[go: nahoru, domu]

Направо към съдържанието

Мартин Гловня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мартин Гловня
български географ
Роден
Мартин Гловня
Починал
16 януари 1986 г. (66 г.)
София, България
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластГеография
Работил вСофийски университет „Св. Климент Охридски“

Мартин Франц Гло̀вня е български географ, геоморфолог.[1][2]

Биография

Роден е в София на 8 ноември 1919 г. През 1943 г. завършва география в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, а от 1948 г. е преподавател в Геолого-географския факултет на Софийски университет. Първоначално води упражнения по картография и физическа география на България. През 1963 г. получава научното звание доцент.[1] Почива на 16 януари 1986 г. в София.[2]

Научна дейност

Научните му интереси са в областта на геоморфологията, комплексната физическа география на България и континентите и ландшафтознанието. Проучва Рила, Пирин, Витоша и Калоферска планина. Изследва глациалния и периглациалния релеф в България, определя възрастта на глациалните форми и стадиите на заледяване. За първи път установява наличието на сезонна и денонощна геокриолитозона в Средна Рила.[1]

Мартин Гловня има големи приноси във физическата география на континентите. През 1967 г. излиза първият учебник по тази дисциплина, чийто автор е доц. Гловня, а през 1982 г. излиза и негово преработено издание в съавторство с Екатерина Благоева.[1]

Научни трудове

  • Физическа география на континентите. С., 1967.
  • Учебно ръководство по физическа география на континентите (съавторство с Екатерина Благоева). С., 1983.
  • Геоморфоложки проучвания в югозападния дял на Рила. ГСУ, ГГФ, 51,2, 1956 – 1957
  • Относно периглациалния релеф в България. Известия на БГД, 2, 1959.
  • Принос в изучаването на периглациалната морфоструктура в България. Известия на БГД, 3, 1962.
  • По въпроса за глациалния и периглациалния релеф в масива на връх Ботев. Известия на БГД, 4, 1964.
  • Проучвания на глациалната морфоскулптура в източния дял на Рила. ГСУ, ГГФ, 55, 2, 1962.
  • Глациален и периглациален релеф в Южния дял на Средна Рила. ГСУ, ГГФ, 61, 2, 1966 – 1967.
  • Сравнителни геоморфоложки проучвания на периглациалната морфо скулптура на Южните Карпати и Рила планина. ГСУ, ГГФ, 64, 2, 1969 – 1970.[1][2]

Източници

  1. а б в г д 30 години катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“. София, Малео-63, 2003. ISBN 954-90943-8-3. с. 15 – 16.
  2. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104265. с. 1558 – 1559.