[go: nahoru, domu]

Направо към съдържанието

Фиорд: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
EmausBot (беседа | приноси)
м r2.6.4) (Робот Промяна: ko:피오르
к.
Ред 1: Ред 1:
'''Фиордът''' (от [[норвежки]] ''Fjord'', произношение на норвежки най-близко до '''Фьод''', като окончание в многосрична дума се предава с "фьор", например [[Согнефьор]], когато не е окончание се предава с "фьод", например [[Нерьойфьоден]]) е [[проток]] от морска [[вода]] между [[скала|скали]] или стръмни склонове, образуван от наводняването на заледени/покрити с [[ледник|ледници]] [[долина|долини]].
'''Фиордът''' (от [[норвежки]] ''Fjord'', произношение на норвежки най-близко до '''фьод''', в окончание в многосрична дума се предава с "фьор" - например [[Согнефьор]], без окончание се предава с "фьод" - например [[Нерьойфьоден]]) е дълъг и тесен морски [[залив]] между [[скала|скали]] или стръмни склонове, образуван от наводняването [[долина]] от [[ледник|ледници]].


Типичните характеристики на фиорда включват: тесен морски [[проток]], ерозирало [[глетчер]]ово дъно много под морското ниво (което позволява на дълбоко газещите плавателни съдове лесна навигация), стени със стръмни страни, които се спускат под морската повърхност, по-голяма дълбочина в горната и средната част отколкото в частта, разположена близо до [[море]]то, и отворена връзка с [[море]]то.
Типичните характеристики на фиорда включват: тесен морски [[проток]], ерозирало [[глетчер]]ово дъно много под морското ниво (което позволява лесна навигация на дълбоко газещите плавателни съдове), страни със стръмни склонове, които се спускат под морската повърхност, по-голяма дълбочина в горната и средната част отколкото в частта, разположена близо до [[море]]то, отворена връзка с морето.


Този термин се ползва най-вече в [[Скандинавия]] и [[Исландия]]. По света има много фиорди, но ги наричат с други имена - [[канал]]и, тесни [[проток|протоци]] и тесни проливи.
Този термин се ползва най-вече в [[Скандинавия]] и [[Исландия]]. По света има много фиорди, но ги наричат с други имена - [[канал]]и, протоци/проливи или заливи.


Фиорди има по цялото крайбрежие на [[Исландия]], [[Норвегия]], [[Гренландия]], западното крайбрежие на [[Шотландия]] (където ги наричат "морски езера"), също и по северното крайбрежие на [[Русия]].
Фиорди има по цялото крайбрежие на [[Исландия]], [[Норвегия]], [[Гренландия]], западното крайбрежие на [[Шотландия]] (където ги наричат "морски езера"), както и по северното крайбрежие на [[Русия]].


Много често [[Которски залив|Которския залив]] е смятан за най-южният фиорд. Той се намира покрай бреговете на Република [[Черна Гора]] и обединява четири по-малки залива - херцеговински, рисански, которски и тиватски. Въпреки, че много наподобява на фиорд той представлява погълнат от морето речен [[каньон]].
Много често [[Которски залив|Которският залив]] е смятан за най-южния фиорд. Той се намира край бреговете на Република [[Черна гора]] и обединява 4 по-малки залива - Херцеговински, Рисански, Которски и Тиватски. Въпреки че много наподобява на фиорд, той представлява погълнат от морето речен [[каньон]].


Най-дългият фиорд в света е [[Согнефьор]] в Норвегия. Неговата дължина е 205 km.
Най-дългият фиорд в света е [[Согнефьор]] в Норвегия. Неговата дължина е 205 km.
Ред 20: Ред 20:


[[Категория:Земни форми в Европа]]
[[Категория:Земни форми в Европа]]
[[Категория:Езера| ]]
[[Категория:Заливи| ]]
{{гео-мъниче}}
{{гео-мъниче}}



Версия от 15:06, 6 октомври 2011

Фиордът (от норвежки Fjord, произношение на норвежки най-близко до фьод, в окончание в многосрична дума се предава с "фьор" - например Согнефьор, без окончание се предава с "фьод" - например Нерьойфьоден) е дълъг и тесен морски залив между скали или стръмни склонове, образуван от наводняването долина от ледници.

Типичните характеристики на фиорда включват: тесен морски проток, ерозирало глетчерово дъно много под морското ниво (което позволява лесна навигация на дълбоко газещите плавателни съдове), страни със стръмни склонове, които се спускат под морската повърхност, по-голяма дълбочина в горната и средната част отколкото в частта, разположена близо до морето, отворена връзка с морето.

Този термин се ползва най-вече в Скандинавия и Исландия. По света има много фиорди, но ги наричат с други имена - канали, протоци/проливи или заливи.

Фиорди има по цялото крайбрежие на Исландия, Норвегия, Гренландия, западното крайбрежие на Шотландия (където ги наричат "морски езера"), както и по северното крайбрежие на Русия.

Много често Которският залив е смятан за най-южния фиорд. Той се намира край бреговете на Република Черна гора и обединява 4 по-малки залива - Херцеговински, Рисански, Которски и Тиватски. Въпреки че много наподобява на фиорд, той представлява погълнат от морето речен каньон.

Най-дългият фиорд в света е Согнефьор в Норвегия. Неговата дължина е 205 km.

Шаблон:Гео-мъниче