Николо Сагредо
Николо Сагредо Nicolò Sagredo | |
дож на Венеция | |
Роден |
8 декември 1606 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Венеция, Италия |
Религия | католицизъм |
Николо Сагредо в Общомедия |
Николо Сагредо (на италиански: Nicolò Sagredo) е 105–ти венециански дож от 1675 г. до смъртта си.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Николо Сагредо е син на Закария Сагредо и Паола Фоскари. Родът Сагредо е много древен, води началото си от Далмация още от римско време[1] Братята му и той самият не успяват да направят блестяща кариера по вина на баща им, обвинен в проява на малодушие пред лицето на врага при Валеджо през 1630 г. и осъден на десет години затвор.[1] Това отрязва достъпа на младите Сагредо до значими постове и дори когато по време на войната за Кандия (остров Крит) няколко членове на семейството загиват героично, фамилното петно остава да тежи върху семейството. Все пак Николо става посланик и прокуратор на Сан Марко.[1] От краля на Испания получава титлата рицар. Също така става известен като голям колекционер на произведения на изкуството.
Управление
[редактиране | редактиране на кода]Николо Сагредо е избран за дож на 2 февруари 1675 г., но управлява само около година. През 1676 г. венецианският художник Андреа Челести рисува неговия портрет за избирателната зала на Двореца на дожите и скоро след това Сагредо умира на 14 август 1676 г. след три дни в кома. Погребан е в параклиса на семейство Сагредо в църквата „Сан Франческо дела Виня“.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в SAGREDO, Nicolò
Доменико II Контарини | → | дож на Венецианската република (1675 – 1676) | → | Алвизе Контарини |
|