Елеонора де Медичи (1591 – 1617)
| Елеонора де Медичи | |
| принцеса от Велико херцогство Тоскана | |
 Портрет на Елеонора де Медичи от Флорентинската школа | |
| Родена |
10 ноември 1591 г.
|
|---|---|
| Починала | 22 ноември 1617 г.
|
| Погребана | Базилика Сан Лоренцо (Флоренция) |
| Религия | католицизъм |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Медичи |
| Баща | Фердинандо I де Медичи |
| Майка | Кристина Лотарингска |
| Братя/сестри | Козимо II де Медичи Катерина де Медичи Франческо де Медичи Карло де Медичи Филипино де Медичи Лоренцо де Медичи Мария Мадалена де Медичи Клавдия де Медичи |
| Съпруг | няма |
| Деца | няма |
| Елеонора де Медичи в Общомедия | |
Елеонора ди Фердинандо де Мèдичи (на италиански: Eleonora di Ferdinando de' Medici; * 10 ноември 1591, Флоренция, Велико херцогство Тоскана; † 22 ноември 1617, Флоренция, Велико херцогство Тоскана[1]) е принцеса от Велико херцогство Тоскана.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Тя е второто дете на велия херцог Фердинандо I де Медичи (1549 – 1609) и съпругата му Кристина Лотарингска (1565 – 1636). Дядо ѝ и баба ѝ по бащина линия са Козимо I де Медичи, първи Велик херцог на Тоскана, и Елеонора ди Толедо, аристократка от Дом Алварес де Толедо, свързан с кралете на Испания, а по майчина – Карл III, херцог на Лотарингия, и Клод дьо Валоа, дъщеря на френския крал Анри II и Катерина де Медичи.[2] Има пет братя и три сестри:
- Козимо II (1590 – 1621), 4-ти Велик херцог на Тоскана (1609 – 1621), съпруг на Мария Магдалена Австрийска, ерцхерцогиня на Австрия
- Катерина (1593 – 1629), херцогиня на Мантуа и Монферат като съпруга на Фердинандо Гонзага
- Франческо (1594 – 1614), принц от Великото херцогство Тоскана и 4-ти княз на Капестрано, барон на Карапеле, господар на Кастел дел Монте, на Офена и на Буси, военен.
- Карло (1595 – 1666), принц от Велико херцогство Тоскана, кардинал и епископ
- Филипо, нар. Филипино (1598 – 1602)
- Лоренцо (1599 – 1648), дон, военен и дипломат
- Мария Магдалена (1600 – 1633), инвалид
- Клавдия (1604 – 1648), херцогиня на Урбино и ерцхерцогиня на Предна Австрия като съпруга на Федерико Убалдо дела Ровере и на Леополд V.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Въпреки че Елеонора няма вродени деформации на тялото, като по-малката си сестра Мария Магдалена, тя е в лошо здраве. Поради тази причина родителите ѝ не планират династични бракове за нея, за разлика от по-малките ѝ сестри, принцесите Катерина и Клавдия. През 1617 г. се водят преговори за брак между Елеонора и Филип III, крал на Испания и Португалия, овдовял в първия си брак, но по неизвестни причини той не е сключен.
Принцесата умира във Флоренция на на 26-годишна възраст от едра шарка.[3][4] Някои източници казват, че тя „умряла от мъка“, след като годеникът ѝ е отказал да се ожени за нея.[1] Погребана е в Параклисите на Медичите в базиликата „Сан Лоренцо“. През 1857 г., по време на първоначално проучване на телата на Медичите, тялото ѝ е открито, както следва: „Беше облечено в плат, изтъкан със златна вълна, примесена с пурпурна коприна, с големи отворени и висящи ръкави, поръсено с изкуствени цветя по дължината на полата, с много голяма дантелена яка около врата.“[5]
Елеонора де Медичи в изкуството
[редактиране | редактиране на кода]Запазени са изображения на Елеонора приживе: детски портрети от 1597 – 1598 г. от Тиберио Тити[6] и Кристофано Алори, и няколко възрастни портрета от неизвестни автори.[7] Портретът на принцесата от Флорентинската живописна школа в колекцията във Вила „Черето-Гуиди“ е идентифициран от изкуствоведката Лиза Голденберг-Стопато като изображение на Мария Анна Австрийска от Юстус Сустерманс.[4]
Изображения на Елеонора са запазени и върху флорентински медальони.[8] Един от тях, дело на Антонио Селви, изобразява нейния бюст на лицевата страна със скъпоценна висулка на дясното рамо и надпис на латински „Елеонора, дъщеря на великия княз Фердинанд I“, а на обратната страна – кораб в бурно море с надпис и на латински „Правилният път“.[9]
-
-
Портрет от Тиберио Тити
-
Портрет от анонимен автор
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Bacciotti Em. Firenze illustrata nella sua storia: famiglie, monumenti, arti e scienze dalla sua origine fino ai nostri tempi. Milano: Mariani, 1879. Vol. I. с. 182
- ↑ Alberi Eug. Relazioni degli Ambasciatori Veneti al Senato: Comprende le relazioni degli stati Europei, tranne l’Italia. Firenze: A Spese dell’ Editore, 1863. P. lxxiv.
- ↑ Biagioli B., Stumpo El. Lettere alla figlia Caterina de’ Medici Gonzaga duchessa di Mantova (1617 — 1629). Firenze: Firenze University Press, 2015. с. 24, 88
- ↑ а б Vezzosi P. E’ lui il più bello: ritratti medicei nella villa-museo di Cerreto Guidi. Firenze: Alinea Editrice, 2007. с. 48.
- ↑ Sommi Picenardi G., Esumazione e ricognizione delle Ceneri dei Principi Medicei fatta nell'anno 1857. Processo verbale e note, Archivio Storico Italiano Serie V, Tomo I-II, M. Cellini & c., Firenze 1888 in D. Lippi, Illacrimate Sepolture - Curiosità e ricerca scientifica nella storia della riesumazione dei Medici, Firenze, 2006
- ↑ Perrin, Anaïs. Le chien dans les portraits Le chien dans les portraits // www.anais.perrin.fr. Посетен на 2023-5-17. (на френски)
- ↑ Vogt-Lüerssen, Maike. The Medici — Eleonora de’ Medici, daughter of Ferdinand I. de’ Medici // www.kleio.org. Посетен на 2023-5-18. (на английски)
- ↑ Medaglie — Eleonora de’ Medici (1591 — 1617). Medaglia // www.numismaticanegrini.it. Посетен на 30.8.2016. (на италиански)
- ↑ Eleonora de’ Medici (1591 — 1617). Medaglia // www.artemideaste.com. Посетен на 30.8.2016. (на италиански)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Медичи, Элеонора (1591 – 1617)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
