Фиорд: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м без надкатегория |
||
| (Не са показани 25 междинни версии от 14 потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| ⚫ | |||
'''Фиордът''' (от [[норвежки]] ''Fjord'', произношение на норвежки най-близко до '''фюр''') е дълъг и тесен морски [[залив]] между [[скала|скали]] или стръмни склонове, образуван от наводняването [[долина]] от [[ледник|ледници]]. |
|||
'''Фиордът''' ({{lang|no|на=от|Fjord}}) е дълъг и тесен морски [[залив]] между [[скала|скали]] или стръмни склонове, образуван от наводняването на [[долина]] от [[ледник|ледници]]. Фиордите са разпространени най-вече в [[Норвегия]], [[Гренландия (остров)|Гренландия]], [[Канада]], [[Аляска (полуостров)|Аляска]], [[Шотландия]], [[Исландия]], [[Ирландия (остров)|Ирландия]], [[Чили]] и [[Нова Зеландия]].<ref>{{фгле|348}}</ref> |
|||
== Етимология == |
|||
Типичните характеристики на фиорда включват: тесен морски [[проток]], ерозирало [[глетчер]]ово дъно много под морското ниво (което позволява лесна навигация на дълбоко газещите плавателни съдове), страни със стръмни склонове, които се спускат под морската повърхност, по-голяма дълбочина в горната и средната част отколкото в частта, разположена близо до [[море]]то, отворена връзка с морето. |
|||
В най-общ смисъл думата ''fjord'' на норвежки означава всякакво издължено водно тяло – не само дълбоки тесни заливи, но също и [[Ледниково езеро|ледникови езера]] със същата форма, както и [[канал]]и. Възможно е тя да произлиза от по-старата дума ''''ferd'''', тоест плавам, [[Навигация|навигирам]] или от ''''fjǫrðr'''', което значи „като езеро“. Английската дума ''ferry'', откъдето произлиза ''ферибот'', има същия произход.<ref>''[https://www.fjordnorway.com/things-to-do/natural-attractions/what-is-a-fjord What is a fjord] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20200701214721/https://www.fjordnorway.com/things-to-do/natural-attractions/what-is-a-fjord |date=2020-07-01 }}'', Fjord Norway</ref> |
|||
[[Файл:Geirangerfjord (6-2007).jpg|мини|[[Гайрангерфьорден|Гейрангерфиорд]] в Норвегия|alt=]] |
|||
== Описание == |
|||
Този термин се ползва най-вече в [[Скандинавия]] и [[Исландия]]. По света има много фиорди, но ги наричат с други имена - [[канал]]и, протоци/проливи или заливи. |
|||
Фиордите са заливи, образувани от разрушителната дейност на ледниците, които, спускайки се от [[континент]]а към [[океан]]а, издълбават дълбоки U-образни ледникови [[Долина|долини]].<ref>Майкъл Алаби и др., ''Илюстрована енциклопедия Земята'', София 2013, с. 422</ref> След разтопяването на ледниците морското ниво се повишава и техните долини се превръщат в заливи. Формата на фиорда е криволичеща, с много разклонения, бреговете са стръмни, скалисти и в повечето случаи – недостъпни. Обикновено в непосредствена близост до морето се издигат планини с височина над 1500 м. Над нивото на фиорда са оформени големи „висящи“ долини ([[трог]]), от които се спускат внушителни [[водопад]]и. Същевременно обаче на брега на фиорда могат да се образуват [[Абразия|абразионни]] платформи – равнини с дължина до 60 км, издигнати на 30 – 40 м. над морското равнище, които имат голямо значение. На тях възникват селища и се строят пристанища, извършва се интензивен [[риболов]]. В [[Скандинавски полуостров|Скандинавия]] се наричат ''странфлат''.<ref>[[Мартин Гловня|Гловня, Мартин]], [[Екатерина Благоева]]. ''Физическа география на континентите''. С. 1989. с. 71</ref> |
|||
Дъното на фиорда доказва неговия ледников произход. На входа се отчита възвишение във формата на праг, наричано устиево стъпало. То се образува, когато ледникът е достигнал до последната фаза и горният му слой се приплъзва към океана, а долният с тежестта си удълбава долината и събира в края ѝ акумулационен материал. Фиордите са характерни с голяма дълбочина, много по-голяма от дъното на откритото море в близост до тях. [[Согнефьор|Согнефиорд]] в Норвегия например е дълбок повече от 1300 м. |
|||
Фиорди има по цялото крайбрежие на [[Исландия]], [[Норвегия]], [[Гренландия]], западното крайбрежие на [[Шотландия]] (където ги наричат "морски езера"), както и по северното крайбрежие на [[Русия]]. |
|||
[[Файл:Fjord genesis.png|ляво|мини|239x239пкс|Образуване на фиорд]] |
|||
== Образуване == |
|||
Много често [[Которски залив|Которският залив]] е смятан за най-южния фиорд. Той се намира край бреговете на Република [[Черна гора]] и обединява 4 по-малки залива - Херцеговински, Рисански, Которски и Тиватски. Въпреки че много наподобява на фиорд, той представлява погълнат от морето речен [[каньон]]. |
|||
Макар че фиордите са ледникови образувания, първопричината за тяхната поява е в [[Тектоника на плочите|тектонските]] размествания на [[Скала|скалите]]. През [[терциер]]а планинските масиви, от които се спускат ледниците, претърпяват дизюнктивни (тоест [[разлом]]ни) изменения и се оформят дълбоки долини, които след това ледниците преудълбават.<ref>''Пак там'', с. 71</ref> Те придават на земната повърхност типично ледников релеф със стръмни, терасовидни склонове и значителни количества натрупан материал. След края на [[Ледникова епоха|ледниковата епоха]] (преди около 10 – 12 хиляди години) ледниците се топят, а океанската вода нахлува в досегашните им легла, като ги превръща в заливи. Челото на ледника, където той е довлякъл морени и е образувал валуни, сега става устиево стъпало. |
|||
== Известни фиорди == |
|||
Най-дългият фиорд в света е [[Согнефьор]] в Норвегия. Неговата дължина е 205 km. |
|||
Най-известните фиорди са в Норвегия, където над двеста подобни залива следват цялото западно крайбрежие от 58-ия до 65-ия паралел. От юг на север по-важните от тях са Ослофиорд, Бокнафиорд, Хардангерфиорд, [[Согнефьор|Согнефиорд]], Нордфиорд, Сторфиорд, Трондхаймсфиорд, Варангерфиорд. |
|||
В Гренландия се намира най-дългият фиорд в света – [[Скорсби]], както и не по-малко впечатляващия Индепендънс. По източния бряг се намират и фиордите Император Франц, Крал Оскар и др. Северозападният край на Исландия е осеян се множество фиорди и носи името Вестфьордс. В Шотландия, където се използва думата ''фирт'', най-голям е фиордът Лорн. В Чили известните канали Месиер и Консепсион всъщност са два свързани фиорда. Южният край на новозеландските острови е осеян с около 15 малки фиорда – красивият Милфорд саунд, както и Даутфул саунд. |
|||
<gallery> |
|||
Image:Sognefjord, Norway.jpg|Най-дългият фиорд в света Согнефюр, Норвегия |
|||
* Най-дълги фиорди: Скорсби (в Гренландия) – 350 км, Грийли (в Канада) – 230 км, Согнефиорд (в Норвегия) – 204 км. |
|||
| ⚫ | |||
* Най-дълбоки фиорди: Скелтън (в Антарктида) – 1933 м, Месиер (в Чили) – 1358 м, Согнефиорд (в Норвегия) – 1308 м.<ref>''[https://www.worldatlas.com/articles/which-are-the-deepest-fjords-in-the-world.html The Deepest Fjords In The World]'', World Atlas</ref> |
|||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
<br /> |
|||
| ⚫ | |||
<gallery mode="nolines" widths="200"> |
|||
Sognefjord, Norway.jpg|Фиордът Согнефиорд, Норвегия |
|||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
Milford Sound (New Zealand).JPG|Фиордът Милфорд Саунд в Нова Зеландия |
|||
| ⚫ | |||
</gallery> |
</gallery> |
||
== Бележки == |
|||
[[Категория:Земни форми в Европа]] |
|||
<references /> |
|||
| ⚫ | |||
{{гео-мъниче}} |
|||
| ⚫ | |||
Версия от 13:01, 15 май 2024
Фиордът (от норвежки: Fjord) е дълъг и тесен морски залив между скали или стръмни склонове, образуван от наводняването на долина от ледници. Фиордите са разпространени най-вече в Норвегия, Гренландия, Канада, Аляска, Шотландия, Исландия, Ирландия, Чили и Нова Зеландия.[1]
Етимология
В най-общ смисъл думата fjord на норвежки означава всякакво издължено водно тяло – не само дълбоки тесни заливи, но също и ледникови езера със същата форма, както и канали. Възможно е тя да произлиза от по-старата дума 'ferd', тоест плавам, навигирам или от 'fjǫrðr', което значи „като езеро“. Английската дума ferry, откъдето произлиза ферибот, има същия произход.[2]
Описание
Фиордите са заливи, образувани от разрушителната дейност на ледниците, които, спускайки се от континента към океана, издълбават дълбоки U-образни ледникови долини.[3] След разтопяването на ледниците морското ниво се повишава и техните долини се превръщат в заливи. Формата на фиорда е криволичеща, с много разклонения, бреговете са стръмни, скалисти и в повечето случаи – недостъпни. Обикновено в непосредствена близост до морето се издигат планини с височина над 1500 м. Над нивото на фиорда са оформени големи „висящи“ долини (трог), от които се спускат внушителни водопади. Същевременно обаче на брега на фиорда могат да се образуват абразионни платформи – равнини с дължина до 60 км, издигнати на 30 – 40 м. над морското равнище, които имат голямо значение. На тях възникват селища и се строят пристанища, извършва се интензивен риболов. В Скандинавия се наричат странфлат.[4]
Дъното на фиорда доказва неговия ледников произход. На входа се отчита възвишение във формата на праг, наричано устиево стъпало. То се образува, когато ледникът е достигнал до последната фаза и горният му слой се приплъзва към океана, а долният с тежестта си удълбава долината и събира в края ѝ акумулационен материал. Фиордите са характерни с голяма дълбочина, много по-голяма от дъното на откритото море в близост до тях. Согнефиорд в Норвегия например е дълбок повече от 1300 м.
Образуване
Макар че фиордите са ледникови образувания, първопричината за тяхната поява е в тектонските размествания на скалите. През терциера планинските масиви, от които се спускат ледниците, претърпяват дизюнктивни (тоест разломни) изменения и се оформят дълбоки долини, които след това ледниците преудълбават.[5] Те придават на земната повърхност типично ледников релеф със стръмни, терасовидни склонове и значителни количества натрупан материал. След края на ледниковата епоха (преди около 10 – 12 хиляди години) ледниците се топят, а океанската вода нахлува в досегашните им легла, като ги превръща в заливи. Челото на ледника, където той е довлякъл морени и е образувал валуни, сега става устиево стъпало.
Известни фиорди
Най-известните фиорди са в Норвегия, където над двеста подобни залива следват цялото западно крайбрежие от 58-ия до 65-ия паралел. От юг на север по-важните от тях са Ослофиорд, Бокнафиорд, Хардангерфиорд, Согнефиорд, Нордфиорд, Сторфиорд, Трондхаймсфиорд, Варангерфиорд.
В Гренландия се намира най-дългият фиорд в света – Скорсби, както и не по-малко впечатляващия Индепендънс. По източния бряг се намират и фиордите Император Франц, Крал Оскар и др. Северозападният край на Исландия е осеян се множество фиорди и носи името Вестфьордс. В Шотландия, където се използва думата фирт, най-голям е фиордът Лорн. В Чили известните канали Месиер и Консепсион всъщност са два свързани фиорда. Южният край на новозеландските острови е осеян с около 15 малки фиорда – красивият Милфорд саунд, както и Даутфул саунд.
- Най-дълги фиорди: Скорсби (в Гренландия) – 350 км, Грийли (в Канада) – 230 км, Согнефиорд (в Норвегия) – 204 км.
- Най-дълбоки фиорди: Скелтън (в Антарктида) – 1933 м, Месиер (в Чили) – 1358 м, Согнефиорд (в Норвегия) – 1308 м.[6]
-
Фиордът Согнефиорд, Норвегия
-
Фиордът Ейяфюрдюр в Исландия
-
Фиордът Килари Харбър в Ирландия
-
Фиордът Милфорд Саунд в Нова Зеландия
-
Фиордът Нерьойфюрен в Норвегия
Бележки
- ↑ Пенин, Румен. Физическа география и ландшафтна екология. Терминологичен речник. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 9789541805473. с. 348.
- ↑ What is a fjord Архив на оригинала от 2020-07-01 в Wayback Machine., Fjord Norway
- ↑ Майкъл Алаби и др., Илюстрована енциклопедия Земята, София 2013, с. 422
- ↑ Гловня, Мартин, Екатерина Благоева. Физическа география на континентите. С. 1989. с. 71
- ↑ Пак там, с. 71
- ↑ The Deepest Fjords In The World, World Atlas