Врабчова кукумявка
| Малка кукумявка | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 Застрашен[2] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1758) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Малка кукумявка в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Врабчовата кукумявка, още малка кукумявка (Glaucidium passerinum) е вид птица от род Малки кукумявки (Glaucidium), род Совови (Strigidae). Това е най-дребната сова в България.
Физическо описание
[редактиране | редактиране на кода]Оперението по горната страна на тялото и главата е сиво-кафяво с бели петънца, а на корема е светло с кафяви петна.[3]
Тялото на врабчовата кукумявка е с дължина 15 – 19 см, размахът на крилата е 32 – 39 см.[3] Теглото варира от 55 до 80 грама. Женските екземпляри са по-едри от мъжките.[4]
Видът има слабо очертан лицев диск[5], малки очи с жълти ириси, жълт клюн и черни нокти. Краката имат гъсто оперение, достигащо до ноктите.[4]
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Видът е широко разпространен бореален вид в тайгата на Европа, Северна Азия и Северна Америка. Като цяло е незастрашен вид. В Европа се среща на север до полярния кръг, а на юг до Северна Италия и Пиренеите, Алпите, Карпатите, планините на Балканския полуостров, където има реликтна популация от следледниково време.
В България е най-рядко срещаната сова. Среща се в планините Рила, Централна Стара планина, Пирин, Западни Родопи, Славянка и Витоша[3] главно в стари смърчови, също смесени иглолистни и елово-букови гори.[5]
Установено е, че в България обитава НП „Централен Балкан“ (резерватите „Царичина“, „Стенето“ и „Боатин“), ПП „Рилски манастир“, Северна Рила, НП „Рила“, Западни Родопи – Беглика, Баташка планина, Чернатица, Перелик, Дъбраш, Южен Пирин и Славянка. Числеността в установените находища е около 100 гнездещи двойки.[6]
Начин на живот и хранене
[редактиране | редактиране на кода]Врабчовата кукумявка активно търси храна и пее привечер и сутрин, понякога и през деня. Нощно време не е активна. В България пролетната активност започва през март и продължава до средата на май. През есента пее през септември и октомври. Песента на вида се чува добре до около 800 м от пеещата птица и представлява монотонно повтаряне на едно и също подсвирване. Наподобява на песента на чухала.
На територията на Централна Европа видът се храни с дребни мишевидни гризачи, земеровки и малки пойни птици – кралчета, синигери, овесарки и др. Складира запаси за зимата, за което се съди по откриваните жертви в дупките, които обитава.[6]
Размножаване
[редактиране | редактиране на кода]Видът е моногамен, като образуваните двойки се запазват с години. Гнездят в дупки на кълвачи, в естествени хралупи на стари дървета, но също и в къщички. Женската снася 4 – 6 бели на цвят яйца, най-често от средата на април до средата на май.[6] Броят на яйцата силно варира в зависимост от изобилието на храна. Мъти само женската в продължение на 28 – 29 дни, като междувременно мъжкият ѝ носи храна. Малките се излюпват асинхронно и престояват в гнездото 29 – 32 дни.[6] Остават с възрастните и се учат от тях до началото на есента.
Природозащитен статут
[редактиране | редактиране на кода]Видът е защитен според Закона за биологичното разнообразие.[7] В Червената книга на България е вписан през 1985 година. Включен е в Бернската Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна (Приложение II) и Директивата за птиците (Приложение I). Около 70% от популацията попада в НП „Централен Балкан“ и НП „Рила“ и ПП „Рилски манастир“ и мрежата от резервати в тях.
Сред факторите, застрашаващи врабчовата кукумявка, са изсичането на старите естествени иглолистни и букови гори и фрагментиране на масивите им. Видът се конкурира за хралупи с горската зидарка и сънливеца.[6]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Врабчова кукумявка в Национален парк и защитена зона „Рила“, България
-
Врабчова кукумявка в Национален парк и защитена зона „Рила“, България
-
Врабчова кукумявка в Национален парк и защитена зона „Рила“, България
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Glaucidium passerinum (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
- ↑ Червена книга на Република България. Врабчова кукумявка. Посетен на 18 февруари 2012
- ↑ а б в Врабчова кукумявка (Glaucidium passerinum), Сайт на БДЗП
- ↑ а б Жизнь Животных. Том 5 „Птицы“. Под редакцией И. А. Гладкова, А. В. Михеева. Изд. „Просвещение“, Москва, 1970, стр. 389
- ↑ а б Врабчова кукумявка (Glaucidium passerinum), Сайт на Дирекция Национален парк „Централен Балкан“
- ↑ а б в г д Врабчова кукумявка, Червена книга на Република България
- ↑ Закон за биологичното разнообразие, Приложения 2 и 3