[go: nahoru, domu]

Направо към съдържанието

Лариса (митология)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Лариса.

Лариса
Сребърна драхма от Лариса, 410 – 405 пр.н.е., с нимфата Лариса на едната страна, а на другата – препускащ кон и надпис ΛAPIΣA
Характеристики
Описаниенимфа в древногръцката митология
РодителиПеласг

Лариса (на старогръцки: Λάρισσα, Larissa) в древногръцката митология е нимфа от Тесалия. Според Павзаний е една от дъщерите на царя на Аргос Пеласг и океанидата Мелибоя. Според Хеланик деца на Посейдон и Лариса са Пеласг, Фтий и Ахей, които по-късно се изселват в тесалска Хаймония. Вярна на любимия си, решава да се самоубие, но да не стане любовница на Зевс. Хвърля се в морето, но Посейдон я спасява и оставя на брега на Финикия.

Страбон пише за една Лариса, дъщеря на Пиас (Πίασος), княз на пеласгите в град Лариса на Хермос в Мала Азия. Преди женитбата ѝ с Кизик, цар на тракийските долиони (οἱ Δολίονες, οἱ Δολιεῖς) в Мизия[1], тя удавя баща си Пиас в бъчва вино, понеже я бил изнасилил.[2]

Тя дава името на замък Лариса в Аргос и на два града в Тесалия – Лариса, Лариса Кремаста и крепостта Лариса.[3][4]

На нея е наречена петата луна Лариса на планетата Нептун.

  1. Евфорион, Parthenios von Nicaea 28.
  2. Страбон, Geographica 13, 3, 4; xiv
  3. Хеланик, Fragmente der griechischen Historiker 4 F 91;
  4. Павзаний 2, 24, 1.
  • Bellinger, A.R. (1965). „The Thessaly hoard on 1938“. INC Rome Atti 1965: 57 – 60.
  • Larson, Jennifer S. (2001) Greek Nymphs: Myth, Cult, Lore. Oxford, Oxford University Press. ISBN 0-19-514465-1
  • Larson, Jennifer S. (2001) Greek Nymphs: Myth, Cult, Lore. Oxford, Oxford University Press. ISBN 0-19-514465-1
  • Mørkholm, Otto (1991) Early Hellenistic Coinage from the Accession of Alexander to the Peace of Apamaea (336 – 188 BC). Cambridge, Cambridge University Press. ISBN 0-521-39504-6
  • Heinrich Wilhelm Stoll: Larissa 1. Wilhelm Heinrich Roscher: Ausführliches Lexikon der griechischen und römischen Mythologie. Band 2,2, Leipzig 1897, Sp. 1898 – 1901 (Digitalisat).
  • Павзаний, Description of Greece, 2.24.1. (online)
  • Страбон, Geographika, xiv