[go: nahoru, domu]

Убуд е град на индонезийския остров Бали в окръг Убуд, разположен сред оризища и стръмни клисури в централните предпланини на регентство Гианяр. Популяризиран като център на изкуствата и културата, той е развил голяма туристическа индустрия.[1] Представлява северната част на столичния район Голям Денпасар (известен като Sarbagita).

Убуд
Ubud
— град —
Улицата „Гората на маймуните“
-8.507° с. ш. 115.262° и. д.
Убуд
Страна Индонезия
Надм. височина210 m
Убуд в Общомедия
Една от залите на двореца Убуд
Кралска церемония по погребение и кремация (2005)
Гробниците на царете в храма Гунунг Кауи

Убуд, често погрешно смятан за малък град, е административен район (kecamatan) с население от 74 800 души (според преброяването от 2020 г.)[2] на площ от 42,38 km2. Централната част на Убуд desa (село) има население от 11 971 души, площ от 6,76 km2 [3] и приема повече от три милиона чуждестранни туристи всяка година.[4] Районът около града е съставен от малки ферми, оризища, агролесовъдни насаждения и туристически места за настаняване. През 2018 г. повече туристи са посетили Убуд, отколкото Денпасар.[5]

 
Пазар в Убуд, около 1912 г.

Легенда от VIII век разказва за явански свещеник, Рси Маркендия, който медитирал при мястото на сливане на две реки (благоприятно място за индусите) в местността Кампухан в Убуд. Там той основал храма Gunung Lebah в дъното на долината; мястото става поклонническо.[6]

Първоначално градът е бил важен като източник на лечебни билки и растения; Убуд получава името си от балийската дума ubad (лекарство).[6]

В края на XIX век Убуд става седалище на феодалите, които дължат вярност на краля на Гианяр, по едно време най-могъщата от южните държави на Бали. Феодалите са били членове на балийската каста на кшатрите на Сук и важни крепители на все по-известната художествена сцена в селото.[6]

През втората половина на XX век в Убуд живее Антонио Бланко, испано-американски художник (от 1952 г. до смъртта си през 1999 г.).[7] През 60-те години на века има нов подем на творческа енергия след пристигането на холандския художник Ари Смит и развитието на Движението на младите художници. Туристическият бум в Бали от края на 60-те години довежда до голямо развитие в града.[6]

През 2002 г. терористични атентати причиняват спад на туристите в Бали, включително и в Убуд. В отговор на това е създаден Фестивалът на писателите и читателите в Убуд, за да спомогне за съживяването на туризма, основен икономически отрасъл на острова.

Главната улица е Jalan Raya Ubud (Jalan Raya означава главен път), тя минава от изток на запад през центъра на града. На юг от нея се простират два дълги пътя, Jalan Monkey Forest и Jalan Hanoman.

Puri Saren Agung е голям дворец, разположен при пресечната точка на пътищата Monkey Forest и Raya Ubud. Резиденцията на Tjokorda Gede Agung Sukawati (1910 – 1978), последният управляващ монарх на Убуд, все още е собственост на кралското семейство. Във вътрешните ѝ дворове се провеждат танцови представления и церемонии. Дворецът е и един от първите хотели в Убуд, който отваря врати през 30-те години на XIX век.

Съществуват редица индуистки храмове като Pura Desa Ubud – главният храм, Pura Taman Saraswati и Pura Dalem Agung Padangtegal – храмът на смъртта. Храмът Gunung Kawi е мястото на кралските гробници. Гоа Гаджа (Goa Gajah), известна още като Пещерата на слона, се намира в стръмна долина точно извън Убуд, близо до град Бедулу.

„Луната на Педженг“, в близкия Педженг (Pejeng), е най-големият еднократно отлят бронзов тимпан в света, датиращ от около 300 г. пр.н.е. Това е популярна дестинация за туристи, интересуващи се от местната култура.

Транспорт

редактиране

Подобно на други градове, популярни сред туристите в Бали, не е разрешено да се поръчва такси с брояч или споделено пътуване за вземане в Убуд. Вместо това, такси и цена трябва да се договорят с член на местната таксиметрова кооперация. Тази протекционистка система гарантира, че водачът е от местния район и също така поддържа тарифите завишени до 10 пъти над цените, налични другаде.[8]

Икономика

редактиране

Икономиката на Убуд е силно зависима от туризма, който се фокусира върху пазаруване, курорти, музеи, йога и зоологически градини. Съществува силен акцент върху устойчивата икономика по отношение на индустрията за търговия на дребно в Убуд,[9] като много балийски марки предпочитат материали и съставки, които не биха причинили много отпадъци на околната среда. От домашни и битови удобства до тропически марки облекло, Убуд разполага с доста уникален набор от селекции на дребно, които се оказват привлекателни за туристите от цял свят.

Една от инициативите, които са издигнали Убуд като популярна туристическа дестинация през последните години, е Фестивалът на храната в Убуд (UFF).[10] Провеждайки се за по-малко от седмица всеки април, този фестивал обединява колеги ресторантьори и ресторанти в Убуд, за да създадат или специални менюта, или конкретни промоции, които може да не са налични през други месеци.

За разлика от туристическия район в южната част на Бали, районът на Убуд е по-малко населен от местни жители. Туристите далеч надвишават местните жители; Регентството Гианяр е отбелязало 3 842 663 посещения на туристи през 2017 г. – 1,3 милиона са посетили само Гората на маймуните в Убуд.[11]

Градът и областта разполагат с редица музеи на изкуството, като Музея на Ренесанса Бланко, Музея Пури Лукисан, Музея на изкуството Нека и Музея на изкуството Агунг Рай. Музеят Рудана в Пелиатан е наблизо. Галерии, популяризиращи местни и чуждестранни занаяти, също изобилстват в Убуд. Някои често организират изложби, насочени към стимулиране на диалог между местни и международни художници и по-малко към продажба на произведения на изкуството. Един от основните примери е BIASA ArtSpace,[12] основан от арт ентусиастката и модна дизайнерка Сузана Перини.

Tek Tok е традиционен балийски танц, който е придружен от музикален звук от устата Tek Tok заедно с различни комбинации от движение на тялото и други звуци. Историята, разказана от Драупади Парва в танца Tek Tok, предава морално послание: когато жена, която въплъщава ценностите на търпение, жертва, състрадание, преданост и свята искреност, бъде неуважавана, тогава бедствия и бедствия ще сполетят кралството или държавата. Тази история също предава посланието, че истината, добродетелта, предаността и истинското състрадание винаги ще бъдат защитени от Бог. Танцовото представление Tek Tok се провежда редовно в Културния център Бали (BCC) в Убуд четири пъти седмично. Фестивалът на писателите и читателите в Убуд (UWRF) се провежда всяка година, в него участват писатели и читатели от цял свят.

Много балийски танци се изпълняват около Убуд, включително Legong от Peliatan Dance Group, първата трупа, пътувала в чужбина.[13]

Климатът е екваториален.[14]

Администрация

редактиране

Кекаматанът (окръгът на Убуд) се състои от следните деса (села): Кедеватан, Саян, Сингакерта, Пелиатан, Мас, Лодтундух, Петулу и самият Убуд.

Mandala Suci Wenara Wana [15] е известна на западняците като Гората на маймуните в Убуд. На територията има действащ храм и се намира близо до южния край на улица Monkey Forest. В тази защитена зона се помещава Pura Dalem Agung Padangtegal (Храмът на смъртта) и от юни 2017 г. там живеят приблизително 750 явански макаци (Macaca fascicularis).[16][17]

Разходката по билото Кампухан, хълм в близкия Кампухан, е с гледка към водослива на две реки, Tukad Yeh Wos Kiwa и Tukad Yeh Wos Tengen. Един метър широка павирана пътека минава около два километра до върха на хълма, който е популярно място за гледане на залеза.[18]

  1. How Ubud became the holistic heart of Asia // SBS, 2016-02-02. Архивиран от оригинала на 2019-04-11. Посетен на December 31, 2018.
  2. Badan Pusat Statistik, Jakarta, 2021.
  3. според таблицата на Kemendagri в края на 2020 г.
  4. 2017, KUNJUNGAN WISATAWAN KE GIANYAR CAPAI 3,8 JUTA // Tribunnews, 2018-04-19. Посетен на December 31, 2018.
  5. Ternyata Wisatawan Lebih Banyak Berkunjung ke Ubud Dibandingkan Denpasar // Tribunnews, 2018-08-27. Посетен на December 31, 2018.
  6. а б в г Picard (1995)
  7. Hogan, A Guide to Bali (1974)
  8. Jacobs, Harrison. 'Why should we make foreigners rich?': Taxi drivers are taking on Uber and Grab in Bali, and some are turning to violence // Business Insider, Jun 23, 2018. Посетен на Feb 10, 2019.
  9. Postman, Alex. Finding the Bali You Came For // Condé Nast Traveler. Посетен на 2019-10-30. (на английски)
  10. Ubud Food Festival 2019 to promote Indonesia's culinary identity // The Jakarta Post. Посетен на 2019-10-30. (на английски)
  11. 2017, KUNJUNGAN WISATAWAN KE GIANYAR CAPAI 3,8 JUTA // Tribunnews, 2018-04-19. Посетен на December 31, 2018.
  12. Fimela.com. Menonton Video Karya Seniman Prancis Laurent Montaron di Ubud // fimela.com. Посетен на 2019-11-01. (на индонезийски)
  13. Linda Hoffman, Bali The Ultimate Guide,Pg163
  14. Climate Ubud (Indonesia) // climate-data.org. Посетен на 2 ноември 2022.
  15. What you need to know before going to the Monkey Forest in Ubud, Bali // Unofficial Guide Philippines. Архивиран от оригинала на 2018-09-27. Посетен на 2018-09-03. (на английски)
  16. Sacred Monkey Forest Ubud Sanctuary - Mandala Wisata Wenara Wana - Padangtegal Ubud Bali // Desa Adat Padangtegal. Архивиран от оригинала на 2009-04-15. Посетен на 2009-06-21.
  17. Cronshaw, Damon. NSW man faces rabies risk after monkey bites in Bali // The Sydney Morning Herald. Посетен на 2018-09-03. (на английски)
  18. Campuhan ridge walk

Източници

редактиране
  • Picard, Kunang Helmi (1995) Artifacts and Early Foreign Influences. From Bali. Singapore, Periplus Editions, 1995. ISBN 962-593-028-0. с. 130–133.

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ubud в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​