Джо Енгъл
| Джо Хенри Енгъл | |
| американски астронавт | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Роден | 26 август 1932 г. Чапмън, Канзас, САЩ |
| Починал | 10 юли 2024 г. Хюстън, Тексас, САЩ |
| Националност | американец |
| Друга професия | летец-изпитател |
| Звание |  генерал-майор от USAF |
| Престой в космоса | 9 денонощия 08 часа 30 минути |
| Селекция | Група NASA-5 (1966) |
| Мисии | X-15, ALT, STS-2, STS-51I |
| Емблема на мисията |     |
| Пенсиониране | 30 ноември 1986 г. |
| Джо Хенри Енгъл в Общомедия | |
Джо Хенри Енгъл (на английски: Joe Henry Engle) е американски астронавт, тест пилот, генерал-майор от USAF и участник в Програмата X-15.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Военна кариера
[редактиране | редактиране на кода]
Джо Енгъл е завършил Университета в Канзас, бакалавър по аерокосмическо инженерство. След дипломирането си постъпва в USAF. През 1957 г. завършва летателна школа и става боен пилот. Той лети на F-100 Super Sabre в състава на 474-та бойна ескадрила от 309-о тактическо авиокрило на USAF, дислоцирано в авиобазата „Джордж“ в Калифорния. Малко по-късно завършва школата за инструктори и става експериментален тест пилот. През 1965 г. е включен в Програмата X-15 на НАСА и USAF. На ракетоплана, Енгъл извършва 16 полета, като при три от тях надминава височината от 50 мили (80 км) и съгласно действащите нормативи му е присвоено званието „астронавт на USAF“ и получава „астронавски крила на USAF“. В кариерата си Джо Енгъл е летял на повече от 155 различни типа летателни апарати (вкл. 25 типа реактивни самолети). Има общ нальот около 12500 полетни часа, от тях 9000 на реактивни самолети.
Енгъл почива в дома си в Хюстън, Тексас на 10 юли 2024 г. на 91-годишна възраст.[1][2] Със смъртта на Енгъл, всичките 12 пилоти на X-15, вече са починали.[3]
Служба в НАСА
[редактиране | редактиране на кода]Джо Енгъл е един от 19 астронавти избрани от НАСА (Астронавтска група №5) през април 1966 г. Той започва подготовка по програмата Аполо. Включен е в дублиращия екипаж на Аполо 14 и в основния – на Аполо 17, като пилот на лунния модул. След като Конгреса на САЩ взема решение да прекрати прогамата Аполо след полета на Аполо 17, НАСА включва в групата за последния полет геолога д-р Харисън Шмит (първия учен сред американските астронавти) на мястото на Енгъл. Независимо от това доста болезнено за него решение той остава на служба в НАСА и се включва в изпитанията на космическата совалка ALT (на английски: Approach and Landing Test Flights). От юни до октомври 1977 г. Енгъл (командир) и Ричард Трули (пилот) извършват три изпитателни полета със совалката Ентърпрайз. При тези полети е изпитано поведението на совалката при свободно планиране (след отделянето и от самолета-носител Боинг 747) от височина 7000 метра и приземяване на специално подготвената писта в авиобазата Едуардс, Калифорния. След приключване на изпитанията в ниските слоеве на атмосферата, Спейс шатъл получава сертификат за летателна годност, а Енгъл започва да тренира за своя първи орбитален полет. На 12 ноември 1981 г. Енгъл (командир) и Трули (пилот) излитат с космическата совалка Колумбия за нейната втора мисия STS-2. Това е последният екипаж на НАСА съставен от астронавти, които не са участвали в космически полети, а Енгъл е последният от групата на „командирите-новобранци“. Полетът е съпътстван с технически проблеми – отказ на три горивни клетки, които намаляват времетраенето му наполовина. На 14 ноември същата година Джо Енгъл започва орбитална маневра за кацане на ръчен режим при скорост от 29000 км/час. Няколко минути по-късно той става първият и единствен астронавт приземил космическата совалка на ръчен режим. След като се уверява, че това е възможно и би могло да се използва при непредвидени ситуации, НАСА никога повече не разрешава тази изключително рискована маневра. Втори полет по програмата Спейс шатъл, Енгъл осъществява от 27 август до 3 септември 1985 г. като командир на Дискавъри, мисия STS-51I. Общото време, което той прекарва в космоса е повече от 225 часа. Джо Енгъл е единствения човек в света навлязъл в космическото пространство с два различни типа летателни апарата – с ракетоплан X-15 и с космически кораб от типа Спейс шатъл.
Мисии на Джо Енгъл
[редактиране | редактиране на кода]| Космически полети на Джо Енгъл | ||||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| № | Дата | КК | Емблема на мисията | Функции | Продължителност | |
| 29 юни 1965 | „X-15“, Полет 138 |  |
Пилот | 85,5 км. височина (непризнат от FAI) | ||
| 1977 | „Ентърпрайз“, ALT |  |
Командир | Три изпитателни полета | ||
| 1 | 12 ноември 1981 | „Колумбия“, STS-2 |  |
Командир | 2 денонощия 06 часа 13 мин 12 сек. | |
| 2 | 27 август 1985 | „Дискавъри“, STS-51I |  |
Командир | 7 денонощия 02 часа 17 мин. 42 сек. | |
| Сумарно време в космоса – 9 денонощия 08 часа 30 минути и 54 сек. | ||||||
- Джо Енгъл е единствения човек в света, осъществил приземяване на космическата совалка на ръчен режим.
След НАСА
[редактиране | редактиране на кода]Джо Енгъл се уволнява от USAF на 30 ноември 1986 г. От 1 декември същата година постъпва на служба във въздушните войски на Националната гвардия с чин генерал-майор. От 1992 г. той има място в Аерокосмическата зала на славата. След като напуска Националната гвардия, Енгъл става треньор по висш пилотаж. Продължава да лети със спортни самолети, а до неодавна е активен участник и съдия на почти всички прояви от голям мащаб в САЩ.
Награди
[редактиране | редактиране на кода]Летателен кръст за заслуги (2);
Медал за отлична служба;
Медал на НАСА за изключителни заслуги;
Медал на НАСА за изключителна служба;
Медал на НАСА за участие в космически полет (2).
Джо Енгъл е приет в четири национални зали на славата.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Murphy, Brian. Joe Engle, Last of the X-15 Test Pilots Who Touched Space, Dies at 91 // The Washington Post, July 12, 2024. Посетен на July 12, 2024.
- ↑ Burnett, Cameron. Trailblazing Kansas astronaut General Joe Engle dies at 91 // KAKE-DT. Wichita, Kansas, ABC News, July 11, 2024. Архивиран от оригинала на July 11, 2024. Посетен на July 11, 2024.
- ↑ Pearlman, Robert. Joe Engle, X-15 rocket plane and space shuttle astronaut, dies at 91 // collectSPACE. July 11, 2024. Архивиран от оригинала на July 11, 2024.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- „Joe H. Engle“, NASA Johnson Space Center Oral History Project, 22 April to 24 June 2004.
- Thompson, Milton O. (1992) At The Edge Of Space: The X-15 Flight Program, Smithsonian Institution Press, Washington and London. ISBN 1-56098-107-5
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) NASA Bio
- ((en)) Spacefacts biography of Joseph H. Engle
- ((en)) Former BBC space correspondent Reg Turnill interviews Joe Engle in 2008 Архив на оригинала от 2011-07-24 в Wayback Machine.
|
