Албания

Албания
	Албания
	Знаме Герб Герб
	Девиз: няма
География и население
Площ	28 748 km²; (на 139-то място)
Столица	Тирана
Най-голям град	Тирана
Официален език	албански език
Население (2007)	3 600 523; (на 128-мо място)
Гъстота на нас.	97,2 души/km²
Управление
Форма	Парламентарна република
История
Независимост от Османската империя	28 ноември 1912
Икономика
БВП (ППС, 2004)	$ 17 , 402 млрд; (на 113-то място)
БВП на човек (ППС)	$ 5 000(1)
Валута	Лек (ALL)
Други данни
Автомобилно движение	дясно
Интернет домейн	al
Телефонен код	355
ITU префикс	ALB
Официален сайт	www.kryeministria.al/en/
	(1): по приблизаителна оценка
	Албания в Общомедия

За историческата държава вижте Кавказка Албания.

Република Албания (на албански: Shqipëria, изговаря се Шкипърия, което означава "Земята на орлите") е страна в Югоизточна Европа. Граничи с Черна гора на север, Сърбия на североизток, Република Македония на изток и Гърция на юг. Има излаз на Адриатическо море на запад, както и на Йонийско море на югозапад.

История

Основна статия: История на Албания

В днешна Албания са се намирали няколко гръцки колонии, а по-късно там е разположена част от римската провинция Илирик. След като попада под властта на няколко различни държави, тя става част от Османската империя през 1478 г.

След Балканската война, Албания обявява своята независимост от Османската империя през 1912 г., но в страната продължават да бушуват размирици. След като е окупирана от Италия по време на Втората световна война, съпротивата, която е главно комунистическа и се води от Енвер Ходжа, завзема властта, когато италианците си тръгват.

До 1990 г., или пет години след смъртта на Ходжа, Албания е изключително изолирана комунистическа държава, която има минимален контакт дори с другите комунистически държави. Въпреки възникналата многопартийна демокрация, страната има проблеми с икономиката, организираната престъпност, както и с многото албански бежанци от Косово.

Държавно устройство

Държавният глава е президент, избиран от Кувенди Популор, или Народното събрание. По голямата част от 155-те члена на това събрание се избират от албанците на всеки пет години. Президентът се подпомага от министерски съвет, който се назначава от президента.

Административно деление

Основна статия: Административно деление на Албания

Албания е разделена на 36 общини, или рете. Тези общини се групират в области, които са 12 на брой. Столицата Тирана има специален статут.

Природа

Релефът на Албания е предимно хълмист и планински, като най-високият връх Голям Кораб в планината Кораб е висок 2753 м. Страната има най-вече континентален климат, със студена зима и горещо лято.

Освен столицата Тирана, в която живеят около 520 000 души, главните градове са Дуръс, Елбасан, Шкодра, Вльора и Корча, а пример за по-малък град е Кавая.

Стопанство

Албания е една от най-бедните страни в Европа, като половината от трудоспособното население на страната все още се занимава със земеделие, а сспоред някои източници една пета работи в чужбина. ^{[източник?]} Страната има проблем с високата безработица, корупцията, която достига високоправителствени нива и организираната престъпност.

Албания почти не изнася, но внася от Гърция и Италия, от които получава и финансова помощ. Парите за внос идват от финансовата помощ и от парите, които емигрантите, работещи в чужбина, донасят в Албания.

Население

Основна статия: Население на Албания

Според официалната албанска статистика, 95% от населението са албанци, известни и като арнаути, а най-голямото малцинство е от гърци (3%). Останалите официално признати малцинства са аромъни (власи) и македонци (признати само в Мала Преспа и село Връбник). В Албания живеят и сърби, черногорци, цигани и българи.

За принадлежността на славяноезичното население в посочените области (около Охридското езеро ) се води спор между България и Република Македония. Организации на славяноезичното малцинство с българска ориентация са Културното дружество „Иван Вазов“, както и „Просперитет Голо бърдо“. Организации на славяноезичното малцинство с македонистка ориентация са: Организация за защита правата на македонците в Албания "Дружество Преспа", Македонско-егейско дружество от село Връбник, дружество "Гора" от Кукъс, дружество "Мир" от Тирана, обединени в Общност на македонците в Албания. В областта Мала Преспа признатото като официално македонско малцинство има право на обучение на майчин македонски език в началното училище. В Албания албанският е официален език, но се говори и гръцки, български или македонски език, аромънски (влашки), и др. Съществува и малобройно славяноезично черногорско малцинство. Много етнически албанци живеят в съседно Косово, Република Македония, Черна гора и Гърция.

Българите в Албания

В днешно време българите в Албания са групирани главно в следните райони: Голо Бърдо/ Дебърско (Пешкапийско - "Голо Бърдо" и "Поле") - главно българомохамедани, Преспа /около езерото, Корчанско и Костурско/ - главно християни и "Гора" (на границата с Косово и Македония) - българомохамедани.

Във вътрешността на Албания броя на българите е много по-голям, но никой не може да каже колко са точно (вътрешна миграция-Берат, Тирана, Драч, Елбасан, Шкодра и др. градове). Българите в Албания са над 100 000 д. 2/3 българомохамедани и 1/3 християни. Тези данни са на база оценки на различни учени и международни организации както и по данни на Екзархията ,доклади на българското Консулство в Албания, книгата на Светлозар Елдъров "Българите в Албания" и др.

Сали Бериша през 2000 г. пръв от албанските политици призна, че българите в пределите на държавата са около 150 000 д.

Много от известните личности в Албания са от български произход и в днешно време много български деца учат в нашите висши и средни училища. Въпреки многото пропаганди (гръцка, сръбска, турска, албанска и влашка пропаганди), заплахи и др. на които са били подложени българите там през вековете те до голяма степен са запазили своите български корени и обичаи.

Религия

След окупирането от османците, мнозинството от албанците е мюсюлманско (70%), въпреки че религията е забранена по време на комунизма. Другите вероизповедания в страната са източноправославие (20%) и римокатолицизъм (10%).

Култура

Основна статия: Култура на Албания

По повод на културната изостаналост на албанците, Любен Каравелов споменава : "Освен сърбите и българите, на Балканския полуостров живеят още три народности: гърци, румънци и арнаути; първите две народности имат своя култура и свой политически живот, а последната се намира в детско състояние." [1]

Други

Външни препратки