Нийл Сандерсън
| Нийл Сандерсън | |
| канадски музикант | |
 | |
| Роден |
17 декември 1978 г.
Питърбъро, Канада |
|---|---|
| Музикална кариера | |
| Стил | алтернативен рок |
| Инструменти | комплект барабани |
| Активност | от 1992 г. |
| Участник в | Three Days Grace |
| Уебсайт | www.threedaysgrace.com |
| Нийл Сандерсън в Общомедия | |
Нийл Сандерсън (на английски: Neil Sanderson) е барабанист, беквокалист и съосновател на канадската рок група Three Days Grace[1]. Посочва, че влияние са му оказали Джон Бонъм, Дани Кери и Фил Ръд[1].
Ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Нийл Сандерсън е роден на 17 декември 1978. Сандерсън се занимава с пиано още преди да почне училище.[1] Има огромен интерес към музикаата и работи с различни инструменти докато е още в началното училище. По това време се влюбва в барабаните.[1] Записва се в гимназията в Онтарио през 1992 и среща Адам Гонтиер и двамата в 9 клас. С басиста Брад Уалст основават бандата под името Groundswell[1][2][3] и издават албума Wave of Popular Feeling[4][5] Сандерсън също е барабанист за групата Thousand Foot Krutch[6] от 1996 до 1997. Groundswell се преформира като Three Days Grace през 1997
Успех
[редактиране | редактиране на кода]Под името Three Days Grace бандата изнася различни концерти в Торонто и в крайна сметка подписва договор с американската звукозаписна компания Jive Records.[1][3][5] Първият албум на групата е едноименен и е пуснат на пазара през 2003. Три сингъла от албума – „I Hate Everything About You“, „Just Like You“ и „Home“ стават хитове, всеки достига първо място в американските класации. Албумът е обявен за платинен.[1][5] Групата пуска втория си албум One-X през 2006.[5][7][8] Този албум достига пето място в класацията за албуми на Билборд.[1] Три сингъла от този албум „Animal I Have Become“, „Pain“, и „Never Too Late“ също достигат първо място в американските класации. И този албум е признат за платинен.[1][2] През 2006 Three Days Grace печелят награда за песен на годината.[1] През 2006 Three Days Grace подгряват на Rolling Stones. Правят турне в Щатите, Канада, Австралия, Бразилия, Европа и Япония.[1] В интервю отнасящо се до завръщането на бандата през 2007 (след като член от групата е прекарал 2 години в клиника[5]) Сандерсън казва „Сега всичко е в това да продължим да поддържаме комуникация и това прави турнето много по-лесно и много по-приятно преживяване.“[9] Сандерсън е въодушевен от успеха на Three Days Grace. По време на турнето си през 2008 той казва: „Сега можем да взрвияваме неща на сцената. Опитваме се да включваме колкото се може повече ефекти и светлини.“[10] Относно преместването на бандата към по-големи широти той добавя „Страхотно е да видиш всички на по-малко място, но същите хора, които бяха до нас в по-ранните дни, сега също са там.“[10] През 2009 групата пуска албума Life Starts Now, който достига до трето място до класацията за албуми на Билборд.[2][7][8]
Оборудване
[редактиране | редактиране на кода]През годините Сандерсън използва барабани Yamaha, чинели Sabian и палки Vic Firth.
Барабани
[редактиране | редактиране на кода]- 17x24" bass drum (Evans EQ3 Bass Head)
- 9x12" tom (Evans G2 clear)
- 16x16" floor tom (Evans G2 clear)
- 16x18" floor tom (Evans G2 clear)
- 6.5x14" JR Robinson signature snare drum in a birds eye maple finish (Evans 14" Super Tough snare head)
Чинели
[редактиране | редактиране на кода]Sabian APX,AAX,HHX,AA,HH,V
- AA Medium Hi-Hats 14"
- HHX Evolution Splash 10"
- V-crash 17"
- V-crash 18"
- APX Splash 10"
- APX Solid Crash 18"
- HHX Legacy Crash 18"
- AA Chinese 18"
- AAX Stage Crash
- HH Raw Bell Dry Ride 21"
- APX Chinese 18"
Палки
[редактиране | редактиране на кода]- Vic Firth Danney Carey
Ракции на критиците
[редактиране | редактиране на кода]Син Лукас пише в The Silver Tongue „Трудно е да си намериш светлината, но солото на Нийл Ссандерсън е грандиозно.“[11] Критик на Electric City пише за „внушителните удари и точост“ на Сандерсън.[12]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Български форум на групата Архив на оригинала от 2009-09-26 в Wayback Machine.
- Официален уебсайт
- Official Canadian website Архив на оригинала от 2021-01-19 в Wayback Machine.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л Neil Sanderson: Biography // SABIAN Ltd., 2008. Посетен на 26 февруари 2010.
- ↑ а б в Tuni, Walter. Three Days Grace has a more upbeat outlook these days // Lexington Herald-Leader (LexGo online supplement). 31 януари 2010. Архивиран от оригинала на 2010-05-16. Посетен на 26 февруари 2010.
- ↑ а б Malachowski, David. Three Days Grace keep fame in perspective // Times Union. Albany, NY, Capital Newspapers Division of The Hearst Corporation, 4 февруари 2010. Посетен на 26 февруари 2010.
- ↑ Three Days Grace Biography // MetroLyrics. Архивиран от оригинала на 2009-05-20. Посетен на 26 февруари 2010.
- ↑ а б в г д Jordan, Mark. Small-town angst fuels Three Days Grace's lyrics // DeSoto Appeal. 22 февруари 2008. Посетен на 26 февруари 2010.
- ↑ Thousand Foot Krutch: Biography // Last.FM. 16 Sep 2009. Посетен на 26 февруари 2010.
- ↑ а б Mascali, Nikki M. Three Days Grace Goes Raw // Times Leader -- Weekender. Pennsylvania, 2 февруари 2010. Архивиран от оригинала. Посетен на 26 февруари 2010.
- ↑ а б Franklin, Kelly-Ann. Breaking Benjamin, Three Days Grace and FlyLeaf to bring their alternative sounds to the Sun // Norwich Bulletin. Norwich, CT, GateHouse Media, 11 февруари 2010. Архивиран от оригинала на 2013-01-04. Посетен на 26 февруари 2010.
- ↑ Sculley, Alan. Musical grace period: Bands on the rise after rocky beginning // Evansville Courier & Press. Scripps Interactive Newspapers Group, 13 март 2008. Посетен на 26 февруари 2010.
- ↑ а б Three Days Grace bounds towards bigger venues // The Flint Journal. 20 март 2008. Архивиран от оригинала на 2009-11-15. Посетен на 26 февруари 2010.
- ↑ Lucas, Sin. Live Show Review: Three Days Grace, Breaking Benjamin and FlyLeaf at James Brown Arena // The Silver Tongue. 24 февруари 2010. Посетен на 26 февруари 2010.
- ↑ Ear Full. A Graceful Evening // Electric City. Scranton, PA, Times-Shamrock Communications, 11 февруари 2010. Посетен на 26 февруари 2010. drummer Neil Sanderson had the stage and the audience to himself for a five-minute solo which started with a keyboard/sampler segment followed by an intense drum solo on a riser which turned 360 degrees displaying Sanderson’s impressive chops and accuracy.