от Уикипедия, свободната енциклопедия
Второто робско въстание е неуспешен бунт на роби срещу Римската република. Бунтът избухва на о-в Сицилия и продължава от 104 до 100 г. пр.н.е.
По време на войната срещу кимврите в Цизалпийска Галия, консулът Гай Марий се опитва да събере достатъчно големи сили, които да участват във войната срещу варварите. Когато Марий иска помощ от царя на Витиния – Никомед III, монархът отказва да изпрати подкрепление под предлог, че римските събирачи на такси – публиканите[1] са поробили тези, които са в състояние да платят за събирането на военна сила и Никомед не е в състояние да финансира исканите от Рим подкрепления. След отказа Марий обявява с декрет, че поробените съюзници от Витиния служещи в Сицилия трябва да бъдат освободени.
Около 800 роби са освободени в Сицилия, което води до бягството на много други роби търсещи свободата си. Въстанието избухва, когато на губернатора на провинцията е наредено да върне обратно на собствениците им опитващите се да спечелят свободата си роби. Роб на име Салвий тръгва по стъпките на Евн (водач на Първото робско въстание) – като започва въоръжена съпротива против римляните и става водач на въстанието. Салвий приема името Трифон, като царя на елинистичното селевкидско царство Диодот Трифон.
Робите нарастват до значителна сила – 20 хил. пехота и 2 хил. кавалерия – и се присъединяват към киликиеца Атенион и неговите хора в западната част на Сицилия. Бунтът е смазан с големи усилия и с цената на много човешки животи, от римския консул Маний Аквилий.
Това второ въстание на робите в Сицилия и част от поредицата бунтове на роби, мотивирани от злоупотребите и жестокото третиране, на които робите са подложени в Сицилия и Италия.
- ↑ „публични доставчици“ – често са снабдители за римските легиони и армията, отговарят за събирането на пристанищни мита и ръководят обществени строителни проекти. В допълнение извършват и събирането на такси за Републиката, получават договори (от Сената) за събиране на различни такси, като наддават за тях
- Shaw, Brent (2001). Spartacus and the Slave Wars: a brief history with documents; стр. 107 – 129 – google books
|
---|
| Войни на Древна Гърция | |
---|
| Войни на Римската република |
Латински войни ( Първа, Втора) • Самнитски войни • Пирова война • Пунически войни ( Първа, Втора, Трета) • Илирийски войни • Македонски войни ( Първа, Втора, Трета, Четвърта) • Римско-сирийска война • Галатска война • Келтиберски войни • Лузитанска война • Кимврийска война • Югуртска война • Въстания на робите в Древен Рим ( Първо сицилианско въстание, Второ сицилианско въстание, Въстание на Спартак) • Съюзническа война • Граждански войни на Сула ( Първа, Втора) • Митридатови войни ( Първа, Втора, Трета) • Галски войни • Римско-партски войни ( 54-53 пр.н.е., 40-33 пр.н.е.) • Гражданска война на Цезар • Край на Републиката ( Мутинска война, Либераторите, Сицилианска гражданска война, Перузинска война, Последна война на Римската република) |
---|
| Войни на Римската империя |
Римско-германски войни ( Маркоманска, Скитска, Алеманска, Готска война (250-251), Готска война (262-269), Готска война (367-369), Готска война (376-382), Готска война (402-403), Готска война (535-554)) • Римско завоюване на Британия • Въстание на Будика • Римско-партски войни ( Арменска, Траян, 161-166) • Гражданска война от 69 г. • Юдейски войни • Дакийски войни • Граждански войни от III век • Падане на Западната Римска империя |
---|
| |
|