, като над 90% от случаите са били в страни от [[развиващия се свят]]. След драстичния спад в разпространението на болестта след откриването и широкото разпространение на пеницилина през 50-те години на XX в., в много страни степента на заразата се е повишила след настъпването на новото хилядолетие, като често е съпровождана от [[ХИВ]] (човешки имунодефицитен вирус). Това се обяснява донякъде с небезопасните сексуални практики |
Смята се, че към 1999 г. със сифилис са били заразени 12 милиона души в света, като над 90% от случаите са били в страни от [[развиващия се свят]]. След драстичния спад в разпространението на болестта след откриването и широкото разпространение на пеницилина през 50-те години на XX в., в много страни степента на заразата се е повишила след настъпването на новото хилядолетие, като често е съпровождана от [[ХИВ]] (човешки имунодефицитен вирус). Това се обяснява донякъде с небезопасните сексуални практики, нарасналия промискуитет, проституцията и намаляващата употреба на предпазни средства.<ref name="Coffin2010">{{cite journal|last=Coffin|first=LS|coauthors=Newberry, A, Hagan, H, Cleland, CM, Des Jarlais, DC, Perlman, DC|title=Syphilis in Drug Users in Low and Middle Income Countries|journal=The International journal on drug policy|date=January 2010|volume=21|issue=1|pages=20 – 7|pmid=19361976|doi=10.1016/j.drugpo.2009.02.008|pmc=2790553}}</ref><ref name="Gao2009">{{cite journal|last=Gao|first=L|coauthors=Zhang, L, Jin, Q|title=Meta-analysis: prevalence of HIV infection and syphilis among MSM in China|journal=Sexually transmitted infections|date=September 2009|volume=85|issue=5|pages=354 – 8|pmid=19351623|doi=10.1136/sti.2008.034702}}</ref><ref name="Karp2009">{{cite journal|last=Karp|first=G|coauthors=Schlaeffer, F, Jotkowitz, A, Riesenberg, K|title=Syphilis and HIV co-infection|journal=European journal of internal medicine|date=January 2009|volume=20|issue=1|pages=9 – 13|pmid=19237085|doi=10.1016/j.ejim.2008.04.002}}</ref> |
||
{{TOC limit|3}} |
{{TOC limit|3}} |
||
| Ред 33: | Ред 32: | ||
Сифилисът има няколко стадия на развитие. Лечението може да бъде успешно във всеки един, но само докато в организма не са нанесени физически увреждания на органите и тъканите. Това обикновено се случва при третичния сифилис. Тогава при лечение, [[бактерия]]та се унищожава напълно, но пораженията остават. |
Сифилисът има няколко стадия на развитие. Лечението може да бъде успешно във всеки един, но само докато в организма не са нанесени физически увреждания на органите и тъканите. Това обикновено се случва при третичния сифилис. Тогава при лечение, [[бактерия]]та се унищожава напълно, но пораженията остават. |
||
Сифилисът може да се прояви в един от четирите си стадия – първичен, вторичен, латентен и третичен,<ref name=Kent08>{{cite journal |author=Kent ME, Romanelli F |title=Reexamining syphilis: an update on epidemiology, clinical manifestations, and management |journal=Ann Pharmacother |volume=42 |issue=2 |pages=226 – 36 |year=2008 |month= |
Сифилисът може да се прояви в един от четирите си стадия – първичен, вторичен, латентен и третичен,<ref name=Kent08>{{cite journal |author=Kent ME, Romanelli F |title=Reexamining syphilis: an update on epidemiology, clinical manifestations, and management |journal=Ann Pharmacother |volume=42 |issue=2 |pages=226 – 36 |year=2008 |month=Февруари |pmid=18212261|doi=10.1345/aph.1K086 }}</ref> а може да бъде и [[вроден]].<ref name=ST10/> [[Сър Уилям Ослър]] го нарича „големият имитатор“, заради разнообразните му проявления.<ref name=Kent08/><ref name=TUS00/> |
||
=== Първичен сифилис === |
=== Първичен сифилис === |
||
[[Файл:Ulcus-durum-am-Penis-01.jpg|160px|мини|[[Твърд шанкър]] на пениса]] |
[[Файл:Ulcus-durum-am-Penis-01.jpg|160px|мини|[[Твърд шанкър]] на пениса]] |
||
След изтичането на инкубационния период от 10 до 90 дни (най-често около 20) след заразяването, на мястото на входната врата на инфекцията се образува раничка, по-рядко язва, наречена [[твърд шанкър]].Тя е с кръгла форма с диаметър от 5 до 20 мм, гладко дъно с медно-червеникав цвят, с оточно-червеникав цвят, с оточни твърди ръбове, неболезнена. Локализацията на язвата най-често е в областта на главата и препуциума на пениса, вулвата и влагалището. Няколко дни след появата на сифилистичната язва, регионалните лимфни възли се увеличават и достигат големина на лешник, като са безболезнени при опипване. Оставена без лечение раната заздравява за няколко дни. Обикновено в този период, серологичните тестове стават позитивни при появата на шанкъра, но често и по-късно в хода на първия етап от болестта. |
След изтичането на инкубационния период от 10 до 90 дни (най-често около 20) след заразяването, на мястото на входната врата на инфекцията се образува раничка, по-рядко язва, наречена [[твърд шанкър]]. Тя е с кръгла форма с диаметър от 5 до 20 мм, гладко дъно с медно-червеникав цвят, с оточно-червеникав цвят, с оточни твърди ръбове, неболезнена. Локализацията на язвата най-често е в областта на главата и препуциума на пениса, вулвата и влагалището. Няколко дни след появата на сифилистичната язва, регионалните лимфни възли се увеличават и достигат големина на лешник, като са безболезнени при опипване. Оставена без лечение раната заздравява за няколко дни. Обикновено в този период, серологичните тестове стават позитивни при появата на шанкъра, но често и по-късно в хода на първия етап от болестта. |
||
[[Файл:Extragenital syphilitic chancre of the left index finger PHIL 4147 lores.jpg|мини|Първичен сифилистичен [[шанкър]] на ръката]] |
[[Файл:Extragenital syphilitic chancre of the left index finger PHIL 4147 lores.jpg|мини|Първичен сифилистичен [[шанкър]] на ръката]] |
||
Заразяването с първичен сифилис обикновено става при директен полов контакт, когато единият от партньорите има инфекциозни лезии.<ref name=RedBookSyphilis>{{cite book|author=Committee on Infectious Diseases |editor = Larry K. Pickering |title=Red book 2006 Report of the Committee on Infectious Diseases|year=2006| pages=631 – 44|publisher=American Academy of Pediatrics|location=Elk Grove Village, IL|isbn=978-1-58110-207-9|edition=27th}}</ref> Приблизително 3 до 90 дни след заразяването (средно след 21 дни) на мястото на контакта се появява кожна раничка, наречена [[шанкър]].<ref name=Kent08/> Обикновено (в 40% от случаите) той представлява единична, твърда, безболезнена, непредизвикваща сърбеж кожна раничка с гладко дъно и с остри ръбове, с размер от 0,3 до 3 см в диаметър.<ref name=Kent08/> Раничката обаче може да има почти всякаква форма.<ref name=Pri2008>{{cite journal|last=Eccleston|first=K|coauthors=Collins, L, Higgins, SP|title=Primary syphilis|journal=International journal of STD & AIDS|date=March 2008|volume=19|issue=3|pages=145 – 51|pmid=18397550|doi=10.1258/ijsa.2007.007258}}</ref> В класическия случай тя започва като [[макула]], преминава в [[папула]] и накрая се превръща в [[ерозия (дермопатология)|ерозия]] или [[язва (дерматология)|язва]].<ref name=Pri2008/> Понякога може да се появят няколко ранички (~40% от случаите),<ref name=Kent08/> като появата на повече ранички се среща по-често когато има и заразяване с ХИВ. |
Заразяването с първичен сифилис обикновено става при директен полов контакт, когато единият от партньорите има инфекциозни лезии.<ref name=RedBookSyphilis>{{cite book|author=Committee on Infectious Diseases |editor = Larry K. Pickering |title=Red book 2006 Report of the Committee on Infectious Diseases|url=https://archive.org/details/redbook0000larr |year=2006| pages=631 – 44|publisher=American Academy of Pediatrics|location=Elk Grove Village, IL|isbn=978-1-58110-207-9|edition=27th}}</ref> Приблизително 3 до 90 дни след заразяването (средно след 21 дни) на мястото на контакта се появява кожна раничка, наречена [[шанкър]].<ref name=Kent08/> Обикновено (в 40% от случаите) той представлява единична, твърда, безболезнена, непредизвикваща сърбеж кожна раничка с гладко дъно и с остри ръбове, с размер от 0,3 до 3 см в диаметър.<ref name=Kent08/> Раничката обаче може да има почти всякаква форма.<ref name=Pri2008>{{cite journal|last=Eccleston|first=K|coauthors=Collins, L, Higgins, SP|title=Primary syphilis|journal=International journal of STD & AIDS|date=March 2008|volume=19|issue=3|pages=145 – 51|pmid=18397550|doi=10.1258/ijsa.2007.007258}}</ref> В класическия случай тя започва като [[макула]], преминава в [[папула]] и накрая се превръща в [[ерозия (дермопатология)|ерозия]] или [[язва (дерматология)|язва]].<ref name=Pri2008/> Понякога може да се появят няколко ранички (~40% от случаите),<ref name=Kent08/> като появата на повече ранички се среща по-често когато има и заразяване с ХИВ. Раничките могат да бъдат болезнени или чувствителни (30%), и могат да се появят извън гениталиите (2 – 7%). Най-често се намират в [[маточната шийка]] при жените (44%), върху [[пениса]] при хетеросексуалните мъже (99%) и [[анус|анално]] и [[правото черво]] сравнително често при [[мъже, които имат полов контакт с мъже]] (34%).<ref name=Pri2008/> Често (в 80% от случаите) се получава увеличаване на [[лимфните възли]] около мястото на инфекцията,<ref name=Kent08/> което се проявява 7 до 10 дни след появата на шанкъра.<ref name=Pri2008/> Оставена без лечение [[лезията]] може да се задържи около три до шест седмици.<ref name=Kent08/> |
||
=== Вторичен сифилис === |
=== Вторичен сифилис === |
||
| Ред 47: | Ред 46: | ||
[[Файл:Secondary syphilitic rash Treponema pallidum 6756 lores.jpg|160px|мини|Сифилиди по гърба, признак за вторичен сифилис]] |
[[Файл:Secondary syphilitic rash Treponema pallidum 6756 lores.jpg|160px|мини|Сифилиди по гърба, признак за вторичен сифилис]] |
||
Най-значителният симптом са сифилистичните обриви (сифилиди), които се появяват по цялото тяло, безболезнени са, и '''не предизвикват сърбеж'''. В началото това са малки и дискретни лезии с |
Най-значителният симптом са сифилистичните обриви (сифилиди), които се появяват по цялото тяло, безболезнени са, и '''не предизвикват сърбеж'''. В началото това са малки и дискретни лезии с бледорозов цвят. С напредване на болестта обаче те прерастват в големи и забележими обриви разполагащи се по цялото тяло, най-вече в областта на дланите и ходилата, корема, гърдите, гърба и други места, като областта при челото и косата. |
||
[[Файл:Secondary Syphilis on palms CDC 6809 lores.rsh.jpg|мини|Типична проява на вторичен сифилис с обриви по дланите]] |
[[Файл:Secondary Syphilis on palms CDC 6809 lores.rsh.jpg|мини|Типична проява на вторичен сифилис с обриви по дланите]] |
||
[[Файл: |
[[Файл:Syphilis second state 2.jpg|мини|Червеникави [[папули]] и [[нодул (дерматология)#Първични лезии|нодули]] върху голяма част от тялото, причинени от вторичен сифилис]] |
||
Вторичният сифилис се проявява приблизително четири до десет седмици след първоначалното заразяване.<ref name=Kent08/> Докато вторичното заболяване е известно с това, че се проявява по много различни начини, симптомите най-често включват кожата, [[лигавиците]] и [[лимфните възли]].<ref name=Sec2010/> Може да има и симетрични червеникаво-розови непредизвикващи сърбеж обриви върху торса и крайниците, включително дланите и ходилата.<ref name=Kent08/><ref name=2darySyphilis>{{cite journal |author=Dylewski J, Duong M | title=The rash of secondary syphilis | journal=Canadian Medical Association Journal |date=2 януари 2007 | volume=176 | issue=1 | pages=33 – 5 | doi= 10.1503/cmaj.060665 | pmid=17200385 |pmc=1764588}}</ref> Обривите може да станат [[макулопапулозни]] или [[пустулозни]]. |
Вторичният сифилис се проявява приблизително четири до десет седмици след първоначалното заразяване.<ref name=Kent08/> Докато вторичното заболяване е известно с това, че се проявява по много различни начини, симптомите най-често включват кожата, [[лигавиците]] и [[лимфните възли]].<ref name=Sec2010/> Може да има и симетрични червеникаво-розови непредизвикващи сърбеж обриви върху торса и крайниците, включително дланите и ходилата.<ref name=Kent08/><ref name=2darySyphilis>{{cite journal |author=Dylewski J, Duong M | title=The rash of secondary syphilis | journal=Canadian Medical Association Journal |date=2 януари 2007 | volume=176 | issue=1 | pages=33 – 5 | doi= 10.1503/cmaj.060665 | pmid=17200385 |pmc=1764588}}</ref> Обривите може да станат [[макулопапулозни]] или [[пустулозни]]. Може да образуват плоски широки белезникави брадавични лезии, известни като [[плоски кондиломи]] на [[лигавицата]]. Всички тези лезии са огнище на бактерии и са заразни. Други симптоми може да включват [[висока температура]], [[болка в гърлото]], [[неразположение]], [[загуба на тегло]], [[косопад]] и [[главоболие]].<ref name=Kent08/> Към редките прояви спадат [[хепатит]], [[бъбречно]] заболяване, [[артрит]], [[периостит]], [[очен неврит]], [[увеит]] и [[интерстициален кератит]].<ref name=Kent08/><ref name=Eye07/> Острите симптоми обикновено отшумяват след три до шест седмици,<ref name=Eye07/> но около 25% от хората може да развият повторната поява на вторични симптоми. Много пациенти с вторичен сифилис (40 – 85% от жените и 20 – 65% от мъжете) не съобщават преди това да са имали класическия за първичния сифилис шанкър.<ref name=Sec2010>{{cite journal|last=Mullooly|first=C|coauthors=Higgins, SP|title=Secondary syphilis: the classical triad of skin rash, mucosal ulceration and lymphadenopathy|journal=International journal of STD & AIDS|date=August 2010|volume=21|issue=8|pages=537 – 45|pmid=20975084|doi=10.1258/ijsa.2010.010243}}</ref> |
||
=== Латентен сифилис === |
=== Латентен сифилис === |
||
Латентният сифилис се определя като форма на заболяването, която дава [[серология|серологични]] данни за заразяване, без симптоми на болестта.<ref name=RedBookSyphilis/> В Съединените щати той се описва допълнително като ранен (по-малко от година след вторичния сифилис) или късен (повече от година след вторичния сифилис).<ref name=Eye07/> В Обединеното кралство се използва отрязък от две години за ранния и късния латентен сифилис.<ref name=Pri2008/> При ранния латентен сифилис може да има повторна поява на симптомите. |
Латентният сифилис се определя като форма на заболяването, която дава [[серология|серологични]] данни за заразяване, без симптоми на болестта.<ref name=RedBookSyphilis/> В Съединените щати той се описва допълнително като ранен (по-малко от година след вторичния сифилис) или късен (повече от година след вторичния сифилис).<ref name=Eye07/> В Обединеното кралство се използва отрязък от две години за ранния и късния латентен сифилис.<ref name=Pri2008/> При ранния латентен сифилис може да има повторна поява на симптомите. Късният латентен сифилис е [[асимптоматичен]] и не е толкова заразен, колкото ранния латентен сифилис.<ref name=Eye07/> |
||
При нелечение на симптомите на вторичния сифилис, болестта преминава в латентен стадий за неопределен период от време. При него болният няма повече подобни оплаквания, но инфекцията продължава да се развива, като навлиза още по-дълбоко в организма. Тестовете продължават да са позитивни и болестта може да бъде предадена на други хора. |
При нелечение на симптомите на вторичния сифилис, болестта преминава в латентен стадий за неопределен период от време. При него болният няма повече подобни оплаквания, но инфекцията продължава да се развива, като навлиза още по-дълбоко в организма. Тестовете продължават да са позитивни и болестта може да бъде предадена на други хора. |
||
| Ред 61: | Ред 60: | ||
=== Третичен сифилис === |
=== Третичен сифилис === |
||
[[Файл:Tertiary syphilis head.JPG|мини|Пациент с третичен (гумозен) сифилис. Бюст в [[Музея на човека]] в Париж.]] |
[[Файл:Tertiary syphilis head.JPG|мини|Пациент с третичен (гумозен) сифилис. Бюст в [[Музея на човека]] в Париж.]] |
||
Третичният сифилис може да започне приблизително 3 до 15 години след заразяването и могат да бъдат различени три отделни форми: гумозен сифилис (15%), късен [[невросифилис]] (6,5%) и сърдечно-съдов сифилис (10%).<ref name=Kent08/><ref name=Eye07/> Оставени без лечение, една трета от заразените хора развиват третичен сифилис.<ref name=Eye07/>Хората с третичен сифилис не разпространяват заразата.<ref name=Kent08/> |
Третичният сифилис може да започне приблизително 3 до 15 години след заразяването и могат да бъдат различени три отделни форми: гумозен сифилис (15%), късен [[невросифилис]] (6,5%) и сърдечно-съдов сифилис (10%).<ref name=Kent08/><ref name=Eye07/> Оставени без лечение, една трета от заразените хора развиват третичен сифилис.<ref name=Eye07/> Хората с третичен сифилис не разпространяват заразата.<ref name=Kent08/> |
||
Гумозният сифилис или късният [[доброкачествен]] сифилис обикновено се появяват 1 до 46 години след заразяването, като средно това се случва след около 15 години. |
Гумозният сифилис или късният [[доброкачествен]] сифилис обикновено се появяват 1 до 46 години след заразяването, като средно това се случва след около 15 години. Тази фаза се характеризира с образуването на хронични [[гума (патология)|гуми]], които представляват меки, подобни на тумори топчета от възпалена тъкан, чиито размери могат да варират в широки граници. Обикновено те засягат кожата, костите и черния дроб, но могат да се появят навсякъде.<ref name=Kent08/> |
||
Терминът [[невросифилис]] се отнася до инфекция, засягаща [[централната нервна система]]. Невросифилисът може да бъде ранен и да се прояви като асимптоматичен, под формата на сифилистичен [[менингит]] или като късен и да се прояви под формата на менинговаскуларен сифилис, [[обща парализа]] или [[табес дорзалис]], което се свързва със загуба на равновесие и пронизващи болки в долните крайници. |
Терминът [[невросифилис]] се отнася до инфекция, засягаща [[централната нервна система]]. Невросифилисът може да бъде ранен и да се прояви като асимптоматичен, под формата на сифилистичен [[менингит]] или като късен и да се прояви под формата на менинговаскуларен сифилис, [[обща парализа]] или [[табес дорзалис]], което се свързва със загуба на равновесие и пронизващи болки в долните крайници.Късният невросифилис обикновено се появява 4 до 25 години след заразяването. Менинговаскуларният сифилис обикновено се проявява с апатия, [[гърчове]] и обща парализа, съпроводена с [[деменция]] и табес дорзалис.<ref name=Kent08/> Също така може да има [[зеница на Аргил Робъртсън]] на двете очи, симптом, при който зениците се свиват, когато човек се фокусира върху близки обекти, но не се свиват при излагане на ярка светлина. |
||
Сърдечно-съдовият сифилис обикновено се появява 10 – 30 години след заразяването. |
Сърдечно-съдовият сифилис обикновено се появява 10 – 30 години след заразяването. Най-често срещаното усложнение е [[сифилистичен аортит]], който може да доведе до [[аневризма на аортата|аневризма]].<ref name=Kent08/> |
||
След преминаването на латентния период сифилиса навлиза в последната си фаза. Тя започва приблизително няколко години след заразяването (от 3 до 10), но началото и не може да бъде определено с точност. В някои случаи третичният сифилис започва 20 или 30 години след първоначалната инфекция, като през по-голямата част от това време пациентът е бил в латентната фаза. За тази фаза са характерни поражения върху вътрешните органи, [[централна нервна система|централната нервна система]], кожата. |
След преминаването на латентния период сифилиса навлиза в последната си фаза. Тя започва приблизително няколко години след заразяването (от 3 до 10), но началото и не може да бъде определено с точност. В някои случаи третичният сифилис започва 20 или 30 години след първоначалната инфекция, като през по-голямата част от това време пациентът е бил в латентната фаза. За тази фаза са характерни поражения върху вътрешните органи, [[централна нервна система|централната нервна система]], кожата. |
||
| Ред 80: | Ред 79: | ||
Сифилисът може да бъде предаден от бременна майка на плода. При скорошна инфекция вероятността за предаване на болестта е по-голяма от при инфекция в напреднал стадий. Може да бъде '''ранен''' и '''късен''' сифилис. |
Сифилисът може да бъде предаден от бременна майка на плода. При скорошна инфекция вероятността за предаване на болестта е по-голяма от при инфекция в напреднал стадий. Може да бъде '''ранен''' и '''късен''' сифилис. |
||
При |
При ранния сифилис инфектирането може да бъде в различни етапи от бременността. Различават се '''ранен сифилис''' на '''плода''', на '''кърмачето''' и на '''детската възраст'''. |
||
* При една ранна инфекция и заразяване на плода в първите месеци през бременността, се ражда мъртво бебе, поради невъзможността за правилно създаване на органите му. |
* При една ранна инфекция и заразяване на плода в първите месеци през бременността, се ражда мъртво бебе, поради невъзможността за правилно създаване на органите му. |
||
* Сифилис на кърмачето се появява няколко месеца след раждането. В такива |
* Сифилис на кърмачето се появява няколко месеца след раждането. В такива случаи бебето има образувания (подобни на кожните сифилиди) около устата, дланите и ходилата, силни нарушения в костната система, увредени вътрешни органи, [[анемия]] и тежко цялостно състояние. |
||
* Сифилис на детската възраст се появява до 3 – 4 година след раждането. Характерни са кожните промени, подобни на тези при вторичен сифилис, патологични промени в дългите кости, засягат се важни органи, като черен дроб, очи, далак, тестиси и др. |
* Сифилис на детската възраст се появява до 3 – 4 година след раждането. Характерни са кожните промени, подобни на тези при вторичен сифилис, патологични промени в дългите кости, засягат се важни органи, като черен дроб, очи, далак, тестиси и др. |
||
| Ред 90: | Ред 89: | ||
'''Късният вроден сифилис''' започва в пубертета, като дотогава обикновено остава латентен и бива рядко забелязан. Пораженията при него са подобни на тези от третичния придобит сифилис – гумозните образувания. Наблюдават се и характерни изменения в развитието на зъбите, очите (възможна е слепота), формата на главата и носа (седловиден нос). Вътрешните органи остават често незасегнати, но психически детето почти винаги развива увреждания, като умствена изостаналост, нарушения в координацията и движенията, възможно е настъпването на прогресивна парализа. |
'''Късният вроден сифилис''' започва в пубертета, като дотогава обикновено остава латентен и бива рядко забелязан. Пораженията при него са подобни на тези от третичния придобит сифилис – гумозните образувания. Наблюдават се и характерни изменения в развитието на зъбите, очите (възможна е слепота), формата на главата и носа (седловиден нос). Вътрешните органи остават често незасегнати, но психически детето почти винаги развива увреждания, като умствена изостаналост, нарушения в координацията и движенията, възможно е настъпването на прогресивна парализа. |
||
[[Вроденият сифилис]] може да бъде предаден по време на бременността или при раждането. |
[[Вроденият сифилис]] може да бъде предаден по време на бременността или при раждането. Две трети от болните от сифилис деца се раждат без симптоми. Общите симптоми, които се развиват след това, през първите няколко години от живота, включват:[[хепатоспленомегалия]] (70%), обриви (70%), треска (40%), невросифилис (20%) и [[пневмонитис]] (20%).Ако бъде оставен без лечение, [[късният вроден сифилис]] може да се прояви при 40% от случаите и включва: деформация под формата на [[седловиден нос]], [[симптом на Игуменакис]], [[саблевидна тибия]] или [[стави на Клутон]] и др.<ref name=Wood09/> |
||
=== Невросифилис === |
=== Невросифилис === |
||
Невросифилисът има четири различни форми: асимптоматичен, менинговаскуларен, сифилис на гръбначния стълб (tabes dorsalis) и обща пареза <ref>http://alzheimers.about.com/od/typesofdementia/a/neurosyphilis.htm</ref>. |
Невросифилисът има четири различни форми: асимптоматичен, менинговаскуларен, сифилис на гръбначния стълб (tabes dorsalis) и обща пареза <ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://alzheimers.about.com/od/typesofdementia/a/neurosyphilis.htm |заглавие=alzheimers.about.com |достъп_дата=2014-01-23 |архив_дата=2014-10-23 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20141023193559/http://alzheimers.about.com/od/typesofdementia/a/neurosyphilis.htm }}</ref>. |
||
Невросифилисът може да настъпи във всяка една фаза от болестта. За '''ранен невросифилис''' става въпрос, когато налице са [[менингит]] и [[менингоенцефалит]]. Могат да се наблюдават при някои пациенти във втората-късно. |
Невросифилисът може да настъпи във всяка една фаза от болестта. За '''ранен невросифилис''' става въпрос, когато налице са [[менингит]] и [[менингоенцефалит]]. Могат да се наблюдават при някои пациенти във втората-късно. |
||
| Ред 114: | Ред 113: | ||
* Вцепеняване на пръстите, ходилата или краката |
* Вцепеняване на пръстите, ходилата или краката |
||
* Слаба концентрация |
* Слаба концентрация |
||
* [[Психоза]]<ref>{{cite book|title=Bradley's Neurology in Clinical Practice: Expert Consult – Online and Print, 6e (Bradley, Neurology in Clinical Practice e-dition 2v Set)|year=2012|publisher=Elsevier/Saunders|location=Philadelphia, PA|isbn=1-4377-0434-4|author=Murray ED, Buttner N, Price BH|volume=1|edition=6th|pages=101 – 102|editor=Bradley WG, Daroff RB, Fenichel GM, Jankovic J|chapter=Depression and Psychosis in Neurological Practice}}</ref> и [[шизоподобна психоза]] <ref>Kohler CG, Pickholtz J, Ballas C., „[http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11186166 Neurosyphilis presenting as schizophrenialike psychosis |
* [[Психоза]]<ref>{{cite book|title=Bradley's Neurology in Clinical Practice: Expert Consult – Online and Print, 6e (Bradley, Neurology in Clinical Practice e-dition 2v Set)|year=2012|publisher=Elsevier/Saunders|location=Philadelphia, PA|isbn=1-4377-0434-4|author=Murray ED, Buttner N, Price BH|volume=1|edition=6th|pages=101 – 102|editor=Bradley WG, Daroff RB, Fenichel GM, Jankovic J|chapter=Depression and Psychosis in Neurological Practice}}</ref> и [[шизоподобна психоза]] <ref>Kohler CG, Pickholtz J, Ballas C., „[http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/11186166 Neurosyphilis presenting as schizophrenialike psychosis].“ ''Neuropsychiatry, neuropsychology, and behavioral neurology''. 2000 Oct;13(4):297 – 30</ref>. |
||
* Гърчове |
* Гърчове |
||
* Вратни схващания |
* Вратни схващания |
||
* Тремори |
* Тремори |
||
* Зрителни проблеми. (Зеница на Aргил Робъртсън) |
* Зрителни проблеми. (Зеница на Aргил Робъртсън) |
||
* Мускулна слабост |
* Мускулна слабост |
||
| Ред 126: | Ред 124: | ||
[[Файл:Treponema pallidum 01.png|мини|Хистопатология на ''Treponema pallidum'' спирохети с използване на модифициран сребърен оцветител на Стайнер]] |
[[Файл:Treponema pallidum 01.png|мини|Хистопатология на ''Treponema pallidum'' спирохети с използване на модифициран сребърен оцветител на Стайнер]] |
||
{{Основна|Treponema pallidum}} |
{{Основна|Treponema pallidum}} |
||
''Treponema pallidum'' подвид ''pallidum'' е спираловидна [[грам-отрицателна]], силноподвижна бактерия.<ref name=Pri2008/><ref name=Music08/> ''Treponema pallidum'' е причинител на три други болести при човека – [[фрамбезия]] (подвид ''pertenue''), [[Пинта (болест)|пинта]] (подвид ''carateum'') и [[беджел]] (подвид ''endemicum'').<ref name=Kent08/> За разлика от подвид ''pallidum'', те не водят до неврологични заболявания.<ref name=Wood09>{{cite journal |author=Woods CR|title=Congenital syphilis-persisting pestilence|journal=Pediatr. Infect. Dis. J. |volume=28 |issue=6 |pages=536 – 7 |year=2009 |month= |
''Treponema pallidum'' подвид ''pallidum'' е спираловидна [[грам-отрицателна]], силноподвижна бактерия.<ref name=Pri2008/><ref name=Music08/> ''Treponema pallidum'' е причинител на три други болести при човека – [[фрамбезия]] (подвид ''pertenue''), [[Пинта (болест)|пинта]] (подвид ''carateum'') и [[беджел]] (подвид ''endemicum'').<ref name=Kent08/> За разлика от подвид ''pallidum'', те не водят до неврологични заболявания.<ref name=Wood09>{{cite journal |author=Woods CR|title=Congenital syphilis-persisting pestilence|journal=Pediatr. Infect. Dis. J. |volume=28 |issue=6 |pages=536 – 7 |year=2009 |month=Юни |pmid=19483520|doi=10.1097/INF.0b013e3181ac8a69}}</ref> Хората са единственият известен [[естествен преносител]] на подвид ''pallidum''.<ref name=ST10/> Бактерията може да оцелее без гостоприемник само в продължение на няколко дни. Това се дължи на това, че малкият ѝ геном (1,14 [[Единица за атомна маса|MDa]]) не успява да разкодира метаболитните пътища, които са ѝ необходими необходими за да извлече максимума от своите макронутриенти.Тя се дублира бавно – над 30 часа.<ref name=Pri2008/> |
||
=== Предаване === |
=== Предаване === |
||
Сифилисът се предава основно чрез полов контакт или по време на [[бременност]] от майката на [[плода]] като спирохетата е в състояние да премине през незасегнати лигавици или наранена кожа.<ref name=Kent08/><ref name=ST10>{{cite journal |author=Stamm LV |title=Global Challenge of Antibiotic-Resistant Treponema pallidum |journal=Antimicrob. Agents Chemother. |volume=54 |issue=2 |pages=583 – 9 |year=2010 |month= |
Сифилисът се предава основно чрез полов контакт или по време на [[бременност]] от майката на [[плода]] като спирохетата е в състояние да премине през незасегнати лигавици или наранена кожа.<ref name=Kent08/><ref name=ST10>{{cite journal |author=Stamm LV |title=Global Challenge of Antibiotic-Resistant Treponema pallidum |journal=Antimicrob. Agents Chemother. |volume=54 |issue=2 |pages=583 – 9 |year=2010 |month=Февруари |pmid=19805553 |pmc=2812177|doi=10.1128/AAC.01095-09 |url=http://aac.asm.org/content/54/2/583.full.pdf}}</ref> По този начин болестта се предава чрез [[целувка]] в близост до раничката, както и орален, вагинален или анален секс.<ref name=Kent08/> Приблизително 30 до 60% от изложените на първичен или вторичен сифилис се разболяват.<ref name=Eye07>{{cite journal |author=Bhatti MT|title=Optic neuropathy from viruses and spirochetes |journal=Int Ophthalmol Clin |volume=47 |issue=4 |pages=37 – 66, ix|year=2007 |pmid=18049280 |doi=10.1097/IIO.0b013e318157202d }}</ref> Заразността със сифилис е пословична поради факта, че лице, ваксинирано срещу само 57 организма има 50% вероятност да бъде заразено.<ref name=Pri2008/> Повечето от новозаболелите в Съединените щати (60%) са мъже, които имат полов контакт с мъже. Сифилисът може да бъде предаван чрез [[кръвни продукти]]. В много държави обаче кръвта се изследва за болести, предавани по полов път и затова рискът е малък. Рискът от предаване чрез [[използване на общи игли]] изглежда е ограничен.<ref name=Kent08/> Сифилис не може да бъде прихванат чрез тоалетни седалки, ежедневни дейности, джакузита или използване на общи прибори за хранене или дрехи.<ref name="CDC Fact Sheet">{{cite web | title = Syphilis – CDC Fact Sheet | publisher = [[Centers for Disease Control and Prevention]] (CDC) | date =16 септември 2010 | url = http://www.cdc.gov/std/syphilis/STDFact-Syphilis.htm | accessdate =30 май 2007 }}</ref> |
||
== Диагностициране == |
== Диагностициране == |
||
[[Файл:Syphilis false shame and fear may destroy your future.png|мини|„Сифилис – срамът и страхът могат да разрушат бъдещето ви! Направете си тест!“ – плакат пропагандиращ |
[[Файл:Syphilis false shame and fear may destroy your future.png|мини|„Сифилис – срамът и страхът могат да разрушат бъдещето ви! Направете си тест!“ – плакат, пропагандиращ антисифилис проект ([[1936]] – [[1938]] г.)]] |
||
Сифилисът е труден за клинично диагностициране в началото на неговото развитие.<ref name=Pri2008/> Потвърждаването на диагнозата става или чрез [[кръвни изследвания]] или пряко визуално изследване с [[микроскопия]]. |
Сифилисът е труден за клинично диагностициране в началото на неговото развитие.<ref name=Pri2008/> Потвърждаването на диагнозата става или чрез [[кръвни изследвания]] или пряко визуално изследване с [[микроскопия]]. Кръвните изследвания се използват по-често, тъй като се правят по-лесно.<ref name=Kent08/> Диагностичните изследвания обаче не са в състояние да определят фазите на болестта.<ref name= Orgin10/> |
||
=== Кръвни изследвания === |
=== Кръвни изследвания === |
||
| Ред 139: | Ред 137: | ||
=== Директно изследване === |
=== Директно изследване === |
||
[[Микроскопия на тъмен фон]] на [[серозна течност]] от шанкър може да бъде използвана за поставяне на незабавна диагноза. |
[[Микроскопия на тъмен фон]] на [[серозна течност]] от шанкър може да бъде използвана за поставяне на незабавна диагноза. Болниците обаче невинаги разполагат с необходимото оборудване или опитен персонал, а изследването трябва да бъде направено в рамките на 10 минути след вземане на пробата. За [[Чувствителност и специфичност|чувствителност]] се съобщава в близо 80% от случаите, следователно изследването може да бъде използвано само за потвърждаване на диагноза, но не и за изключване на такава. Въз основа на проба от шанкър могат да бъдат направени две други изследвания – [[пряка имунофлуоресценция]] и [[Полимеразна верижна реакция|амплификация на нуклеинова киселина]]. Тестът с пряка флуоресценция използва [[антитела]], маркирани с [[флуоресцеин]], които се прикрепят към конкретни сифилистични протеини, докато амплификацията на нуклеинова киселина използва техники като [[полимеразна верижна реакция]], за да установи наличието на конкретни сифилистични гени. Тези изследвания не зависят от времето, тъй като не изискват наличието на живи бактерии за поставяне на диагноза.<ref name=Pri2008/> |
||
== Превенция == |
== Превенция == |
||
Към 2010 г. все още няма ефикасна ваксина за превенция.<ref name=ST10/> Въздържанието от физически контакт със заразени, както и правилната употреба на [[презерватив]] са ефективни начини за намаляване на предаването на сифилис. Употребата на презервативи обаче не елиминира напълно риска.<ref>{{cite journal |author=Koss CA, Dunne EF, Warner L |title=A systematic review of epidemiologic studies assessing condom use and risk of syphilis |journal=Sex Transm Dis |volume=36 |issue=7 |pages=401 – 5 |year=2009 |month= |
Към 2010 г. все още няма ефикасна ваксина за превенция.<ref name=ST10/> Въздържанието от физически контакт със заразени, както и правилната употреба на [[презерватив]] са ефективни начини за намаляване на предаването на сифилис. Употребата на презервативи обаче не елиминира напълно риска.<ref name="CDC Fact Sheet" /><ref>{{cite journal |author=Koss CA, Dunne EF, Warner L |title=A systematic review of epidemiologic studies assessing condom use and risk of syphilis |journal=Sex Transm Dis |volume=36 |issue=7 |pages=401 – 5 |year=2009 |month=Юли |pmid=19455075 |doi=10.1097/OLQ.0b013e3181a396eb}}</ref> По тази причина [[Центровете за контрол и превенция на заболяванията]] препоръчват дългосрочни, взаимно моногамни връзки с незаразен партньор и избягване на [[Алкохолна напитка|алкохол]] и други упойващи вещества, които предразполагат към рисково сексуално поведение.<ref name="CDC Fact Sheet" /> |
||
Превенция срещу вроден сифилис при новородените може да се прави чрез превантивен контрол на майките в началото на бременността и лекуване на онези, които са заразени.<ref name=Screening04>{{cite journal|last=Schmid|first=G|title=Economic and programmatic aspects of congenital syphilis prevention|journal=Bulletin of the World Health Organization|date=June 2004|volume=82|issue=6|pages=402 – 9|pmid=15356931|pmc=2622861}}</ref> [[Американската служба за превенция на заболяванията]] (USPSTF) горещо препоръчва превантивен контрол на всички бременни жени<ref>{{cite journal|last=U.S. Preventive Services Task|first=Force|title=Screening for syphilis infection in pregnancy: U.S. Preventive Services Task Force reaffirmation recommendation statement|journal=Annals of internal medicine|date=May 2009 19|volume=150|issue=10|pages=705 – 9|pmid=19451577}}</ref>, докато [[Световната здравна организация]] препоръчва всички жени да бъдат изследвани при първата им женска консултация и отново по време на [[третия триместър]].<ref name=Lancet11/> Ако резултатите са положителни, те препоръчват партньорите също да бъдат лекувани.<ref name=Lancet11>{{cite journal|last=Hawkes|first=S|coauthors=Matin, N, Broutet, N, Low, N|title=Effectiveness of interventions to improve screening for syphilis in pregnancy: a systematic review and meta-analysis|journal=The Lancet infectious diseases|date=June 2011 15|pmid=21683653|volume=11|issue=9|pages=684 – 91|doi=10.1016/S1473-3099(11)70104-9}}</ref>Вроденият сифилис обаче все още е често срещан в развиващите се страни, тъй като много жени не получават никакви [[предродилни грижи]], а предродилните грижи, които други жени получават, не включват превантивен контрол<ref name=Screening04/> и това понякога все още се случва в развиващия се свят, тъй като онези, които е най-вероятно да се заразят със сифилис (чрез употреба на наркотици и др.) е най-малко вероятно да получат грижи по време на бременността.<ref name=Screening04/> Редица мерки за повишаване на достъпността на изследванията се оказват ефективни за намаляване на нивата на вроден сифилис в страните с нисък и среден доход на глава от населението.<ref name=Lancet11/> |
Превенция срещу вроден сифилис при новородените може да се прави чрез превантивен контрол на майките в началото на бременността и лекуване на онези, които са заразени.<ref name=Screening04>{{cite journal|last=Schmid|first=G|title=Economic and programmatic aspects of congenital syphilis prevention|journal=Bulletin of the World Health Organization|date=June 2004|volume=82|issue=6|pages=402 – 9|pmid=15356931|pmc=2622861}}</ref> [[Американската служба за превенция на заболяванията]] (USPSTF) горещо препоръчва превантивен контрол на всички бременни жени<ref>{{cite journal|last=U.S. Preventive Services Task|first=Force|title=Screening for syphilis infection in pregnancy: U.S. Preventive Services Task Force reaffirmation recommendation statement|journal=Annals of internal medicine|date=May 2009 19|volume=150|issue=10|pages=705 – 9|pmid=19451577}}</ref>, докато [[Световната здравна организация]] препоръчва всички жени да бъдат изследвани при първата им женска консултация и отново по време на [[третия триместър]].<ref name=Lancet11/> Ако резултатите са положителни, те препоръчват партньорите също да бъдат лекувани.<ref name=Lancet11>{{cite journal|last=Hawkes|first=S|coauthors=Matin, N, Broutet, N, Low, N|title=Effectiveness of interventions to improve screening for syphilis in pregnancy: a systematic review and meta-analysis|journal=The Lancet infectious diseases|date=June 2011 15|pmid=21683653|volume=11|issue=9|pages=684 – 91|doi=10.1016/S1473-3099(11)70104-9}}</ref> Вроденият сифилис обаче все още е често срещан в развиващите се страни, тъй като много жени не получават никакви [[предродилни грижи]], а предродилните грижи, които други жени получават, не включват превантивен контрол<ref name=Screening04/> и това понякога все още се случва в развиващия се свят, тъй като онези, които е най-вероятно да се заразят със сифилис (чрез употреба на наркотици и др.) е най-малко вероятно да получат грижи по време на бременността.<ref name=Screening04/> Редица мерки за повишаване на достъпността на изследванията се оказват ефективни за намаляване на нивата на вроден сифилис в страните с нисък и среден доход на глава от населението.<ref name=Lancet11/> |
||
Сифилисът е [[подлежаща на задължително обявяване болест]] в много държави, включително Канада, |
Сифилисът е [[подлежаща на задължително обявяване болест]] в много държави, включително Канада,<ref>{{cite web|title=National Notifiable Diseases|url=http://dsol-smed.phac-aspc.gc.ca/dsol-smed/ndis/list-eng.php|publisher=Public Health Agency of Canada|date=5 април 2005|accessdate=2 август 2011|архив_дата=2011-08-09|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110809162040/http://dsol-smed.phac-aspc.gc.ca/dsol-smed/ndis/list-eng.php}}</ref> страните на Европейския съюз<ref>{{cite journal|last=Viñals-Iglesias|first=H|coauthors=Chimenos-Küstner, E|title=The reappearance of a forgotten disease in the oral cavity: syphilis|journal=Medicina oral, patologia oral y cirugia bucal|date=September 2009 1|volume=14|issue=9|pages=e416–20|pmid=19415060}}</ref> и Съединените щати.<ref>{{cite web|title=Table 6.5. Infectious Diseases Designated as Notifiable at the National Level-United States, 2009 [a]|url=http://www.unboundmedicine.com/redbook/ub/view/RedBook/187389/all/Table_6_5__Infectious_Diseases_Designated_as_Notifiable_at_the_National_Level_United_States__2009_%5Ba%5D|work=Red Book|accessdate=2 август 2011}}</ref> Това означава, че от здравните заведения се изисква да уведомяват [[здравните]] органи, които в идеалния случай би трябвало след това да [[осведомят]] партньорите на пациента.<ref>{{cite book|title=Brunner & Suddarth's textbook of medical-surgical nursing.|year=2010|publisher=Wolters Kluwer Health/Lippincott Williams & Wilkins|location=Philadelphia|isbn=978-0-7817-8589-1|pages=2144|edition=12th|url=http://books.google.com/books?id=SmtjSD1x688C&pg=PA2144}}</ref> Лекарите може също така да насърчават пациентите да изпращат партньорите си да потърсят помощ.<ref>{{cite journal|last=Hogben|first=M|title=Partner notification for sexually transmitted diseases|journal=Clinical infectious diseases: an official publication of the Infectious Diseases Society of America|date=April 2007 1|volume=44 Suppl 3|pages=S160–74|pmid=17342669|doi=10.1086/511429}}</ref> Центърът за контрол на заболяванията препоръчва сексуално активните мъже, които имат полови контакти с мъже, да бъдат изследвани поне веднъж годишно.<ref>{{cite web|title=Trends in Sexually Transmitted Diseases in the United States: 2009 National Data for Gonorrhea, Chlamydia and Syphilis|url=http://www.cdc.gov/std/stats09/tables/trends-table.htm|publisher=[[Centers for Disease Control and Prevention]]|date=22 ноември 2010|accessdate=3 август 2011}}</ref> |
||
== Лечение == |
== Лечение == |
||
В различните времена лечението на сифилиса се е променяло според познанията на хората за болестта. В началото на сифилис |
В различните времена лечението на сифилиса се е променяло според познанията на хората за болестта. В началото на сифилис инвазията в [[Европа]] през XV век се е смятало за нормално болестта да се лекува с [[живак]]. Най-често той се е търкал по кожата, като при процедурата са се изпълнявали ритуали с изричане на специални „магически“ фрази. Друг по-брутален начин е бил „опушването“, като пациентът е влизал в специален съд с живак. Под съда се е палел огън и така живакът се изпарявал, като „опушвал“ и лекувал болния. |
||
По-късно, през [[1908]] се открива лекарството срещу сифилис „Салфарзан“ съдържащо [[арсен]], по-късно се създава „Неосалфарзан“. Въпреки |
По-късно, през [[1908]] се открива лекарството срещу сифилис „Салфарзан“ съдържащо [[арсен]], по-късно се създава „Неосалфарзан“. Въпреки че лекарствата са имали известен принос в борбата с инфекцията, те не са били сто процента сигурни и ефектът им е бил повече задържащ и ограничаващ усложненията, отколкото лекуващ. |
||
[[Малария]]та също е била използвана за лечение. След, като се е установило, че високата температура и треската убиват бактерията на болестта, умишленото заразяване с малария също е било използвано, като лекарство. Тъй |
[[Малария]]та също е била използвана за лечение. След, като се е установило, че високата температура и треската убиват бактерията на болестта, умишленото заразяване с малария също е било използвано, като лекарство. Тъй като маларията се е лекувала по-лесно с [[хинин]], методът е бил доста модерен в началото на XX век. След откриването на [[пеницилин]]а и масовото му производство след [[Втора световна война|Втората световна война]], сифилисът окончателно влиза в списъка на лечимите болести. |
||
=== Инфекции в ранен стадий === |
=== Инфекции в ранен стадий === |
||
Предпочитаното лечение на сифилис без усложнения си остава единична доза [[бензилпеницилин|пеницилин G]] мускулно или единична доза [[азитромицин]] перорално.<ref>{{cite book|author = David N. Gilbert|title=The Sanford guide to antimicrobial therapy 2011|publisher=Antimicrobial Therapy |location=Sperryville, VA|isbn=978-1-930808-65-2|pages=22| edition = 41st|author-separator =,|author2 = Robert C. Moellering|author3 = George M. Eliopoulos|display-authors = 3 }}</ref |
Предпочитаното лечение на сифилис без усложнения си остава единична доза [[бензилпеницилин|пеницилин G]] мускулно или единична доза [[азитромицин]] перорално.<ref>{{cite book|author = David N. Gilbert|title=The Sanford guide to antimicrobial therapy 2011|publisher=Antimicrobial Therapy |location=Sperryville, VA|isbn=978-1-930808-65-2|pages=22| edition = 41st|author-separator =,|author2 = Robert C. Moellering|author3 = George M. Eliopoulos|display-authors = 3 }}</ref> [[Доксициклин]] и [[тетрациклин]] също са алтернатива, но поради риска от вродени увреждания, те не се препоръчват за бременни жени. [[Устойчивост към антибиотици]] се развива към множество видове, включително [[макролиди]], [[клиндамицин]] и [[рифампин]].<ref name=ST10/> [[Цефтриаксон]], [[цефалоспоринов]] [[антибиотик]] от трето поколение, може да бъде също толкова ефикасен, колкото и лечението с пеницилин.<ref name=Kent08/> |
||
=== Инфекции в късен стадий === |
=== Инфекции в късен стадий === |
||
При невросифилиса, поради слабото проникване на пеницилин G в [[централната нервна система]], се препоръчва на болните да се дават големи дози пеницилин интравенозно в продължение на най-малко 10 дни.<ref name=Kent08/><ref name=ST10/> Ако болният е алергичен към него, може да се използва цефтриаксон или да се опита с пеницилинова десенситизация. |
При невросифилиса, поради слабото проникване на пеницилин G в [[централната нервна система]], се препоръчва на болните да се дават големи дози пеницилин интравенозно в продължение на най-малко 10 дни.<ref name=Kent08/><ref name=ST10/> Ако болният е алергичен към него, може да се използва цефтриаксон или да се опита с пеницилинова десенситизация.Други късни прояви може да бъдат лекувани веднъж седмично с пеницилин G мускулно, в продължение на три седмици. Ако пациентът е алергичен към него, както при инфекция в ранен стадий, може да се използва доксициклин или тетрациклин, макар и за по-дълъг период. Лечението на този етап ограничава по-нататъшното развитие на болестта, но повлиява слабо пораженията, които вече са настъпили.<ref name=Kent08/> |
||
=== Реакция на Яриш-Херксхаймер === |
=== Реакция на Яриш-Херксхаймер === |
||
Един от възможните странични ефекти от лечението е т.нар. [[реакция на Яриш-Херксхаймер]]. |
Един от възможните странични ефекти от лечението е т.нар. [[реакция на Яриш-Херксхаймер]]. Тя често започва след около един час и продължава около 24 часа, като симптомите са треска, болки в мускулите, главоболие и [[тахикардия]].<ref name="Kent08"/> Предизвикана е от [[цитокини]], произвеждани от имунната система като реакция на липопротеини, освобождавани от разкъсващите се сифилистични бактерии.<ref name=Radolf2006>{{cite book |author= Radolf, JD; Lukehart SA (editors)| year=2006 |title=Pathogenic ''Treponema'': Molecular and Cellular Biology | publisher=Caister Academic Press | isbn= 1-904455-10-7}}</ref> |
||
=== Съвременно лечение === |
=== Съвременно лечение === |
||
Диагностиката в днешно време се извършва чрез специален медицински тест, (в миналото „''Васерман''“, сега заменен от по-съвременни и точни тестове, като ''VDRL'' или ''TPHA'') както и чрез изследване на проби от сифилистичните язвички. |
Диагностиката в днешно време се извършва чрез специален медицински тест, (в миналото „''Васерман''“, сега заменен от по-съвременни и точни тестове, като ''VDRL'' или ''TPHA'') както и чрез изследване на проби от сифилистичните язвички. |
||
Лечението е комплексно, като включва силни [[антибиотик|антибиотици]] и води до пълно излекуване. Най-често прилагани антибиотици са [[еритромицин]], [[тетрациклин]], [[цефалоспорин]] и др. Заразените със сифилис обаче остават за дълго под лекарско наблюдение. Към тази болест не се създава [[Имунитет (биология)|имунитет]]. Лекува се също успешно |
Лечението е комплексно, като включва силни [[антибиотик|антибиотици]] и води до пълно излекуване. Най-често прилагани антибиотици са [[еритромицин]], [[тетрациклин]], [[цефалоспорин]] и др. Заразените със сифилис обаче остават за дълго под лекарско наблюдение. Към тази болест не се създава [[Имунитет (биология)|имунитет]]. Лекува се също успешно с пеницилин и двойно дестилирана вода, поставена мускулно. Сместа, след лекарско дозиране, се инжектира в горната част на левия крак, като усещането е изтръпване на крака, временна силна болка и световъртеж. Тези симптоми утихват до 2 минути. Възможни са и инжекции в рамото. Преди всичко е необходимо да се знае, че лечението при сифилис е най-ефективно и успешно в началните етапи от развитието на болестта. Последният стадий на сифилис е изключително трудно овладяем и не се поддава на лечение до пълно излекуване. Поради това от особено значение за лечението е бързата и адекватна реакция при наличие на каквото и да е съмнение, бързото диагностициране и незабавно предприемане на необходимите мерки. |
||
== Епидемиология == |
== Епидемиология == |
||
| Ред 187: | Ред 185: | ||
{{legend|#cb0000|>500}} |
{{legend|#cb0000|>500}} |
||
}}]] |
}}]] |
||
Смята се, че през 1999 г. 12 милиона души са били заразени със сифилис, като повече от 90% от случаите са били в [[развиващите се страни]].<ref name=ST10/> Той засяга между 700 000 и 1,6 милиона бременности годишно, което води до [[спонтанни аборти]], [[мъртвородени деца]] и вроден сифилис. |
Смята се, че през 1999 г. 12 милиона души са били заразени със сифилис, като повече от 90% от случаите са били в [[развиващите се страни]].<ref name=ST10/> Той засяга между 700 000 и 1,6 милиона бременности годишно, което води до [[спонтанни аборти]], [[мъртвородени деца]] и вроден сифилис. В [[Субсахарска Африка]] сифилисът е причина за приблизително 20% от случаите на [[перинатална смърт]].<ref name=Wood09/> Нивата са пропорционално по-високи сред [[Рекреационна употреба на психоактивни вещества|инжектиращите се с наркотици]], заразените с ХИВ и мъжете, които имат полов контакт с мъже.<ref name="Coffin2010" /><ref name="Gao2009" /><ref name="Karp2009" /> В Съединените щати процентният дял на заразеност със сифилис към 2007 г. е бил шест пъти по-висок при мъжете, отколкото при жените, докато през 1997 г. стойностите са били почти еднакви.<ref>{{cite web|title=Trends in Reportable Sexually Transmitted Diseases in the United States, 2007|url=http://www.cdc.gov/std/stats07/trends.htm|publisher=[[Centers for Disease Control and Prevention]](CDC)|date=13 януари 2009|accessdate=2 август 2011}}</ref> [[Афроамериканците]] са съставлявали почти половината от всички случаи през 2010 г.<ref>{{cite web|title=STD Trends in the United States: 2010 National Data for Gonorrhea, Chlamydia, and Syphilis|url=http://www.cdc.gov/std/stats10/tables/trends-table.htm|publisher=[[Centers for Disease Control and Prevention]] (CDC)|date=22 ноември 2010|accessdate=20 ноември 2011}}</ref> |
||
Сифилисът е бил много разпространен в Европа през XVIII и XIX век. |
Сифилисът е бил много разпространен в Европа през XVIII и XIX век. В началото на XX век в развитите страни заразата бързо намаляла, благодарение на широкото разпространение на [[антибиотиците]] и това продължило до последните две десетилетия на века.<ref name=Music08/> След 2000 г. в САЩ, Канада, Великобритания, Австралия и Европа, броят на случаите на сифилис нараства – преди всичко сред мъжете, които имат полов контакт с мъже.<ref name=ST10/> Процентът на болните от сифилис сред американските жени обаче е останал стабилен през това време, а тези сред британските жени се е повишил, но броят на случаите при жените е по-малък от този при мъжете.<ref name=AOP08>{{cite journal|last=Kent|first=ME|coauthors=Romanelli, F|title=Reexamining syphilis: an update on epidemiology, clinical manifestations, and management|journal=The Annals of pharmacotherapy|date=February 2008|volume=42|issue=2|pages=226 – 36|pmid=18212261|doi=10.1345/aph.1K086}}</ref> Повишени нива сред хетеросексуалните от последното десетилетие на XX век насам се наблюдават в Китай и Русия.<ref name=ST10/> Това се обяснява с небезопасните сексуални практики като сексуалния промискуитет, проституцията и намаляващата употреба на предпазни средства.<ref name=ST10/><ref name=AOP08/><ref>{{cite journal|last=Ficarra|first=G|coauthors=Carlos, R|title=Syphilis: The Renaissance of an Old Disease with Oral Implications|journal=Head and neck pathology|date=September 2009|volume=3|issue=3|pages=195 – 206|pmid=20596972|doi=10.1007/s12105-009-0127-0|pmc=2811633}}</ref> |
||
Оставен без лечение, сифилисът има процентни стойности на смъртност от 8% до 58%, като по-голямата част от случаите са мъже.<ref name=Kent08/> Симптомите на сифилиса са станали по-малко остри през XIX и XX век, отчасти заради широко разпространеното ефикасно лечение и отчасти заради намаляващата [[вирулентност]] на спирохетите.<ref name=Sec2010/> Когато лечението започне отрано |
Оставен без лечение, сифилисът има процентни стойности на смъртност от 8% до 58%, като по-голямата част от случаите са мъже.<ref name=Kent08/> Симптомите на сифилиса са станали по-малко остри през XIX и XX век, отчасти заради широко разпространеното ефикасно лечение и отчасти заради намаляващата [[вирулентност]] на спирохетите.<ref name=Sec2010/> Когато лечението започне отрано се появяват малко усложнения.<ref name=Pri2008/> Сифилисът повишава риска от предаване на ХИВ два до пет пъти, а често се среща заразяване и с двата вируса (30 – 60% в редица гъстонаселени градски райони).<ref name=Kent08/><ref name=ST10/> |
||
== История == |
== История == |
||
| Ред 197: | Ред 195: | ||
[[Файл:Rembrandt Harmensz. van Rijn 095.jpg|мини|Портрет на [[Жерар де Лерес]] от [[Рембранд ван Рейн]]''около'' 1665 – 1667 г., масло върху платно – Де Лерес, самият той художник и теоретик на изкуството, е страдал от вроден сифилис, който сериозно деформирал лицето му и в крайна сметка го ослепил.<ref>''[[Metropolitan Museum of Art|The Metropolitan Museum of Art Bulletin]]'', Summer 2007, pp. 55 – 56.</ref>]] |
[[Файл:Rembrandt Harmensz. van Rijn 095.jpg|мини|Портрет на [[Жерар де Лерес]] от [[Рембранд ван Рейн]]''около'' 1665 – 1667 г., масло върху платно – Де Лерес, самият той художник и теоретик на изкуството, е страдал от вроден сифилис, който сериозно деформирал лицето му и в крайна сметка го ослепил.<ref>''[[Metropolitan Museum of Art|The Metropolitan Museum of Art Bulletin]]'', Summer 2007, pp. 55 – 56.</ref>]] |
||
Точният произход на сифилиса не е известен.<ref name=Kent08/> Според едната от двете основни хипотези, сифилисът е бил донесен в Европа от завърналите се от пътуването на [[Христофор Колумб]] до [[Америка]] моряци, а според другата сифилисът е съществувал в Европа и преди това, но не е бил познат. |
Точният произход на сифилиса не е известен.<ref name=Kent08/> Според едната от двете основни хипотези, сифилисът е бил донесен в Европа от завърналите се от пътуването на [[Христофор Колумб]] до [[Америка]] моряци, а според другата сифилисът е съществувал в Европа и преди това, но не е бил познат. Двете хипотези се наричат съответно „колумбова“ и „доколумбова“.<ref name=Orgin10>{{cite journal|last=Farhi|first=D|coauthors=Dupin, N|title=Origins of syphilis and management in the immunocompetent patient: facts and controversies|journal=Clinics in dermatology|date=September 2010-Oct|volume=28|issue=5|pages=533 – 8|pmid=20797514|doi=10.1016/j.clindermatol.2010.03.011}}</ref> Колумбовата хипотеза се основава преди всичко на наличните доказателства.<ref>{{cite journal|last=Rothschild|first=BM|title=History of syphilis|journal=Clinical infectious diseases: an official publication of the Infectious Diseases Society of America|date=15 май 2005|volume=40|issue=10|pages=1454 – 63|pmid=15844068|doi=10.1086/429626}}</ref><ref>{{cite journal|last=Harper|first=KN|coauthors=Zuckerman, MK; Harper, ML; Kingston, JD; Armelagos, GJ|title=The origin and antiquity of syphilis revisited: an appraisal of Old World pre-Columbian evidence for treponemal infection.|journal=American journal of physical anthropology|date=2011|volume=146 Suppl 53|pages=99 – 133|pmid=22101689}}</ref> Първите писмени свидетелства за разпространение на сифилис в Европа се появяват през 1494/1495 г. в [[Неапол|Неапол, Италия]] по време на френската инвазия.<ref name=Music08>{{cite journal|last=Franzen|first=C|title=Syphilis in composers and musicians--Mozart, Beethoven, Paganini, Schubert, Schumann, Smetana|journal=European Journal of Clinical Microbiology and Infectious Diseases |date=December 2008|volume=27|issue=12|pages=1151 – 7|pmid=18592279|doi=10.1007/s10096-008-0571-x}}</ref><ref name=Orgin10/> Заради разпространението му от завръщащите се френски войски, първоначално е бил известен като „френска болест“, с което име е традиционно наричан и днес. Названието „сифилис“ е използвано за пръв път през 1530 г. от италианския лекар и поет [[Джироламо Фракасторо]] като заглавие на неговата поема на [[латински език]] в дактилен хекзаметър, описваща опустошителните ефекти от болестта в Италия.<ref>Nancy G. „Siraisi, Drugs and Diseases: New World Biology and Old World Learning“, in Anthony Grafton, Nancy G. Siraisi, with April Shelton, eds. (1992). ''New World, Ancient Texts'' (Cambridge MA: Belknap Press/Harvard University Press), pages 159 – 194</ref> В миналото болестта е била известна и като „голямата шарка“.<ref name=Old05>{{cite journal|last=Dayan|first=L|coauthors=Ooi, C|title=Syphilis treatment: old and new|journal=Expert opinion on pharmacotherapy|date=October 2005|volume=6|issue=13|pages=2271 – 80|pmid=16218887|doi=10.1517/14656566.6.13.2271}}</ref><ref name=Euro04>{{cite journal|last=Knell|first=RJ|title=Syphilis in renaissance Europe: rapid evolution of an introduced sexually transmitted disease?|journal=Proceedings. Biological sciences / the Royal Society|date=7 май 2004|volume=271 Suppl 4|pages=S174–6|pmid=15252975|doi=10.1098/rsbl.2003.0131|pmc=1810019|issue=Suppl 4 | url =http://rspb.royalsocietypublishing.org/content/271/Suppl_4/S174.full.pdf}}</ref> |
||
Причиняващият го организъм, ''Treponema pallidum'', за пръв път е бил идентифициран от [[Фриц Шаудин]] и [[Ерих Хофман]] през 1905 г.<ref name=Music08/> Първото ефикасно лечение ([[Салварзан]]) е било разработено през 1910 г. от [[Паул Ерлих]], което е било последвано от изследванията на [[пеницилин]] и ефикасността му е потвърдена през 1943 г.<ref name=Music08/><ref name=Old05/> Преди появата на ефективно лечение широко са били използвани [[живак]] и изолация, като леченията често нанасяли повече вреди от самата болест.<ref name=Old05/> Смята се, че много известни исторически личности като [[Франц Шуберт]], [[Артур Шопенхауер]], [[Едуар Мане]]<ref name=Music08/> и [[Адолф Хитлер]]<ref>{{cite news | url =http://news.bbc.co.uk/2/hi/health/2842819.stm | title = Hitler syphilis theory revived | publisher = BBC News | date =12 март 2003}}</ref> са страдали от тази болест. |
Причиняващият го организъм, ''Treponema pallidum'', за пръв път е бил идентифициран от [[Фриц Шаудин]] и [[Ерих Хофман]] през 1905 г.<ref name=Music08/> Първото ефикасно лечение ([[Салварзан]]) е било разработено през 1910 г. от [[Паул Ерлих]], което е било последвано от изследванията на [[пеницилин]] и ефикасността му е потвърдена през 1943 г.<ref name=Music08/><ref name=Old05/> Преди появата на ефективно лечение широко са били използвани [[живак]] и изолация, като леченията често нанасяли повече вреди от самата болест.<ref name=Old05/> Смята се, че много известни исторически личности като [[Франц Шуберт]], [[Артур Шопенхауер]], [[Едуар Мане]]<ref name=Music08/> и [[Адолф Хитлер]]<ref>{{cite news | url =http://news.bbc.co.uk/2/hi/health/2842819.stm | title = Hitler syphilis theory revived | publisher = BBC News | date =12 март 2003}}</ref> са страдали от тази болест. |
||
| Ред 203: | Ред 201: | ||
== История == |
== История == |
||
[[Файл:DürerSyphilis1496.jpg|мини|130px|ляво|Илюстрация от [[Албрехт Дюрер]], изобразяваща болен от сифилис мъж (1496)]] |
[[Файл:DürerSyphilis1496.jpg|мини|130px|ляво|Илюстрация от [[Албрехт Дюрер]], изобразяваща болен от сифилис мъж (1496)]] |
||
[[Файл:Sitzstatuette Syphilis-Kranker.jpg|мини|153px| |
[[Файл:Sitzstatuette Syphilis-Kranker.jpg|мини|153px|Дървена фигура на болен от сифилис с гумозни образувания по тялото (XVI век)]] |
||
Сифилисът е болест с дълга история. По-голямата част от изследователите смятат, че той е пренесен в [[Европа]] от [[Америка]] чрез мореплавателите по времето на [[Колумб]]. Други твърдят, че той е съществувал в Европа още преди новата ера, по времето на [[Древна Гърция]]. Съществува и „комбинирана“ теория, според |
Сифилисът е болест с дълга история. По-голямата част от изследователите смятат, че той е пренесен в [[Европа]] от [[Америка]] чрез мореплавателите по времето на [[Колумб]]. Други твърдят, че той е съществувал в Европа още преди новата ера, по времето на [[Древна Гърция]]. Съществува и „комбинирана“ теория, според която бактериите от типа [[спирохети|спирохета]], са съществували на земята още от милиони години, но в различните континенти са започнали своето отделно една от друга развитие, причинявайки различни болести: венерическият сифилис в [[Америка]] и тропическите трепонематози фрамбезия, пинта и беджел, които не са венерически, а по-скоро кожни. Всички тези болести имат доста общи признаци. |
||
Независимо от произхода и разпространението си, бактерията причиняваща сифилис започва масово да се разпространява в Европа, като венерическа болест през |
Независимо от произхода и разпространението си, бактерията, причиняваща сифилис, започва масово да се разпространява в Европа, като венерическа болест през XV век, като предизвиква епидемии с фатален край. Тогавашната форма на сифилис е била много по-агресивна от съвременната и поради липсата на лечение, инфекцията е отнела много човешки животи. |
||
Векове наред сифилисът е смятан за най-сериозната венерическа болест, до откриването на [[пеницилин]]а през |
Векове наред сифилисът е смятан за най-сериозната венерическа болест, до откриването на [[пеницилин]]а през XX век. Известни личности, заболели от сифилис са: поетът [[Хайнрих Хайне]], [[англия|английският]] [[крал]] [[Хенри VIII]] и кралицата [[Мария I Тюдор]], композиторите [[Франц Шуберт]] и [[Роберт Шуман]], известният гангстер [[Ал Капоне]]. Други, за които има твърдения, но недостатъчно проучени факти, са [[Адолф Хитлер]], [[Ленин]] <ref>{{икона|en}} [http://www.telegraph.co.uk/news/6406447/Vladimir-Lenin-died-from-syphilis-new-research-claims.html Vladimir Lenin died from syphilis, new research claims], Дейли Телеграф, 22 октомври 2009</ref>, [[Фридрих Ницше]], [[Оскар Уайлд]]. |
||
== Общество и култура == |
== Общество и култура == |
||
=== Изкуство и литература === |
=== Изкуство и литература === |
||
[[Файл:Hogarth-Harlot-5.png|мини|Мол умира от сифилис, Хогарт ''[[Пътят на проститутката]]'']] |
[[Файл:Hogarth-Harlot-5.png|мини|Мол умира от сифилис, Хогарт ''[[Пътят на проститутката]]'']] |
||
Най-ранното европейско произведение на изкуството, изобразяващо сифилис, е ''Сифилистикът'' на [[Албрехт Дюрер]], дърворезба, за която се вярва, че представя [[ландскнехт]] – северноевропейски [[наемник]].<ref>{{cite journal|last=Eisler|first=CT|title=Who is Dürer's „Syphilitic Man“?|journal=Perspectives in biology and medicine|date=2009 Winter|volume=52|issue=1|pages=48 – 60|pmid=19168944|doi=10.1353/pbm.0.0065}}</ref> Смята се, че митът за ''[[фаталната жена]]'' или „отровните жени“ от XIX век отчасти се дължи на пораженията от сифилиса, като класическите примери от литературата включват ''[[Безжалостната красавица]]'' на [[Джон Кийтс]].<ref>{{cite book|last=Hughes|first=Robert|title=Things I didn't know: a memoir|year=2007|publisher=Vintage|location=New York|isbn=978-0-307-38598-7|pages=346|edition=1st Vintage Book}}</ref><ref>{{cite book|last=Wilson|first=[ed]: Joanne Entwistle, Elizabeth|title=Body dressing|year=2005|publisher=Berg Publishers|location=Oxford|isbn=978-1-85973-444-5|pages=205|edition= |
Най-ранното европейско произведение на изкуството, изобразяващо сифилис, е ''Сифилистикът'' на [[Албрехт Дюрер]], дърворезба, за която се вярва, че представя [[ландскнехт]] – северноевропейски [[наемник]].<ref>{{cite journal|last=Eisler|first=CT|title=Who is Dürer's „Syphilitic Man“?|journal=Perspectives in biology and medicine|date=2009 Winter|volume=52|issue=1|pages=48 – 60|pmid=19168944|doi=10.1353/pbm.0.0065}}</ref> Смята се, че митът за ''[[фаталната жена]]'' или „отровните жени“ от XIX век отчасти се дължи на пораженията от сифилиса, като класическите примери от литературата включват ''[[Безжалостната красавица]]'' на [[Джон Кийтс]].<ref>{{cite book|last=Hughes|first=Robert|title=Things I didn't know: a memoir|url=https://archive.org/details/thingsididntknow00unse|year=2007|publisher=Vintage|location=New York|isbn=978-0-307-38598-7|pages=[https://archive.org/details/thingsididntknow00unse/page/346 346]|edition=1st Vintage Book}}</ref><ref>{{cite book|last=Wilson|first=[ed]: Joanne Entwistle, Elizabeth|title=Body dressing|year=2005|publisher=Berg Publishers|location=Oxford|isbn=978-1-85973-444-5|pages=205|edition=Online-Ausg.}}</ref> |
||
Художникът [[Ян ван дер Страт]] е нарисувал сцена, при която богат мъж се лекува от сифилис с тропическото дърво [[гваяк]] някъде около 1580 г.<ref>{{cite book|last=Reid|first=Basil A.|title=Myths and realities of Caribbean history|year=2009|publisher=University of Alabama Press|location=Tuscaloosa|isbn=978-0-8173-5534-0|pages=113|url=http://books.google.com/books?id=KtT0_P-9xiAC&pg=PA113|edition= |
Художникът [[Ян ван дер Страт]] е нарисувал сцена, при която богат мъж се лекува от сифилис с тропическото дърво [[гваяк]] някъде около 1580 г.<ref>{{cite book|last=Reid|first=Basil A.|title=Myths and realities of Caribbean history|year=2009|publisher=University of Alabama Press|location=Tuscaloosa|isbn=978-0-8173-5534-0|pages=113|url=http://books.google.com/books?id=KtT0_P-9xiAC&pg=PA113|edition=Online-Ausg.}}</ref> Заглавието на творбата е „Подготовка и употреба на гваяк за лечение на сифилис“. Фактът, че художникът е избрал да включи това изображение в поредица творби в чест на Новия свят, показва колко важно е било за европейския елит по онова време лечението на сифилиса, та било то и неефикасно. Богато оцветената и с множество детайли творба изобразява четирима слуги, подготвящи някаква отвара под надзора на лекар, криещ нещо зад гърба си, докато злочестият пациент я пие.<ref name="ALLPOSTERS">[http://www.allposters.com/-sp/Preparation-and-Use-of-Guayaco-for-Treating-Syphilis-Posters_i1587366_.htm"Preparation and Use of Guayaco for Treating Syphilis"] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110521060238/http://www.allposters.com/-sp/Preparation-and-Use-of-Guayaco-for-Treating-Syphilis-Posters_i1587366_.htm |date=2011-05-21 }}. Jan van der Straet. Посетен на 6 август 2007.</ref> |
||
=== Изследванията в Тъскиджи и Гватемала === |
=== Изследванията в Тъскиджи и Гватемала === |
||
{{Вижте също|Опити със сифилис в Тъскиджи|Опити със сифилис в Гватемала}} |
{{Вижте също|Опити със сифилис в Тъскиджи|Опити със сифилис в Гватемала}} |
||
Един от най-печално известните случаи в Съединените щати на спорна [[медицинска етика]] през XX век е случаят с [[изследването на сифилис в Тъскиджи]].<ref>{{cite journal |author=Katz RV|title=The Tuskegee Legacy Project: Willingness of Minorities to Participate in Biomedical Research |journal=J Health Care Poor Underserved |volume=17 |issue=4|pages=698 – 715|year=2006 |month= |
Един от най-печално известните случаи в Съединените щати на спорна [[медицинска етика]] през XX век е случаят с [[изследването на сифилис в Тъскиджи]].<ref>{{cite journal |author=Katz RV|title=The Tuskegee Legacy Project: Willingness of Minorities to Participate in Biomedical Research |journal=J Health Care Poor Underserved |volume=17 |issue=4|pages=698 – 715|year=2006 |month=Ноември |pmid=17242525 |pmc=1780164 |doi=10.1353/hpu.2006.0126 |author-separator=, |author2=Kegeles SS |author3=Kressin NR |display-authors=3 |last4=Green |first4=B. Lee |last5=Wang|first5=Min Qi |last6=James |first6=Sherman A. |last7=Russell |first7=Stefanie Luise |last8=Claudio|first8=Cristina}}</ref> Изследването било проведено в [[Тъскиджи]], Алабама, и било подкрепено от [[Службата по обществено здраве на САЩ]] в партньорство с [[Института на Тъскиджи]].<ref name=CDCTime>{{cite web|url=http://www.cdc.gov/tuskegee/timeline.htm |title=U.S. Public Health Service Syphilis Study at Tuskegee | publisher = [[Centers for Disease Control and Prevention]] | date =15 юни 2011 | accessdate=7 юли 2010 }}</ref> Проучването започнало през 1932 г., когато сифилисът бил широко разпространен проблем и нямало безопасно и ефикасно лечение.<ref name=TUS00>{{cite journal|last=White|first=RM|title=Unraveling the Tuskegee Study of Untreated Syphilis|journal=Archives of Internal Medicine|date=13 март 2000|volume=160| issue=5| pages=585 – 98| pmid=10724044| doi=10.1001/archinte.160.5.585}}</ref> Целта на изследването била да оцени развитието на оставения без лечение сифилис. До 1947 г. било доказано, че пеницилинът е ефикасно лечение срещу сифилис и той бил все по-широко използван при лечението на болестта. Ръководителите на проучването обаче продължили изследванията и не предложили на участниците лечение с пеницилин.<ref name=CDCTime/> Това било подложено на обсъждане и било установено, че на мнозина от пациентите бил даван пеницилин.<ref name="TUS00"/> Проучването не приключило чак до 1972 г.<ref name=CDCTime/> |
||
Опити със сифилис са били провеждани и в [[Гватемала]] от 1946 до 1948 г. Те били спонсорирани от [[Съединените щати]] [[проучване с хора|експерименти с хора]], провеждани от правителството на [[Хуан Хосе Аревало]] със сътрудничеството на някои гватемалски здравни министри и длъжностни лица. Лекарите заразявали войници, затворници и [[психиатрично болни пациенти]] със сифилис и други [[болести, предавани по полов път]], без тяхното [[информирано съгласие]] и след това ги лекували с [[антибиотици]]. През 2010 г. САЩ официално се извини на Гватемала за провеждането на тези експерименти.<ref>{{cite news |title=U.S. apologizes for newly revealed syphilis experiments done in Guatemala|url=http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2010/10/01/AR2010100104457.html |quote=The United States revealed on Friday that the government conducted medical experiments in the 1940s in which doctors infected soldiers, prisoners and mental patients in Guatemala with syphilis and other sexually transmitted diseases.|work=[[The Washington Post]] |date=1 октомври 2010 |accessdate=1 октомври 2010}}</ref> |
Опити със сифилис са били провеждани и в [[Гватемала]] от 1946 до 1948 г. Те били спонсорирани от [[Съединените щати]] [[проучване с хора|експерименти с хора]], провеждани от правителството на [[Хуан Хосе Аревало]] със сътрудничеството на някои гватемалски здравни министри и длъжностни лица. Лекарите заразявали войници, затворници и [[психиатрично болни пациенти]] със сифилис и други [[болести, предавани по полов път]], без тяхното [[информирано съгласие]] и след това ги лекували с [[антибиотици]]. През 2010 г. САЩ официално се извини на Гватемала за провеждането на тези експерименти.<ref>{{cite news |title=U.S. apologizes for newly revealed syphilis experiments done in Guatemala|url=http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2010/10/01/AR2010100104457.html |quote=The United States revealed on Friday that the government conducted medical experiments in the 1940s in which doctors infected soldiers, prisoners and mental patients in Guatemala with syphilis and other sexually transmitted diseases.|work=[[The Washington Post]] |date=1 октомври 2010 |accessdate=1 октомври 2010}}</ref> |
||
| Ред 229: | Ред 227: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
[http://www.merck.com/mmpe/sec14/ch194/ch194i.html#CACBEBAB Syphilis, Sheldon R. Morris, MD, MPH, Associate Professor of Medicine, University of California San Diego] |
[http://www.merck.com/mmpe/sec14/ch194/ch194i.html#CACBEBAB Syphilis, Sheldon R. Morris, MD, MPH, Associate Professor of Medicine, University of California San Diego] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20100629051717/http://www.merck.com/mmpe/sec14/ch194/ch194i.html#CACBEBAB |date=2010-06-29 }} |
||
[[Категория:Полово предавани болести]] |
[[Категория:Полово предавани болести]] |
||
Версия от 07:43, 2 април 2024
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: оправяне на вътрешните препратки; обработка след сливане (има повтарящи се раздели). Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Сифилис | |
 Кожен обрив при вторичен сифилис | |
| Класификация и външни ресурси | |
|---|---|
| МКБ-10 | A50-A53 |
| МКБ-9 | 090-097 |
| База данни DiseasesDB | 29054 |
| База данни MedlinePlus | 001327 |
| База данни eMedicine | med/2224 emerg/563 derm/413 |
| Мед. рубрики MeSH | D013587 |
| Сифилис в Общомедия | |
Сифилисът (наричан още Луес) е една от най-сериозните, лечими полово предавани болести. Причинител на сифилиса е бактерията бледа трепонема (Treponema pallidum).
Сифилисът е инфекция, причинявана от бактерията спирохета Treponema pallidum, подвид pallidum. Основният начин за предаване на инфекцията е чрез полов контакт, но тя може да бъде предадена и от майката на плода по време на бременността или при раждане, което води до вроден сифилис. Други човешки болести, причинявани от Treponema pallidum са фрамбезия (подвид pertenue), пинта (подвид carateum) и беджел (подвид endemicum).
При появата си е бил наименуван според предполагаемия национален произход – „френска“, „немска“ болест и т.н.
Болестта има много разнообразни симптоми, които могат да имитират други болести, затова сигурната диагноза се поставя само след серологичен тест. Протича във фази, продължаващи години наред и ако не бъде лекувана навреме, оставя тежки поражения върху болния.
Признаците и симптомите на сифилиса варират в зависимост от това, в коя от четирите фази се намира заболяването (първичен, вторичен, латентен или третичен). Първичната фаза обикновено се проявява с наличието на единичен шанкър (твърда, безболезнена, непредизвикваща сърбеж кожна раничка (язва), вторичният сифилис се изявява с обриви по цялото тяло, които често включват и дланите и ходилата, латентният сифилис може да има слаби или никакви симптоми, а третичният, който се отличава със сифилистични гуми, може да има неврологични или сърдечни симптоми. Сифилисът обаче е известен като „големият имитатор“, заради честите си атипични проявления. Диагностицирането обикновено се извършва чрез кръвни изследвания, но бактерията може да бъде видяна и под микроскоп. Сифилисът може да бъде успешно лекуван с антибиотици, като по-специално се предпочита пеницилин G прилаган мускулно (или интравенозно при невросифилис) или цефтриаксон, а при пациентите с остра алергия към пеницилина – перорално с доксициклин или азитромицин.
Смята се, че към 1999 г. със сифилис са били заразени 12 милиона души в света, като над 90% от случаите са били в страни от развиващия се свят. След драстичния спад в разпространението на болестта след откриването и широкото разпространение на пеницилина през 50-те години на XX в., в много страни степента на заразата се е повишила след настъпването на новото хилядолетие, като често е съпровождана от ХИВ (човешки имунодефицитен вирус). Това се обяснява донякъде с небезопасните сексуални практики, нарасналия промискуитет, проституцията и намаляващата употреба на предпазни средства.[1][2][3]
Фази и симптоми
Сифилисът има няколко стадия на развитие. Лечението може да бъде успешно във всеки един, но само докато в организма не са нанесени физически увреждания на органите и тъканите. Това обикновено се случва при третичния сифилис. Тогава при лечение, бактерията се унищожава напълно, но пораженията остават.
Сифилисът може да се прояви в един от четирите си стадия – първичен, вторичен, латентен и третичен,[4] а може да бъде и вроден.[5] Сър Уилям Ослър го нарича „големият имитатор“, заради разнообразните му проявления.[4][6]
Първичен сифилис
След изтичането на инкубационния период от 10 до 90 дни (най-често около 20) след заразяването, на мястото на входната врата на инфекцията се образува раничка, по-рядко язва, наречена твърд шанкър. Тя е с кръгла форма с диаметър от 5 до 20 мм, гладко дъно с медно-червеникав цвят, с оточно-червеникав цвят, с оточни твърди ръбове, неболезнена. Локализацията на язвата най-често е в областта на главата и препуциума на пениса, вулвата и влагалището. Няколко дни след появата на сифилистичната язва, регионалните лимфни възли се увеличават и достигат големина на лешник, като са безболезнени при опипване. Оставена без лечение раната заздравява за няколко дни. Обикновено в този период, серологичните тестове стават позитивни при появата на шанкъра, но често и по-късно в хода на първия етап от болестта.
Заразяването с първичен сифилис обикновено става при директен полов контакт, когато единият от партньорите има инфекциозни лезии.[7] Приблизително 3 до 90 дни след заразяването (средно след 21 дни) на мястото на контакта се появява кожна раничка, наречена шанкър.[4] Обикновено (в 40% от случаите) той представлява единична, твърда, безболезнена, непредизвикваща сърбеж кожна раничка с гладко дъно и с остри ръбове, с размер от 0,3 до 3 см в диаметър.[4] Раничката обаче може да има почти всякаква форма.[8] В класическия случай тя започва като макула, преминава в папула и накрая се превръща в ерозия или язва.[8] Понякога може да се появят няколко ранички (~40% от случаите),[4] като появата на повече ранички се среща по-често когато има и заразяване с ХИВ. Раничките могат да бъдат болезнени или чувствителни (30%), и могат да се появят извън гениталиите (2 – 7%). Най-често се намират в маточната шийка при жените (44%), върху пениса при хетеросексуалните мъже (99%) и анално и правото черво сравнително често при мъже, които имат полов контакт с мъже (34%).[8] Често (в 80% от случаите) се получава увеличаване на лимфните възли около мястото на инфекцията,[4] което се проявява 7 до 10 дни след появата на шанкъра.[8] Оставена без лечение лезията може да се задържи около три до шест седмици.[4]
Вторичен сифилис
Вторият стадий на сифилиса започва средно от 1 до 6 месеца след първоначалното заразяване (най-често от месец и половина до два). Проявите са най-разнообразни, продължителността му е от 6 месеца до 4 – 5 години.
Най-значителният симптом са сифилистичните обриви (сифилиди), които се появяват по цялото тяло, безболезнени са, и не предизвикват сърбеж. В началото това са малки и дискретни лезии с бледорозов цвят. С напредване на болестта обаче те прерастват в големи и забележими обриви разполагащи се по цялото тяло, най-вече в областта на дланите и ходилата, корема, гърдите, гърба и други места, като областта при челото и косата.
Вторичният сифилис се проявява приблизително четири до десет седмици след първоначалното заразяване.[4] Докато вторичното заболяване е известно с това, че се проявява по много различни начини, симптомите най-често включват кожата, лигавиците и лимфните възли.[9] Може да има и симетрични червеникаво-розови непредизвикващи сърбеж обриви върху торса и крайниците, включително дланите и ходилата.[4][10] Обривите може да станат макулопапулозни или пустулозни. Може да образуват плоски широки белезникави брадавични лезии, известни като плоски кондиломи на лигавицата. Всички тези лезии са огнище на бактерии и са заразни. Други симптоми може да включват висока температура, болка в гърлото, неразположение, загуба на тегло, косопад и главоболие.[4] Към редките прояви спадат хепатит, бъбречно заболяване, артрит, периостит, очен неврит, увеит и интерстициален кератит.[4][11] Острите симптоми обикновено отшумяват след три до шест седмици,[11] но около 25% от хората може да развият повторната поява на вторични симптоми. Много пациенти с вторичен сифилис (40 – 85% от жените и 20 – 65% от мъжете) не съобщават преди това да са имали класическия за първичния сифилис шанкър.[9]
Латентен сифилис
Латентният сифилис се определя като форма на заболяването, която дава серологични данни за заразяване, без симптоми на болестта.[7] В Съединените щати той се описва допълнително като ранен (по-малко от година след вторичния сифилис) или късен (повече от година след вторичния сифилис).[11] В Обединеното кралство се използва отрязък от две години за ранния и късния латентен сифилис.[8] При ранния латентен сифилис може да има повторна поява на симптомите. Късният латентен сифилис е асимптоматичен и не е толкова заразен, колкото ранния латентен сифилис.[11]
При нелечение на симптомите на вторичния сифилис, болестта преминава в латентен стадий за неопределен период от време. При него болният няма повече подобни оплаквания, но инфекцията продължава да се развива, като навлиза още по-дълбоко в организма. Тестовете продължават да са позитивни и болестта може да бъде предадена на други хора.
Третичен сифилис
Третичният сифилис може да започне приблизително 3 до 15 години след заразяването и могат да бъдат различени три отделни форми: гумозен сифилис (15%), късен невросифилис (6,5%) и сърдечно-съдов сифилис (10%).[4][11] Оставени без лечение, една трета от заразените хора развиват третичен сифилис.[11] Хората с третичен сифилис не разпространяват заразата.[4]
Гумозният сифилис или късният доброкачествен сифилис обикновено се появяват 1 до 46 години след заразяването, като средно това се случва след около 15 години. Тази фаза се характеризира с образуването на хронични гуми, които представляват меки, подобни на тумори топчета от възпалена тъкан, чиито размери могат да варират в широки граници. Обикновено те засягат кожата, костите и черния дроб, но могат да се появят навсякъде.[4]
Терминът невросифилис се отнася до инфекция, засягаща централната нервна система. Невросифилисът може да бъде ранен и да се прояви като асимптоматичен, под формата на сифилистичен менингит или като късен и да се прояви под формата на менинговаскуларен сифилис, обща парализа или табес дорзалис, което се свързва със загуба на равновесие и пронизващи болки в долните крайници.Късният невросифилис обикновено се появява 4 до 25 години след заразяването. Менинговаскуларният сифилис обикновено се проявява с апатия, гърчове и обща парализа, съпроводена с деменция и табес дорзалис.[4] Също така може да има зеница на Аргил Робъртсън на двете очи, симптом, при който зениците се свиват, когато човек се фокусира върху близки обекти, но не се свиват при излагане на ярка светлина.
Сърдечно-съдовият сифилис обикновено се появява 10 – 30 години след заразяването. Най-често срещаното усложнение е сифилистичен аортит, който може да доведе до аневризма.[4]
След преминаването на латентния период сифилиса навлиза в последната си фаза. Тя започва приблизително няколко години след заразяването (от 3 до 10), но началото и не може да бъде определено с точност. В някои случаи третичният сифилис започва 20 или 30 години след първоначалната инфекция, като през по-голямата част от това време пациентът е бил в латентната фаза. За тази фаза са характерни поражения върху вътрешните органи, централната нервна система, кожата.
- В третата фаза на болестта, по тялото се появат образувания, които на пипане са твърди и приличат на гумени топчета или тумори. Те се наричат сифилистични гуми (Gummas). Гумите са по-малобройни от обрива характерен за втория период. Те се намират под кожата, подвижни са спрямо нея, а големината им е с размер на бобено зърно до яйце. С времето те нарастват, размекват се и от тях изтича лепкава материя от гной и кръв. Разяждат кожата и подкожните тъкани, зараствайки бавно и причинявайки деформации и белези. При появата на гумозни образувания на небцето, те разяждат костта и се образува кухина между носа и устата, оставяйки тежки анатомични дефекти след себе си. Могат да се образуват също в областта на очите, предизвийквайки слепота. Появата им в мозъка води до психични разстройства, невросифилис или смърт.
- Гуми навлизат също така и в костите и предизвикват остеомиелити, разрушавайки ги.
- От вътрешните органи могат да бъдат засегнати черния дроб, стомаха, пикочно-половата система, но най-характерно е засягането на сърдечно-съдовата система, където при засягане на гръдната аорта се развива сифилитичен мезаортит.
Вроден сифилис
Сифилисът може да бъде предаден от бременна майка на плода. При скорошна инфекция вероятността за предаване на болестта е по-голяма от при инфекция в напреднал стадий. Може да бъде ранен и късен сифилис.
При ранния сифилис инфектирането може да бъде в различни етапи от бременността. Различават се ранен сифилис на плода, на кърмачето и на детската възраст.
- При една ранна инфекция и заразяване на плода в първите месеци през бременността, се ражда мъртво бебе, поради невъзможността за правилно създаване на органите му.
- Сифилис на кърмачето се появява няколко месеца след раждането. В такива случаи бебето има образувания (подобни на кожните сифилиди) около устата, дланите и ходилата, силни нарушения в костната система, увредени вътрешни органи, анемия и тежко цялостно състояние.
- Сифилис на детската възраст се появява до 3 – 4 година след раждането. Характерни са кожните промени, подобни на тези при вторичен сифилис, патологични промени в дългите кости, засягат се важни органи, като черен дроб, очи, далак, тестиси и др.
В днешно време ранен вроден сифилис се среща рядко в развитите индустриални страни, характерен е за третия свят.
Късният вроден сифилис започва в пубертета, като дотогава обикновено остава латентен и бива рядко забелязан. Пораженията при него са подобни на тези от третичния придобит сифилис – гумозните образувания. Наблюдават се и характерни изменения в развитието на зъбите, очите (възможна е слепота), формата на главата и носа (седловиден нос). Вътрешните органи остават често незасегнати, но психически детето почти винаги развива увреждания, като умствена изостаналост, нарушения в координацията и движенията, възможно е настъпването на прогресивна парализа.
Вроденият сифилис може да бъде предаден по време на бременността или при раждането. Две трети от болните от сифилис деца се раждат без симптоми. Общите симптоми, които се развиват след това, през първите няколко години от живота, включват:хепатоспленомегалия (70%), обриви (70%), треска (40%), невросифилис (20%) и пневмонитис (20%).Ако бъде оставен без лечение, късният вроден сифилис може да се прояви при 40% от случаите и включва: деформация под формата на седловиден нос, симптом на Игуменакис, саблевидна тибия или стави на Клутон и др.[12]
Невросифилис
Невросифилисът има четири различни форми: асимптоматичен, менинговаскуларен, сифилис на гръбначния стълб (tabes dorsalis) и обща пареза [13].
Невросифилисът може да настъпи във всяка една фаза от болестта. За ранен невросифилис става въпрос, когато налице са менингит и менингоенцефалит. Могат да се наблюдават при някои пациенти във втората-късно.
Основните му форми са две:
- Дегенерацията на нервните клетки носещи сигнали към мозъка (Tabesdorsalis) се характеризира с невралгични болки, загуба на сетивност по кожата или в по-дълбоките слоеве на тъканите или органите. Поради това по-сериозни промени в деформацията им може да не се усетят от болния. Зрението често отслабва поради засягане на зрителния нерв, и реакцията на зениците към светлина се губи.
- Прогресивната парализа (Paralysisprogressivace) се изразява с остри промени в психиката. В началото лесна уморяемост, главоболие, безсъние, раздразнителност. Впоследствие деменция, отслабване на паметта, нарушения в координацията, зрението и говора. Болният престава да обръща внимание на външния си вид, но придобива мания за величие. В последната фаза, настъпва тежка деменция (лудост), парализа и смърт.
Симптоми
- Анормалия на походката
- Слепота
- Объркване, дезориентация
- Деменция
- Депресия
- Главоболие
- Изпускане
- Раздразнителност
- Проблеми с паметта
- Поведенчески разстройства
- Вцепеняване на пръстите, ходилата или краката
- Слаба концентрация
- Психоза[14] и шизоподобна психоза [15].
- Гърчове
- Вратни схващания
- Тремори
- Зрителни проблеми. (Зеница на Aргил Робъртсън)
- Мускулна слабост
Причини
Бактериология
Treponema pallidum подвид pallidum е спираловидна грам-отрицателна, силноподвижна бактерия.[8][16] Treponema pallidum е причинител на три други болести при човека – фрамбезия (подвид pertenue), пинта (подвид carateum) и беджел (подвид endemicum).[4] За разлика от подвид pallidum, те не водят до неврологични заболявания.[12] Хората са единственият известен естествен преносител на подвид pallidum.[5] Бактерията може да оцелее без гостоприемник само в продължение на няколко дни. Това се дължи на това, че малкият ѝ геном (1,14 MDa) не успява да разкодира метаболитните пътища, които са ѝ необходими необходими за да извлече максимума от своите макронутриенти.Тя се дублира бавно – над 30 часа.[8]
Предаване
Сифилисът се предава основно чрез полов контакт или по време на бременност от майката на плода като спирохетата е в състояние да премине през незасегнати лигавици или наранена кожа.[4][5] По този начин болестта се предава чрез целувка в близост до раничката, както и орален, вагинален или анален секс.[4] Приблизително 30 до 60% от изложените на първичен или вторичен сифилис се разболяват.[11] Заразността със сифилис е пословична поради факта, че лице, ваксинирано срещу само 57 организма има 50% вероятност да бъде заразено.[8] Повечето от новозаболелите в Съединените щати (60%) са мъже, които имат полов контакт с мъже. Сифилисът може да бъде предаван чрез кръвни продукти. В много държави обаче кръвта се изследва за болести, предавани по полов път и затова рискът е малък. Рискът от предаване чрез използване на общи игли изглежда е ограничен.[4] Сифилис не може да бъде прихванат чрез тоалетни седалки, ежедневни дейности, джакузита или използване на общи прибори за хранене или дрехи.[17]
Диагностициране
Сифилисът е труден за клинично диагностициране в началото на неговото развитие.[8] Потвърждаването на диагнозата става или чрез кръвни изследвания или пряко визуално изследване с микроскопия. Кръвните изследвания се използват по-често, тъй като се правят по-лесно.[4] Диагностичните изследвания обаче не са в състояние да определят фазите на болестта.[18]
Кръвни изследвания
Кръвните изследвания се делят на нетрепонемални и трепонемални.[8] Нетрепонемалните изследвания се използват най-напред и включват лабораторно изследване за венерически болести и бърз реагинов тест. Тъй като тези тестове обаче понякога дават фалшиви положителни резултати, необходимо е потвърждаване с трепонемално изследване, като например treponemal pallidum particle agglutination (TPHA) или тест на абсорбирана имунофлуоресценция (FTA-Abs).[4] Фалшивите положителни резултати при нетрепонемалните изследвания може да се появят при някои вирусни инфекции като например варицела и морбили, както и при лимфома, туберкулоза, малария, ендокардит, съединителнотъканна болест и бременност.[7] Трепонемалните изследвания за антитела обикновено стават положителни две до пет седмици след заразяването.[8] Невросифилисът се диагностицира чрез откриването на висок брой левкоцити (преди всичко лимфоцити) и високи нива на протеини в гръбначно-мозъчната течност, при условие че се знае за заразяване със сифилис.[4][7]
Директно изследване
Микроскопия на тъмен фон на серозна течност от шанкър може да бъде използвана за поставяне на незабавна диагноза. Болниците обаче невинаги разполагат с необходимото оборудване или опитен персонал, а изследването трябва да бъде направено в рамките на 10 минути след вземане на пробата. За чувствителност се съобщава в близо 80% от случаите, следователно изследването може да бъде използвано само за потвърждаване на диагноза, но не и за изключване на такава. Въз основа на проба от шанкър могат да бъдат направени две други изследвания – пряка имунофлуоресценция и амплификация на нуклеинова киселина. Тестът с пряка флуоресценция използва антитела, маркирани с флуоресцеин, които се прикрепят към конкретни сифилистични протеини, докато амплификацията на нуклеинова киселина използва техники като полимеразна верижна реакция, за да установи наличието на конкретни сифилистични гени. Тези изследвания не зависят от времето, тъй като не изискват наличието на живи бактерии за поставяне на диагноза.[8]
Превенция
Към 2010 г. все още няма ефикасна ваксина за превенция.[5] Въздържанието от физически контакт със заразени, както и правилната употреба на презерватив са ефективни начини за намаляване на предаването на сифилис. Употребата на презервативи обаче не елиминира напълно риска.[17][19] По тази причина Центровете за контрол и превенция на заболяванията препоръчват дългосрочни, взаимно моногамни връзки с незаразен партньор и избягване на алкохол и други упойващи вещества, които предразполагат към рисково сексуално поведение.[17]
Превенция срещу вроден сифилис при новородените може да се прави чрез превантивен контрол на майките в началото на бременността и лекуване на онези, които са заразени.[20] Американската служба за превенция на заболяванията (USPSTF) горещо препоръчва превантивен контрол на всички бременни жени[21], докато Световната здравна организация препоръчва всички жени да бъдат изследвани при първата им женска консултация и отново по време на третия триместър.[22] Ако резултатите са положителни, те препоръчват партньорите също да бъдат лекувани.[22] Вроденият сифилис обаче все още е често срещан в развиващите се страни, тъй като много жени не получават никакви предродилни грижи, а предродилните грижи, които други жени получават, не включват превантивен контрол[20] и това понякога все още се случва в развиващия се свят, тъй като онези, които е най-вероятно да се заразят със сифилис (чрез употреба на наркотици и др.) е най-малко вероятно да получат грижи по време на бременността.[20] Редица мерки за повишаване на достъпността на изследванията се оказват ефективни за намаляване на нивата на вроден сифилис в страните с нисък и среден доход на глава от населението.[22]
Сифилисът е подлежаща на задължително обявяване болест в много държави, включително Канада,[23] страните на Европейския съюз[24] и Съединените щати.[25] Това означава, че от здравните заведения се изисква да уведомяват здравните органи, които в идеалния случай би трябвало след това да осведомят партньорите на пациента.[26] Лекарите може също така да насърчават пациентите да изпращат партньорите си да потърсят помощ.[27] Центърът за контрол на заболяванията препоръчва сексуално активните мъже, които имат полови контакти с мъже, да бъдат изследвани поне веднъж годишно.[28]
Лечение
В различните времена лечението на сифилиса се е променяло според познанията на хората за болестта. В началото на сифилис инвазията в Европа през XV век се е смятало за нормално болестта да се лекува с живак. Най-често той се е търкал по кожата, като при процедурата са се изпълнявали ритуали с изричане на специални „магически“ фрази. Друг по-брутален начин е бил „опушването“, като пациентът е влизал в специален съд с живак. Под съда се е палел огън и така живакът се изпарявал, като „опушвал“ и лекувал болния.
По-късно, през 1908 се открива лекарството срещу сифилис „Салфарзан“ съдържащо арсен, по-късно се създава „Неосалфарзан“. Въпреки че лекарствата са имали известен принос в борбата с инфекцията, те не са били сто процента сигурни и ефектът им е бил повече задържащ и ограничаващ усложненията, отколкото лекуващ.
Маларията също е била използвана за лечение. След, като се е установило, че високата температура и треската убиват бактерията на болестта, умишленото заразяване с малария също е било използвано, като лекарство. Тъй като маларията се е лекувала по-лесно с хинин, методът е бил доста модерен в началото на XX век. След откриването на пеницилина и масовото му производство след Втората световна война, сифилисът окончателно влиза в списъка на лечимите болести.
Инфекции в ранен стадий
Предпочитаното лечение на сифилис без усложнения си остава единична доза пеницилин G мускулно или единична доза азитромицин перорално.[29] Доксициклин и тетрациклин също са алтернатива, но поради риска от вродени увреждания, те не се препоръчват за бременни жени. Устойчивост към антибиотици се развива към множество видове, включително макролиди, клиндамицин и рифампин.[5] Цефтриаксон, цефалоспоринов антибиотик от трето поколение, може да бъде също толкова ефикасен, колкото и лечението с пеницилин.[4]
Инфекции в късен стадий
При невросифилиса, поради слабото проникване на пеницилин G в централната нервна система, се препоръчва на болните да се дават големи дози пеницилин интравенозно в продължение на най-малко 10 дни.[4][5] Ако болният е алергичен към него, може да се използва цефтриаксон или да се опита с пеницилинова десенситизация.Други късни прояви може да бъдат лекувани веднъж седмично с пеницилин G мускулно, в продължение на три седмици. Ако пациентът е алергичен към него, както при инфекция в ранен стадий, може да се използва доксициклин или тетрациклин, макар и за по-дълъг период. Лечението на този етап ограничава по-нататъшното развитие на болестта, но повлиява слабо пораженията, които вече са настъпили.[4]
Реакция на Яриш-Херксхаймер
Един от възможните странични ефекти от лечението е т.нар. реакция на Яриш-Херксхаймер. Тя често започва след около един час и продължава около 24 часа, като симптомите са треска, болки в мускулите, главоболие и тахикардия.[4] Предизвикана е от цитокини, произвеждани от имунната система като реакция на липопротеини, освобождавани от разкъсващите се сифилистични бактерии.[30]
Съвременно лечение
Диагностиката в днешно време се извършва чрез специален медицински тест, (в миналото „Васерман“, сега заменен от по-съвременни и точни тестове, като VDRL или TPHA) както и чрез изследване на проби от сифилистичните язвички.
Лечението е комплексно, като включва силни антибиотици и води до пълно излекуване. Най-често прилагани антибиотици са еритромицин, тетрациклин, цефалоспорин и др. Заразените със сифилис обаче остават за дълго под лекарско наблюдение. Към тази болест не се създава имунитет. Лекува се също успешно с пеницилин и двойно дестилирана вода, поставена мускулно. Сместа, след лекарско дозиране, се инжектира в горната част на левия крак, като усещането е изтръпване на крака, временна силна болка и световъртеж. Тези симптоми утихват до 2 минути. Възможни са и инжекции в рамото. Преди всичко е необходимо да се знае, че лечението при сифилис е най-ефективно и успешно в началните етапи от развитието на болестта. Последният стадий на сифилис е изключително трудно овладяем и не се поддава на лечение до пълно излекуване. Поради това от особено значение за лечението е бързата и адекватна реакция при наличие на каквото и да е съмнение, бързото диагностициране и незабавно предприемане на необходимите мерки.
Епидемиология
Смята се, че през 1999 г. 12 милиона души са били заразени със сифилис, като повече от 90% от случаите са били в развиващите се страни.[5] Той засяга между 700 000 и 1,6 милиона бременности годишно, което води до спонтанни аборти, мъртвородени деца и вроден сифилис. В Субсахарска Африка сифилисът е причина за приблизително 20% от случаите на перинатална смърт.[12] Нивата са пропорционално по-високи сред инжектиращите се с наркотици, заразените с ХИВ и мъжете, които имат полов контакт с мъже.[1][2][3] В Съединените щати процентният дял на заразеност със сифилис към 2007 г. е бил шест пъти по-висок при мъжете, отколкото при жените, докато през 1997 г. стойностите са били почти еднакви.[32] Афроамериканците са съставлявали почти половината от всички случаи през 2010 г.[33]
Сифилисът е бил много разпространен в Европа през XVIII и XIX век. В началото на XX век в развитите страни заразата бързо намаляла, благодарение на широкото разпространение на антибиотиците и това продължило до последните две десетилетия на века.[16] След 2000 г. в САЩ, Канада, Великобритания, Австралия и Европа, броят на случаите на сифилис нараства – преди всичко сред мъжете, които имат полов контакт с мъже.[5] Процентът на болните от сифилис сред американските жени обаче е останал стабилен през това време, а тези сред британските жени се е повишил, но броят на случаите при жените е по-малък от този при мъжете.[34] Повишени нива сред хетеросексуалните от последното десетилетие на XX век насам се наблюдават в Китай и Русия.[5] Това се обяснява с небезопасните сексуални практики като сексуалния промискуитет, проституцията и намаляващата употреба на предпазни средства.[5][34][35]
Оставен без лечение, сифилисът има процентни стойности на смъртност от 8% до 58%, като по-голямата част от случаите са мъже.[4] Симптомите на сифилиса са станали по-малко остри през XIX и XX век, отчасти заради широко разпространеното ефикасно лечение и отчасти заради намаляващата вирулентност на спирохетите.[9] Когато лечението започне отрано се появяват малко усложнения.[8] Сифилисът повишава риска от предаване на ХИВ два до пет пъти, а често се среща заразяване и с двата вируса (30 – 60% в редица гъстонаселени градски райони).[4][5]
История
Точният произход на сифилиса не е известен.[4] Според едната от двете основни хипотези, сифилисът е бил донесен в Европа от завърналите се от пътуването на Христофор Колумб до Америка моряци, а според другата сифилисът е съществувал в Европа и преди това, но не е бил познат. Двете хипотези се наричат съответно „колумбова“ и „доколумбова“.[18] Колумбовата хипотеза се основава преди всичко на наличните доказателства.[37][38] Първите писмени свидетелства за разпространение на сифилис в Европа се появяват през 1494/1495 г. в Неапол, Италия по време на френската инвазия.[16][18] Заради разпространението му от завръщащите се френски войски, първоначално е бил известен като „френска болест“, с което име е традиционно наричан и днес. Названието „сифилис“ е използвано за пръв път през 1530 г. от италианския лекар и поет Джироламо Фракасторо като заглавие на неговата поема на латински език в дактилен хекзаметър, описваща опустошителните ефекти от болестта в Италия.[39] В миналото болестта е била известна и като „голямата шарка“.[40][41]
Причиняващият го организъм, Treponema pallidum, за пръв път е бил идентифициран от Фриц Шаудин и Ерих Хофман през 1905 г.[16] Първото ефикасно лечение (Салварзан) е било разработено през 1910 г. от Паул Ерлих, което е било последвано от изследванията на пеницилин и ефикасността му е потвърдена през 1943 г.[16][40] Преди появата на ефективно лечение широко са били използвани живак и изолация, като леченията често нанасяли повече вреди от самата болест.[40] Смята се, че много известни исторически личности като Франц Шуберт, Артур Шопенхауер, Едуар Мане[16] и Адолф Хитлер[42] са страдали от тази болест.
История
Сифилисът е болест с дълга история. По-голямата част от изследователите смятат, че той е пренесен в Европа от Америка чрез мореплавателите по времето на Колумб. Други твърдят, че той е съществувал в Европа още преди новата ера, по времето на Древна Гърция. Съществува и „комбинирана“ теория, според която бактериите от типа спирохета, са съществували на земята още от милиони години, но в различните континенти са започнали своето отделно една от друга развитие, причинявайки различни болести: венерическият сифилис в Америка и тропическите трепонематози фрамбезия, пинта и беджел, които не са венерически, а по-скоро кожни. Всички тези болести имат доста общи признаци.
Независимо от произхода и разпространението си, бактерията, причиняваща сифилис, започва масово да се разпространява в Европа, като венерическа болест през XV век, като предизвиква епидемии с фатален край. Тогавашната форма на сифилис е била много по-агресивна от съвременната и поради липсата на лечение, инфекцията е отнела много човешки животи.
Векове наред сифилисът е смятан за най-сериозната венерическа болест, до откриването на пеницилина през XX век. Известни личности, заболели от сифилис са: поетът Хайнрих Хайне, английският крал Хенри VIII и кралицата Мария I Тюдор, композиторите Франц Шуберт и Роберт Шуман, известният гангстер Ал Капоне. Други, за които има твърдения, но недостатъчно проучени факти, са Адолф Хитлер, Ленин [43], Фридрих Ницше, Оскар Уайлд.
Общество и култура
Изкуство и литература
Най-ранното европейско произведение на изкуството, изобразяващо сифилис, е Сифилистикът на Албрехт Дюрер, дърворезба, за която се вярва, че представя ландскнехт – северноевропейски наемник.[44] Смята се, че митът за фаталната жена или „отровните жени“ от XIX век отчасти се дължи на пораженията от сифилиса, като класическите примери от литературата включват Безжалостната красавица на Джон Кийтс.[45][46]
Художникът Ян ван дер Страт е нарисувал сцена, при която богат мъж се лекува от сифилис с тропическото дърво гваяк някъде около 1580 г.[47] Заглавието на творбата е „Подготовка и употреба на гваяк за лечение на сифилис“. Фактът, че художникът е избрал да включи това изображение в поредица творби в чест на Новия свят, показва колко важно е било за европейския елит по онова време лечението на сифилиса, та било то и неефикасно. Богато оцветената и с множество детайли творба изобразява четирима слуги, подготвящи някаква отвара под надзора на лекар, криещ нещо зад гърба си, докато злочестият пациент я пие.[48]
Изследванията в Тъскиджи и Гватемала
Един от най-печално известните случаи в Съединените щати на спорна медицинска етика през XX век е случаят с изследването на сифилис в Тъскиджи.[49] Изследването било проведено в Тъскиджи, Алабама, и било подкрепено от Службата по обществено здраве на САЩ в партньорство с Института на Тъскиджи.[50] Проучването започнало през 1932 г., когато сифилисът бил широко разпространен проблем и нямало безопасно и ефикасно лечение.[6] Целта на изследването била да оцени развитието на оставения без лечение сифилис. До 1947 г. било доказано, че пеницилинът е ефикасно лечение срещу сифилис и той бил все по-широко използван при лечението на болестта. Ръководителите на проучването обаче продължили изследванията и не предложили на участниците лечение с пеницилин.[50] Това било подложено на обсъждане и било установено, че на мнозина от пациентите бил даван пеницилин.[6] Проучването не приключило чак до 1972 г.[50]
Опити със сифилис са били провеждани и в Гватемала от 1946 до 1948 г. Те били спонсорирани от Съединените щати експерименти с хора, провеждани от правителството на Хуан Хосе Аревало със сътрудничеството на някои гватемалски здравни министри и длъжностни лица. Лекарите заразявали войници, затворници и психиатрично болни пациенти със сифилис и други болести, предавани по полов път, без тяхното информирано съгласие и след това ги лекували с антибиотици. През 2010 г. САЩ официално се извини на Гватемала за провеждането на тези експерименти.[51]
Източници
- ↑ а б Coffin, LS и др. Syphilis in Drug Users in Low and Middle Income Countries // The International journal on drug policy 21 (1). January 2010. DOI:10.1016/j.drugpo.2009.02.008. с. 20 – 7.
- ↑ а б Gao, L и др. Meta-analysis: prevalence of HIV infection and syphilis among MSM in China // Sexually transmitted infections 85 (5). September 2009. DOI:10.1136/sti.2008.034702. с. 354 – 8.
- ↑ а б Karp, G и др. Syphilis and HIV co-infection // European journal of internal medicine 20 (1). January 2009. DOI:10.1016/j.ejim.2008.04.002. с. 9 – 13.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав Kent ME, Romanelli F. Reexamining syphilis: an update on epidemiology, clinical manifestations, and management // Ann Pharmacother 42 (2). Февруари 2008. DOI:10.1345/aph.1K086. с. 226 – 36.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Stamm LV. Global Challenge of Antibiotic-Resistant Treponema pallidum // Antimicrob. Agents Chemother. 54 (2). Февруари 2010. DOI:10.1128/AAC.01095-09. с. 583 – 9.
- ↑ а б в White, RM. Unraveling the Tuskegee Study of Untreated Syphilis // Archives of Internal Medicine 160 (5). 13 март 2000. DOI:10.1001/archinte.160.5.585. с. 585 – 98.
- ↑ а б в г Committee on Infectious Diseases. Red book 2006 Report of the Committee on Infectious Diseases. 27th. Elk Grove Village, IL, American Academy of Pediatrics, 2006. ISBN 978-1-58110-207-9. с. 631 – 44.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Eccleston, K и др. Primary syphilis // International journal of STD & AIDS 19 (3). March 2008. DOI:10.1258/ijsa.2007.007258. с. 145 – 51.
- ↑ а б в Mullooly, C и др. Secondary syphilis: the classical triad of skin rash, mucosal ulceration and lymphadenopathy // International journal of STD & AIDS 21 (8). August 2010. DOI:10.1258/ijsa.2010.010243. с. 537 – 45.
- ↑ Dylewski J, Duong M. The rash of secondary syphilis // Canadian Medical Association Journal 176 (1). 2 януари 2007. DOI:10.1503/cmaj.060665. с. 33 – 5.
- ↑ а б в г д е ж Bhatti MT. Optic neuropathy from viruses and spirochetes // Int Ophthalmol Clin 47 (4). 2007. DOI:10.1097/IIO.0b013e318157202d. с. 37 – 66, ix.
- ↑ а б в Woods CR. Congenital syphilis-persisting pestilence // Pediatr. Infect. Dis. J. 28 (6). Юни 2009. DOI:10.1097/INF.0b013e3181ac8a69. с. 536 – 7.
- ↑ alzheimers.about.com // Архивиран от оригинала на 2014-10-23. Посетен на 2014-01-23.
- ↑ Murray ED, Buttner N, Price BH. Depression and Psychosis in Neurological Practice // Bradley's Neurology in Clinical Practice: Expert Consult – Online and Print, 6e (Bradley, Neurology in Clinical Practice e-dition 2v Set). 6th. Т. 1. Philadelphia, PA, Elsevier/Saunders, 2012. ISBN 1-4377-0434-4. с. 101 – 102.
- ↑ Kohler CG, Pickholtz J, Ballas C., „Neurosyphilis presenting as schizophrenialike psychosis.“ Neuropsychiatry, neuropsychology, and behavioral neurology. 2000 Oct;13(4):297 – 30
- ↑ а б в г д е Franzen, C. Syphilis in composers and musicians--Mozart, Beethoven, Paganini, Schubert, Schumann, Smetana // European Journal of Clinical Microbiology and Infectious Diseases 27 (12). December 2008. DOI:10.1007/s10096-008-0571-x. с. 1151 – 7.
- ↑ а б в Syphilis – CDC Fact Sheet // Centers for Disease Control and Prevention (CDC), 16 септември 2010. Посетен на 30 май 2007.
- ↑ а б в Farhi, D и др. Origins of syphilis and management in the immunocompetent patient: facts and controversies // Clinics in dermatology 28 (5). September 2010-Oct. DOI:10.1016/j.clindermatol.2010.03.011. с. 533 – 8.
- ↑ Koss CA, Dunne EF, Warner L. A systematic review of epidemiologic studies assessing condom use and risk of syphilis // Sex Transm Dis 36 (7). Юли 2009. DOI:10.1097/OLQ.0b013e3181a396eb. с. 401 – 5.
- ↑ а б в Schmid, G. Economic and programmatic aspects of congenital syphilis prevention // Bulletin of the World Health Organization 82 (6). June 2004. с. 402 – 9.
- ↑ U.S. Preventive Services Task, Force. Screening for syphilis infection in pregnancy: U.S. Preventive Services Task Force reaffirmation recommendation statement // Annals of internal medicine 150 (10). May 2009 19. с. 705 – 9.
- ↑ а б в Hawkes, S и др. Effectiveness of interventions to improve screening for syphilis in pregnancy: a systematic review and meta-analysis // The Lancet infectious diseases 11 (9). June 2011 15. DOI:10.1016/S1473-3099(11)70104-9. с. 684 – 91.
- ↑ National Notifiable Diseases // Public Health Agency of Canada, 5 април 2005. Архивиран от оригинала на 2011-08-09. Посетен на 2 август 2011.
- ↑ Viñals-Iglesias, H и др. The reappearance of a forgotten disease in the oral cavity: syphilis // Medicina oral, patologia oral y cirugia bucal 14 (9). September 2009 1. с. e416–20.
- ↑ Table 6.5. Infectious Diseases Designated as Notifiable at the National Level-United States, 2009 [a] // Red Book. Посетен на 2 август 2011.
- ↑ Brunner & Suddarth's textbook of medical-surgical nursing. 12th. Philadelphia, Wolters Kluwer Health/Lippincott Williams & Wilkins, 2010. ISBN 978-0-7817-8589-1. с. 2144.
- ↑ Hogben, M. Partner notification for sexually transmitted diseases // Clinical infectious diseases: an official publication of the Infectious Diseases Society of America 44 Suppl 3. April 2007 1. DOI:10.1086/511429. с. S160–74.
- ↑ Trends in Sexually Transmitted Diseases in the United States: 2009 National Data for Gonorrhea, Chlamydia and Syphilis // Centers for Disease Control and Prevention, 22 ноември 2010. Посетен на 3 август 2011.
- ↑ David N. Gilbert. The Sanford guide to antimicrobial therapy 2011. 41st. Sperryville, VA, Antimicrobial Therapy. ISBN 978-1-930808-65-2. с. 22.
- ↑ Radolf, JD; Lukehart SA (editors). Pathogenic Treponema: Molecular and Cellular Biology. Caister Academic Press, 2006. ISBN 1-904455-10-7.
- ↑ Disease and injury country estimates // World Health Organization (WHO), 2004. Посетен на 11 ноември 2009.
- ↑ Trends in Reportable Sexually Transmitted Diseases in the United States, 2007 // Centers for Disease Control and Prevention(CDC), 13 януари 2009. Посетен на 2 август 2011.
- ↑ STD Trends in the United States: 2010 National Data for Gonorrhea, Chlamydia, and Syphilis // Centers for Disease Control and Prevention (CDC), 22 ноември 2010. Посетен на 20 ноември 2011.
- ↑ а б Kent, ME и др. Reexamining syphilis: an update on epidemiology, clinical manifestations, and management // The Annals of pharmacotherapy 42 (2). February 2008. DOI:10.1345/aph.1K086. с. 226 – 36.
- ↑ Ficarra, G и др. Syphilis: The Renaissance of an Old Disease with Oral Implications // Head and neck pathology 3 (3). September 2009. DOI:10.1007/s12105-009-0127-0. с. 195 – 206.
- ↑ The Metropolitan Museum of Art Bulletin, Summer 2007, pp. 55 – 56.
- ↑ Rothschild, BM. History of syphilis // Clinical infectious diseases: an official publication of the Infectious Diseases Society of America 40 (10). 15 май 2005. DOI:10.1086/429626. с. 1454 – 63.
- ↑ Harper, KN и др. The origin and antiquity of syphilis revisited: an appraisal of Old World pre-Columbian evidence for treponemal infection. // American journal of physical anthropology 146 Suppl 53. 2011. с. 99 – 133.
- ↑ Nancy G. „Siraisi, Drugs and Diseases: New World Biology and Old World Learning“, in Anthony Grafton, Nancy G. Siraisi, with April Shelton, eds. (1992). New World, Ancient Texts (Cambridge MA: Belknap Press/Harvard University Press), pages 159 – 194
- ↑ а б в Dayan, L и др. Syphilis treatment: old and new // Expert opinion on pharmacotherapy 6 (13). October 2005. DOI:10.1517/14656566.6.13.2271. с. 2271 – 80.
- ↑ Knell, RJ. Syphilis in renaissance Europe: rapid evolution of an introduced sexually transmitted disease? // Proceedings. Biological sciences / the Royal Society 271 Suppl 4 (Suppl 4). 7 май 2004. DOI:10.1098/rsbl.2003.0131. с. S174–6.
- ↑ Hitler syphilis theory revived // BBC News, 12 март 2003.
- ↑ ((en)) Vladimir Lenin died from syphilis, new research claims, Дейли Телеграф, 22 октомври 2009
- ↑ Eisler, CT. Who is Dürer's „Syphilitic Man“? // Perspectives in biology and medicine 52 (1). 2009 Winter. DOI:10.1353/pbm.0.0065. с. 48 – 60.
- ↑ Hughes, Robert. Things I didn't know: a memoir. 1st Vintage Book. New York, Vintage, 2007. ISBN 978-0-307-38598-7. с. 346.
- ↑ Wilson, [ed]: Joanne Entwistle, Elizabeth. Body dressing. Online-Ausg. Oxford, Berg Publishers, 2005. ISBN 978-1-85973-444-5. с. 205.
- ↑ Reid, Basil A. Myths and realities of Caribbean history. Online-Ausg. Tuscaloosa, University of Alabama Press, 2009. ISBN 978-0-8173-5534-0. с. 113.
- ↑ "Preparation and Use of Guayaco for Treating Syphilis" Архив на оригинала от 2011-05-21 в Wayback Machine.. Jan van der Straet. Посетен на 6 август 2007.
- ↑ Katz RV. The Tuskegee Legacy Project: Willingness of Minorities to Participate in Biomedical Research // J Health Care Poor Underserved 17 (4). Ноември 2006. DOI:10.1353/hpu.2006.0126. с. 698 – 715.
- ↑ а б в U.S. Public Health Service Syphilis Study at Tuskegee // Centers for Disease Control and Prevention, 15 юни 2011. Посетен на 7 юли 2010.
- ↑ U.S. apologizes for newly revealed syphilis experiments done in Guatemala // The Washington Post. 1 октомври 2010. Посетен на 1 октомври 2010. The United States revealed on Friday that the government conducted medical experiments in the 1940s in which doctors infected soldiers, prisoners and mental patients in Guatemala with syphilis and other sexually transmitted diseases.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Syphilis и страницата Neurosyphilis в Уикипедия на английски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
Външни препратки
Syphilis, Sheldon R. Morris, MD, MPH, Associate Professor of Medicine, University of California San Diego Архив на оригинала от 2010-06-29 в Wayback Machine.