[go: nahoru, domu]

Сара̀ч (мн.ч. – сарачи) е занаятчия, който обработва кожи и изработва принадлежности за впрегатен добитък и за езда – седла за кон или магаре, хамути, юзди, юлари, кожени дисаги, кесии.[1]

Наименованието на занаята сарачество произлиза от арабската дума сарач, което означаваща седло [2].

Използват се кожи от едър рогат добитък, коне, овце. В края на XIX век проникват влияния от Австрия, Великобритания и Германия. Започва производството на куфари, чанти, кобури, цървули, колани. Най-много сарачи има в Сливен, Балчик, Варна, Севлиево, Ловеч и Горна Оряховица.[1]

Има три разновидности на занаята:

  • седларство: изработване на ездитни и товарни седла (самари);
  • хамутчийство: изработване на ремъчните принадлежности за впрягане на коне, магарета, мулета и камили – юзди, оглавници, хамути и др.;
  • тапицерство: обшиване на седлата с подплънки от слама, вълна или други омекотяващи материали.

Източници

редактиране
  1. а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 10. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104326. с. 3859.
  2. Занаяти – Сарачество // Архивиран от оригинала на 2010-04-01. Посетен на 27.10.2009.

Външни препратки

редактиране