Гъжва (род)
| Гъжва | ||||||||||||||||
 Sesleria caerulea (гълъбова гъжва) | ||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||
Scopoli, 1760 | ||||||||||||||||
| Гъжва в Общомедия | ||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Гъ̀жвата (Sesleria) е род тревисти многогодишни растения от семейство Житни. Разпространени са в западна Евразия и северна Африка: от Испания на запад до Кавказ и Иран на изток, и от Исландия на север до Либия и Ливан на юг. Най-високо видово разнообразие е налице на Балканския полуостров, и донякъде в Италия.
Типична за гъжвите е полиплоидността: с изключение на няколко диплоидни (2x) вида, повечето видове се характеризират с тетраплоидност (4x), като също често се среща октоплоидност (8x), а додекаплоидността (12x) е засвидетелствана, макар и рядко.[1]
Този род съдържа около 30 вида,[2] 15 от които се срещат в България:
- S. alba – източна/югоизточна Европа и западна Азия;[3] в България е разпространена в южното Черноморие и Странджа.[4]
- S. argentea (синя гъжва)[5] – южна Европа и северна Африка,[6] като в България е засвидетелствана по южното Черноморие.[4]
- S. autumnalis – югоизточна Европа и Кавказ;[7] в България се среща по южното Черноморие.[4]
- S. bielzii – Карпатите и Балканския полуостров; в България расте над 1000 м надморска височина в Стара Планина, Витоша и Рила.[4]
- S. caerulea (гълъбова гъжва)[8] – разпространена в голяма част от Европа;[9] в България расте по варовити скалисти пасища[8] в централна и западна Стара планина, западна Средна гора, Тунджанската равнина и средните Родопи.[4]
- S. coerulans (гълъбовосиня гъжва) – Карпатите и Балканския полуостров; в България расте по скалисти места в западна и централна Стара планина, Витошкия район, Рила, Пирин и планините по границата със Северна Македония.[8][4][10]
- S. comosa (качулата или (високо)планинска гъжва),[11] – Балкански полуостров; в България разпространена по силикатни пасища и каменисти склонове във всички високи планини.[8][4][12]
- S. filifolia[13] – Балкански полуостров; в България се среща между 500 и 800 м надморска височина в западна и централна Стара планина.[4]
- S. korabensis – Балкански полуостров; в България: над 1500 м надм. вис. в Пирин и Славянка.[4][14]
- S. latifolia (широколистна гъжва) – по сухи каменисти склонове на Балканския полуостров и из цяла България.[4][8][15]
- S. rhodopaea (родопска гъжва) – български ендемит, за първи път описан през 2012 г; представен единствено в средните Родопи.[16][4]
- S. rigida (твърда гъжва) – Балкански полуостров и Карпатски район; расте по сухи каменисти места, обичайно на варовит терен; в България е представена в Стара планина, Предбалкана, Средна гора, Краище, районът около София и Витоша, планините по границата със Северна Македония, Пирин и средните Родопи.[4][8][17]
- S. robusta – югоизточна Европа; в България се среща над 1000 м надм. вис. в западна Стара планина, западна Средна гора и Славянка.[4][18]
- S. tenuifolia – югоизточна Европа[19] и Италия;[20] в България се среща в Краище и в Софийския район.[4]
- S. uliginosa[21] – централна Европа; в България се среща в Тунджанската равнина.[4]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Клас на S. argentea
-
Клас на S. autumnalis
-
S. caerulea
-
S. robusta
-
Клас на S. robusta
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Kuzmanović et al. Phylogenetic relationships in Seslerieae (Poaceae) including resurrection of Psilathera and Sesleriella, two monotypic genera endemic to the Alps // TAXON 66. 2017. DOI:10.12705/666.5. с. 1349-1370.
- ↑ Sesleria Scop. // World Flora Online. Посетен на 9 август 2021.
- ↑ Sesleria alba // GrassBase. Kew, 2016. Посетен на 8 август 2021.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п Асьов, Б., Петрова, А. Конспект на висшата флора на България : Хорология и флорни елементи. 4 изд. София, Българска Фондация Биоразнообразие, 2012. с. 381–383. Архив на оригинала от 2021-10-11 в Wayback Machine.
- ↑ Ахтаров, Б. Материали за български ботаничен речник. София, 1939. с. 280.
- ↑ Sesleria argentea // GrassBase. Kew, 2016. Посетен на 8 август 2021.
- ↑ Sesleria autumnalis // GrassBase. Kew, 2016. Посетен на 8 август 2021.
- ↑ а б в г д е Флора на НР България. Т. I. София, БАН, 1963. с. 338–43.
- ↑ Sesleria caerulea // GrassBase. Kew, 2016. Посетен на 8 август 2021.
- ↑ Sesleria coerulans // GrassBase. Kew, 2016. Посетен на 9 август 2021.
- ↑ Във Флора на НР България е зададена като S. phleoides var. comosa – високопланинска гъжва.
В този речник на БАН() S. comosa e назована като планинска гъжва.
S. comosa е спомената като тимотейкова гъжва на с. 172 от тази книга (ISBN: 9786197220018).
В не малко източници, S. comosa е назована качулата гъжва (пример Архив на оригинала от 2021-08-11 в Wayback Machine.).
World Flora Online брои S. comosa за отделен вид от S. phleoides (7 август 2021). - ↑ Sesleria comosa // GrassBase. Kew, 2016. Посетен на 9 август 2021.
- ↑ В World Flora Online и GrassBase е зададена като синоним на S. rigida, но в проучването на Kuzmanović et al. е третирана като отделен вид.
- ↑ Sesleria korabensis // GrassBase. Kew, 2016. Посетен на 9 август 2021.
- ↑ Sesleria latifolia // GrassBase. Kew, 2016. Посетен на 9 август 2021.
- ↑ Tashev, Alexander и др. Sesleria rhodopaea Tashev & Dimitrov (Poaceae) sp. nova–A new graminean from Bulgaria // Comptes rendus de l’Académie bulgare des Sciences 65. 2012. с. 169-172.
- ↑ Sesleria rigida // GrassBase. Kew, 2016. Посетен на 9 август 2021.
- ↑ Sesleria robusta // GrassBase. Kew, 2016. Посетен на 9 август 2021.
- ↑ Sesleria tenuifolia // GrassBase. Kew, 2016. Посетен на 11 август 2021.
- ↑ Genere Sesleria – Flora Italiana // Посетен на 11 август 2021.
- ↑ В World Flora Online и GrassBase е зададена като синоним на S. caerulea, но в проучването на Kuzmanović et al. е третирана като отделен вид.
|
