Тупайоподобни
Тупайоподобните (на латински: Scandentia) са разред дребни плацентни бозайници разпространени в тропичните гори на Югоизточна Азия, близки родственици на Приматите. В съвременната класификация на бозайниците те се делят на две семейства: Същински тупаи (Tupaiidae) и Пероопашати тупаи (Ptilocercidae), с общо 20 вида в 5 рода.
| Тупайоподобни | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 Северна тупая (T. belangeri) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Wagner, 1855 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Обхват на вкаменелости | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Тупайоподобни в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Етимология
редактиранеНаименованието Тупая (Tupaia) е дадено от британския изследовател Сър Томас Рафълс и идва от малайската дума tupai за катерица. В българската литература това наименование се среща и като Тупайя (мн.ч. тупайи) [1].
Обща характеристика
редактиранеТупаите са дребни бозайници с издължено стройно тяло, дълга опашка и остра муцунка, наподобяващи катерица. Козината им е мека, на цвят сива или червеникаво-кафява, като при едни видове опашката е рунтава, а при други частично оголена. Пръстите на краката им са 5 с остри ноктенца, по-големи при видовете ровещи за храна на земята и закривени при видовете с дървесен начин на живот. Зъбите на тупаите се характеризират със слаба диференциация на кътниците и слабо развити кучешки зъби, за сметка на големите горни резци.
Мозъкът на тупаята е по-голям от човешкия спрямо размерите на тялото, но е примитивен и слабо набразден. За животно с такива размери обаче не е необичайно да има сравнително голям мозък и такава пропорция не е задължително признак за особено висок интелект.
Тупаите са всеядни – хранят се с насекоми, червеи, дребни гръбначни, плодове и семена. Както вече стана дума, някои тупаи са дървесни обитатели, докато други търсят храна предимно на земята. Тупаите са едни от малкото горски обитатели, които ядат плодовете на рафлезията и така разпространяват семената ѝ. Повечето видове са активни през деня, но има и такива, които водят нощен начин на живот. И едните и другите имат добро зрение. Слухът им също е добре развит. Живеят на малки семейни групи, отстояващи собствена територия. Територията си маркират с миризлив секрет от специални жлези или с урина.
Женската тупая ражда след около 50-дневна бременност от 1 до 3 малки в предварително подготвено от нея гнездо в хралупа, застлано със сухи листа. Малките се раждат слепи и голи, но на едномесечна възраст вече могат да напускат гнездото. Тогава майката започва да ги навестява все по-рядко и за кратко, колкото да ги накърми. Тупаите достигат полова зрялост на около 4 месеца и повечето видове се разможават целогодишно, без определен размножителен сезон.
Класификация
редактиранеТупаите се смятат за своеобразен преход между Насекомоядните бозайници и Приматите. В съвременната класификация обаче, те не се причисляват нито към едните, нито към другите, но се отделят в самостоятелен разред Тупайоподобни (Scandentia). На базата на скорошни молекулярни филогенетични изследвания [2] Тупайоподобните се поставят в таксономичната категория Euarchonta заедно с Кожокрилите и Приматите, a според тази класифилация Euarchonta влиза в по-общата категория Euarchontoglires заедно с Glires (Гризачи и Зайцеподобни).
- разред Scandentia – Тупайоподобни
- семейство Tupaiidae – Същински тупаи
- род Tupaia – Тупаи
- Tupaia glis – Същинска тупая
- Tupaia belangeri – Северна тупая, белангерова тупая
- Tupaia chrysogaster – Златокоремна тупая, ментавайска тупая
- Tupaia longipes – Дългокрака тупая, борнейска тупая
- Tupaia palawanensis – Палаванска тупая
- Tupaia moellendorffi (Tupaia palawanensis ssp.) – Каламианска тупая
- Tupaia splendidula – Червеноопашата тупая, великолепна тупая
- Tupaia nicobarica – Никобарска тупая
- Tupaia javanica – Яванска тупая, хорсфийлдова тупая
- Tupaia gracilis – Стройна тупая, тънкотела тупая
- Tupaia picta – Пъстра тупая
- Tupaia montana – Планинска тупая
- Tupaia minor – Тупая джудже
- Tupaia dorsalis – Ивичеста тупая
- Tupaia tana – Голяма тупая, тана
- род Anathana
- Anathana ellioti – Индийска тупая, елиотова тупая, анатана
- род Urogale
- Urogale everetti – Филипинска тупая
- род Dendrogale
- Dendrogale melanura – Борнейска гладкоопашата тупая
- Dendrogale murina – Северна гладкоопашата тупая, мишевидна тупая
- род Tupaia – Тупаи
- семейство Ptilocercidae – Пероопашати тупаи
- род Ptilocercus
- Ptilocercus lowii – Пероопашата тупая
- род Ptilocercus
- семейство Tupaiidae – Същински тупаи
Източници
редактиране- ↑ Марков, Георги. Бозайници. Наука и изкуство. София, 1988, с. 128
- ↑ Jan E. Janecka, Webb Miller, Thomas H. Pringle, Frank Wiens, Annette Zitzmann, Kristofer M. Helgen, Mark S. Springer, William J. Murphy. Molecular and Genomic Data Identify the Closest Living Relative of Primates // Science 318 (5851). 2007. DOI:10.1126/science.1147555. с. 792–794.