[go: nahoru, domu]

Направо към съдържанието

Потребител:EK!/Пясъчник

Това е добра статия. Щракнете тук за повече информация.
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Не можеш да научиш никого на нищо, а можеш само да му помогнеш да го открие за себе си.
Истината, става истина за теб, само когато я преживееш лично - другото е информация.
  • < ! - - Коментар - - >
  • ALT+124 - " | " - понякога действа
  • ALT+235 (187) = ы
  • ALT+237 (189) = э
  • ALT+157 = Э
  • ѝ = "̀"

Нова[редактиране | редактиране на кода]

en-2.5 This user is able to contribute with an intermediate level of English.



Нова[редактиране | редактиране на кода]

Sugilite
Sugilite

Сугилит е сравнително рядък, розов до виолетов, силикатен минерал с химична формула

KNa2(Fe,Mn,Al)2Li3Si12O30

Сугилитът кристализира в хексагоналната система в призматични кристали. Тези кристали се срещат наистина рядко и обикновено в масивна форма. Имат твърдост по Мос от 5.5 до 6.5 и относителна плътност от 2.75 до 2.80.

Сугилитът за пръв път е описан през 1944 г. от японския петролог Кен-ичи Суги. Намерен е на островчето Иуаги, Япония в сиенитни интрузивни скали. Подобни кристали са намерени и около Квебек, Канада; северната Капска провинция в ЮАР; в Лигурия и Тоскана, Италия; в Нов южен Уелс, Австралия; в Мадхя Прадеш, Индия.

References[редактиране | редактиране на кода]

Philips[редактиране | редактиране на кода]

Шаблон:Infobox Company


Щаб-квартирата на Филипс в Амстердам

PhilipsНидерландия - Koninklijke Philips Electronics N.V., на английски Royal Philips Electronics Inc, в България позната като Филипс) е холандска компания, един от най-големите световни производители на електроника. През 2006 г. компанията реализира продажби за 27 милиарда евро и е работодател на 128 615 човека в повече от 60 страни. Филипс е разделена на няколко дъщерни компании, в зависимост от производствения сектор:

  • Philips Consumer Lifestyle (преди Philips Consumer Electronics и Philips Domestic Appliances and Personal Care)
  • Philips Lighting
  • Philips Healthcare (преди Philips Medical Systems).

История[редактиране | редактиране на кода]

Компанията е основана през 1891 г. от Герард Филипс (Gerard Philips) в Айндховен. Първоначално тя е произвеждала електрически крушки и други електротехнически артикули. Сградата на първата фабрика, където е започнало производството, сега е превърната в музей. През 1920 г. започва производството и на електронни лампи. През 1927 г. Филипс закупува британската компания за електронни лампи Mullard, а през 1932 - германската Valvo, които стават подразделения на фирмата-майка. През 1939г. Филипс представя на пазара своята електрическа самобръсначка Philishave. На 11 март 1927 стартира нова радиостанция PCJ, собственост на фирмата. По време на Втората световна война предаванията временно са спрени. След края на войната радиостанцията сменя името си на Radio Netherlands, която излъчва и до днес.


The company was also instrumental in the revival of the Stirling engine.

World War II[редактиране | редактиране на кода]

На 9 май 1940 г. директорите на Филипс получават информация за предстоящето (на 10 май 1940) нахлуване на германските войски в Нидерландия. Те решават да напуснат страната и заминават за САЩ с голяма част от капитала на фирмата. От Съединените щати, работейки като North American Philips Company, те успяват да ръководят фирмата по време на войната. Същевременно, компанията е преместена на хартия на Холандски Антили, за да бъде далеч от германски ръце.

Philips shield
Philips shield

Единственият член от семейство Филипс, който остава в Нидерландия през войната е Фриц Филипс. Голямото количество доставки на компанията за Германия, навежда много хора на мисълта, че Филипс подпомага нацистите. Всъщност нищо не би могло да попречи на германците да използват производствените мощности и принудителния труд на работниците за свои цели. Факт е обаче, че Фриц Филипс спасява живота на 382 евреи, декларирайки пред окупаторите, че те са незаменими за производството[1]. През 1996 г. той е награден за това с орден "Яд Вашем", връчен му от израелския посланик.

There is little Philips could have done to prevent the Germans from abusing their production facilities and forcing their employees to perform slave labor during the occupation. The production facility in Eindhoven was the only Dutch industrial target that was deliberately bombed by the allied forces during the war.

Postwar era[редактиране | редактиране на кода]

After the war the company was moved back to the Netherlands, with their headquarters in Eindhoven. Many secret research facilities had been locked and successfully hidden from the invaders, which allowed the company to get up to speed again quickly after the war.

Philips introduced the compact audio cassette tape in 1963 and was wildly successful, though its attempt to set a standard for video cassette recorders, the V2000, was unsuccessful in the face of competition from the Betamax and especially VHS standards. It had introduced a video cassette recorder system in the early 1970s, the N1500 could record/play for about 30 minutes while the N1700 extended this to over 1 hour.

In 1982, Philips developed the Compact Disc in partnership with Sony.

In 1991, the company's name was changed from N.V. Philips Gloeilampenfabrieken to Philips Electronics N.V. At the same time, North American Philips was formally dissolved, and a new corporate division was formed in the U.S. with the name Philips Electronics North America Corp.

In 1997 the decision was made to move the headquarters from Eindhoven to Amsterdam, along with the corporate name change to Koninklijke Philips Electronics N.V. The move was completed in 2001. Initially, the company was housed in the Rembrandt tower, but in 2002 they moved again, this time to the Breitner tower. In a sense, the move to Amsterdam can be considered a return to the company's roots, because Gerard Philips lived in Amsterdam when he came up with the idea of building a light bulb factory. He also conducted his first experiments in the field of mass production of light bulbs there, together with Jan Reesse. Philips Lighting, Philips Research, Philips Semiconductors (spun off as NXP in September 2006) and Philips Design, are still based in Eindhoven. Philips Healthcare is headquartered in Andover, Massachusetts, United States (since moving from Best, Netherlands in 2002).

Sale of semiconductors[редактиране | редактиране на кода]

As a chip maker, Philips Semiconductors was among the Worldwide Top 20 Semiconductor Sales Leaders.

In December 2005, Philips announced its intention to make the Semiconductor Division into a separate legal entity. This process of "disentanglement" was completed on 1 October2006.

On 2 August 2006, Philips completed an agreement to sell a controlling 80.1% stake in Philips Semiconductors to a consortium of private equity investors consisting of Kohlberg Kravis Roberts & Co. (KKR), Silver Lake Partners and AlpInvest Partners. The sale completed a process, which began December 2005, with its decision to create a separate legal entity for Semiconductors and to pursue all strategic options. Six weeks before, ahead of its online dialogue, through a letter to 8,000 of Philips managers, it was announced that they were speeding up the transformation of Semiconductors into a stand-alone entity with majority ownership by a third party. It was stated then that "this is much more than just a transaction: it is probably the most significant milestone on a long journey of change for Philips and the beginning of a new chapter for everyone – especially those involved with Semiconductors".

In its more than 115 year history, this counts as a big step that is definitely changing the profile of the company. Philips was one of few companies that successfully made the transition from the electrical world of the 19th century into the electronic age, starting its semiconductor activity in 1953 and building it into a global top 10 player in its industry. As such, Semiconductors was at the heart of many innovations in Philips over the past 50 years.

Agreeing to start a process that would ultimately lead to the decision to sell the Semiconductor Division therefore was one of the toughest decisions that the Board of Management ever had to make.

On 21 August 2006, Bain Capital and Apax Partners announced that they had signed definitive commitments to join the expanded consortium headed by KKR that is to acquire the controlling stake in the Semiconductors Division.

On 1 September 2006, it was announced in Berlin that the name of the new semiconductor company founded by Philips is NXP Semiconductors.

Coinciding with the sale of the Semiconductor Division, Philips also announced that they would drop the word 'Electronics' from the company name, thus becoming simply Koninklijke Philips N.V. (Royal Philips N.V.).

Corporate affairs[редактиране | редактиране на кода]

In 2004, Philips abandoned the slogan "Let's make things better" in favour of a new one: "Sense and Simplicity".

ASM Lithography is a spin-off from a division of Philips.

Origin now part of atosorigin is a former division of Philips.

Its record division, Polygram, was sold to Seagram in 1998 to form Universal Music Group.

CEOs[редактиране | редактиране на кода]

Past and present CEOs:

Acquisitions[редактиране | редактиране на кода]

Companies acquired by Philips through the years include Amperex, Magnavox, Signetics, Mullard, VLSI, Agilent Healthcare Solutions Group, Marconi Medical Systems, ADAC Labs, ATL Ultrasound, portions of Westinghouse and the consumer electronics operations of Philco and Sylvania. Philips abandoned the Sylvania trademark which is now owned by SLI (Sylvania Lighting International) except in Australia, Canada, Mexico, New Zealand, Puerto Rico and the USA where it's owned by the Osram unit of Siemens. Philips also owns the light-emitting diode manufacturer Lumileds. In 2006 Philips bought out the company Lifeline Systems headquartered in Framingham, Massachusetts. In 2007 Philips acquired the company Ximis, Inc. headquartered in El Paso, TX for their Medical Informatics Division.[2] In October 2007, it purchased a Moore Microprocessor Patent (MPP) Portfolio license from The TPL Group.

On Friday, 21st of December 2007 Philips and Respironics, Inc. announced a definitive merger agreement pursuant to which Philips will commence a tender offer to acquire all of the outstanding shares of Respironics for US$66 per share, or a total purchase price of approximately €3.6 billion (US$5.1 billion) to be paid in cash upon completion.[3]

Sports, sponsorships and naming rights[редактиране | редактиране на кода]

Филипс има традиции при инвестирането в спорт, първоначално като здравословен начин за почивка на работниците си. През 1913, при честване стогодишнината от независимостта на Нидерландия, Филипс основава Спортния клуб Philips Sport Vereniging, познат днес като ПСВ Айндховен. Той включва много видове спорт, но най-известен е с футболния си отбор. Филипс притежава права върху името на едноименния стадион, който днес е дом на футболния отбор.

В чужбина Филипс спонсорира редица спортни клубове, съоръжения и състезания. След първенството през 1978 в Аржентина Филипс е официален спонсор на Световното първенство по футбол.[4]

Furthermore, Philips owns the naming rights to the Philips Arena in Atlanta, Georgia and to the Philips Championship, the premier basketball league in Australia, traditionally known as the National Basketball League. Between 1988 and 1993 Philips were also the major sponsors of The Balmain Tigers, an Australian rugby league team.

Outside of sports Philips sponsors the Philips Monsters of Rock festival, held in many countries all over the world.

Worldwide presence[редактиране | редактиране на кода]

Philips also used to sell major household appliances (whitegoods) under the name Philips. After selling the Major Domestic Appliances division to Whirlpool Corporation it changed via Philips Whirlpool and Whirlpool Philips to Whirlpool only. Whirlpool bought a 53% stake in Philips' major appliance operations to form Whirlpool International. Whirlpool bought Philips' remaining interest in Whirlpool International in 1991.


Philips Videopac G7000

По-големите иновации на Филипс в битовата електроника[редактиране | редактиране на кода]

1951 - самобръсначка Philishave с две въртящи се глави, на американския пазар излиза под марката Norelco.

1963 - популярните звукозаписни касетки с магнитна лента Compact cassette, едно голямо пазарно постижение.

1978 - излиза на пазара първият плейър Laserdisc, начало на много иновации във високите технологии.

1979 - технология за видеозапис Video 2000, перфектен в техническо отношение дизайн, но без пазарен успех.

1982 - нова голяма иновация - първият Compact Disc в партньорство със Sony.

1991 - технологията CD-i, интерактивен компактдиск с многобройни мултимедийни приложжения, включително конзоли за видеоигри [5], но без особен пазарен успех .

1992 - launched the ill-fated Digital Compact Cassette format.

1995 - manufactured the Atari Jaguar's CD add-on for Atari.

1999 - launched the Super Audio CD in partnership with Sony.

2001 - successfully launched the Senseo coffeemaker, first in the Netherlands and from 2002 onwards, in other countries across Europe. It produces coffee by brewing from custom-made pads containing coffee grounds. The original Senseo pads are produced by Douwe Egberts. The Senseo has been available in the US since 2004.

2004 - технологията Mirror TV, използвана в серията телевизори MiraVision.

2006 - излиза формата Blu-ray Disc в партньорство със Sony.

2008 - плоския кинескоп WOW VX, една технология за 3D телевизия.

The company receives a royalty on every DVD manufactured.[6]

Healthcare products[редактиране | редактиране на кода]

Healthcare Informatics[редактиране | редактиране на кода]

  • iSite PACS
  • ViewForum
  • Xcelera

Imaging Systems[редактиране | редактиране на кода]

Defibrillators[редактиране | редактиране на кода]

  • Equipment
  • Software
  • Accessories

Diagnostic Monitoring[редактиране | редактиране на кода]

  • Diagnostic ECG

Patient Monitoring[редактиране | редактиране на кода]

See also[редактиране | редактиране на кода]

Spin-Offs[редактиране | редактиране на кода]

References[редактиране | редактиране на кода]

External links[редактиране | редактиране на кода]

Шаблон:External links

General[редактиране | редактиране на кода]

Semiconductors[редактиране | редактиране на кода]

Lighting[редактиране | редактиране на кода]

БВП[редактиране | редактиране на кода]

Този потребител е патрульор в българската Уикипедия. (проверка)

CD-MO[редактиране | редактиране на кода]

CD-MO (CD-Magneto-Optical) е вид компактдиск, който позволява многократен презапис на данни с помощта на специално конструирано за този тип дискове устройство. Този формат е създаден през 1988 г. Техническата му спецификация е описана в стандарта Orange Book Part I.

Структура на диска[редактиране | редактиране на кода]

За разлика от другите записваеми дискове (CD-R, CD-RW) CD-MO позволява презапис и четене на данни до над един милион пъти, без съществена промяна на качеството на диска. За тази цел се използват както оптични така и магнитни средства. Записващия слой се състои от сплави на редкоземни елементи и метали от групата на желязото. Тази сплав трябва да има определени феромагнитни свойства – висока коерцитивна сила и ниска точка на Кюри. Най-общо казано, точка на Кюри е температурата, над която даденото вещество губи магнитните си свойства. Популярен материал за CD-MO са сплавите тербий, желязо, кобалт (TbFeCo), гадолиний, желязо, кобалт (GdFeCo) и т.п. При подбора на сплавта – състав и процентно съдържание, се постигат качества, различни и недостъпни за изходните елементи.

Принципи на четене и запис[редактиране | редактиране на кода]

Записващо-четящата глава на устройството съдържа обектив, който фокусира лазерен лъч в петно с малки размери и намотка, която създава неголямо по интензитет магнитно поле. Записът представлява инвертиране полярността на магнитното поле в състояние ‘0’ или ‘1’ чрез комбинираното въздействие на лазерното лъчение и магнитното поле на бобината. По този начин се създават битовете носещи информация за четящата глава, подобно на питовете при другите методи за запис на CD.

Магнитното поле на бобината само по себе си не може да промени поляритета на магнитния записващ слой, затова мястото първо се загрява от фокусирания върху него лазерен лъч до температура превишаваща точката на Кюри, където коерцитивната сила на магнитния материал значително пада и става възможно слабото поле на бобината да инвертира (преобърне) полярността на намагнитване на материала.

При четене на записаната информация се използва факта, че отразеният от магнитния слой, или преминаващия през слоя линейно поляризиран лазерен лъч променя своята равнина на поляризация вследствие взаимодействието си с магнитното поле на поредицата от питове върху диска. Промяната в състоянието на поляризация на светлинния сигнал формира сигнала за четене. В общия случай този сигнал е доста слаб. За увеличаване на ъгъла на завъртане на равнината на поляризация се използват интерференчни ефекти в тънки слоеве.

Някои „За“ и „Против“[редактиране | редактиране на кода]

Този вид дискове комбинират някои предимства на оптичния и магнитен запис: висока плътност на записаната информация, безконтактно четене и по-висока стабилност на записа във времето сравнено с други магнитни и оптични носители и не на последно място – възможност за многократен презапис. Недостатъци: устройството за запис е доста по-сложно, скоростите на запис са ниски: 1х-2х, както и това, че тези дискове не се четат от никое стандартно CD устройство.

Съществуват и други формати използващи магнито-оптичен принцип на четене и запис, от които си заслужава да споменем най-вече MiniDisc на Sony, но по-общо погледнато всички те не са добили популярността на обикновения CD или CD-R диск.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

курс ветроходство[редактиране | редактиране на кода]

Пеперуда при курс фордевинд

Във ветроходството, курс на плавателен съд по отношение на вятъра е посоката на движение на съда (или надлъжната ос на съда) спрямо посоката на вятъра. Класифицира се според ъгъла, който носът на съда сключва с посоката на вятъра (виж диаграмата):

  • Левентик (A) (на френски: le vent) – курс точно срещу вятъра. Носът на плавателния съд сочи посоката от която духа вятъра или иначе казано курсът на плавателния съд сключва ъгъл 0 градуса с посоката на вятъра. При това положение ветрилата не създават тяга и ветроходният съд стои относително неподвижен.
  • Бейдевинд (B) (на нидерландски: bij de wind) – „косо срещу“ вятъра. Ъгълът между курса на плавателния съд и посоката на вятъра е по-малък от 90 градуса. Минималният възможен ъгъл варира в широки граници – между 30 и 80 градуса в зависимост от конструкцията на плавателния съд и ветрилното стъкмяване.
  • Халфвинд (C) (на нидерландски: halve wind) – курс напречно на вятъра. Носът на плавателния съд сключва ъгъл от 80 до 100 градуса спрямо посоката на вятъра.
  • Бакщаг (D) (на нидерландски: bakstag) – курс „косо по вятъра“. Носът на плавателния съд сключва ъгъл от около 110 до 160 градуса спрямо посоката на вятъра. При повечето ветроходни плавателни съдове това е най-бързият курс. Много състезателни ветроходни лодки на бакщаг са способни да се движат със скорост по-голяма от скоростта на вятъра.
  • Фордевинд (E) (на нидерландски: voor de wind) – курс по вятъра. Носът на плавателния съд сключва ъгъл от 180 градуса с посоката на вятъра. Единствено при този курс е възможно разположение на ветрилата (грота и фока), познато като „пеперудка“. При нея ако грота е разположен вдясно от мачтата, то фока е вляво и обратно. Това е най-бавният курс. При него ветрилата работят като аеродинамична спирачка при което цялата тяга се създава от съпротивлението на ветрилото и е насочена по курса на плавателния съд. При останалите курсове (без левентик) ветрилата работят като крило създавайки тяга насочена под ъгъл спрямо курса.

При курсове фордевинд и бакщаг (при малки ъгли) може да се прибави по-голямо допълнително ветрило – спинакер. При промяна на курса към бейдевинд това ветрило се сваля.

Всички курсове имат две разновидности: съответно ляв и десен халс (срещано и като галс) (букви B, C, D на диаграмата). При тези курсове ветрилата са разположени вляво, съответно вдясно от надлъжната ос на съда. международните правила (МППСМ) определят халса като ляв или десен според разположението на главното ветрило. Халсът е ляв когато главното ветрило е отклонено вдясно от надлъжната ос и обратно. При разминаване на два ветроходни съда движещи се само под ветрила (без двигател) предимство има движещият се на десен халс.

CD-RW[редактиране | редактиране на кода]

CD-RW (англ. Compact Disc-ReWritable) е вид компактдиск, позволяващ многократен запис и изтриване на данни. На български се нарича презаписваем компактдиск. Техническата спецификация на формата CD-RW е описана в стандарта Orange Book – Part III. По време на разработването си този формат се е наричал CD-E (CD-Erasable).

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите дискове CD-RW са произведени през 1996 г. от фирмите Philips, Sony, Hewlett-Packard, Mitsubishi Chemical Corporation и Ricoh, и са съдържали до 650 MB информация. По-новите дискове съдържат около 700 МВ. По правило CD-ROM устройствата произведени преди 1997 г. не са можели да четат тези дискове, главно поради по-ниската им отражателна способност. За записа им се използват CD-RW записвачки, които могат да записват и CD-R. Всички DVD записвачки също записват CD-RW дискове.

Принцип на четене и запис[редактиране | редактиране на кода]

CD-RW дисковете, наподобяват по структура много на CD-R, но при тях записващият слой се състои от специална сплав – обикновено сребро, индий, антимон и телур (AgInSbTe). Първоначално тази сплав е поликристална и има по-висока отражателна способност. В процеса на запис слоят се загрява от лазерен лъч с висока мощност до темератури от порядъка на 500 – 700 °C. Това води до стопяване на материала и преминаването му в аморфно състояние, а с това и намаляване на отражателната способност. Така засветените участъци, подобно на CD-R диска представляват питовете (питове се наричат вдлъбнатинките на компактдиска), докато незасветените участъци – ландовете (площадките между питовете).

При четене мощността на лазерния лъч е много по-малка и не разрушава записаната информация. При изтриване аморфният материал се загрява до по-ниски температури от порядъка на 200 °C, при което той не се стопява, а преминава от аморфно в поликристално състояние, като отново се увеличава отражателната му способност. Поради по-малката прозрачност на този материал отражателната способност не надвишава 15 – 25%. Това, както и по-ниските нива на ВЧ (HF) сигналите, прави CD-RW дисковете неотговарящи на стандартите за CD и CD-R – Red Book и Orange Book – Part II. Това изисква много по-чувствителна оптика на четящите устройства и е причина за недобрата съвместимост на тези дискове с всички CD устройства.

Запис на CD-RW дискове[редактиране | редактиране на кода]

Както при CD-R диска и тук записът се прави на отделни сесии, като след всяка от тях може да се добавя следваща, докато се запълни целия диск. След това дискът може да се изтрие напълно и е готов да се записва отново. По данни на производителите тази технология позволява до 1000 пъти презапис без загуба на данните. Изтриването става по два начина: пълно или бързо изтриване. Пълното изтриване е по-бавно, но осигурява конфиденциалност на изтритата информация. При бързото изтриване се заличават само мета данните. Така е възможно с помощта на специални програми да се възстанови „изтритата информация“. Важна разлика между CD-R и CD-RW дисковете е, че възстановеното (след изтриване) поликристално състояние на материала деградира постепенно до аморфно от само себе си и губи записаната впоследствие информация. По тази причина CD-RW дисковете не са пригодни за дълготрайно архивиране.

Както при CD-R така и при CD-RW е възможна технологията на запис packet writing, правеща записа (но не и изтриването) на диска подобен на външен вид на записа върху флопи диск. За тази цел са разработени софтуерни програми като Roxio DirectCD, Nero AG InCD, Sonic Solutions Drive Letter Access. Многократният презапис по този начин е ограничен, поради това че форматираните CD-RW изглежда деградират по-бързо от неформатираните (виж packet writing, DirectCD и други).

Първоначално се е смятало, че с презапиваемите дискове ще може да се работи като с големи дискети – да се добавят и трият файлове и папки по произволен начин. Разработена е съответна технология, наречена DirectCD. На по-старите CD-RW дискове има надписи: „DirectCD Formated“. Но тази технология не заработи на практика – след неколкократно триене и записване на данни дискът губеше информацията, а много често поставянето му в CD устройството водеше до забиване на компютъра. Поради което тази технология отпадна и презаписваемите дискове се записват като обикновени мултисесийни записваеми дискове, но в един момент може да се изтрият и да се почне отначало.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

DVD-Audio[редактиране | редактиране на кода]

DVD-Audio е логически формат за съхранение на звук с високо качество върху DVD диск. Това е развитие на DVD стандарта, което позволява съхранение на повече и/или по-качествен звук отколкото CD Digital Audio (CD-DA).

Първите дискове излизат на пазара през 2000 г. но не могат да изместят компактдисковете като носител на звук. В допълнение се появява и конкуренция от страна на новосъздадения хибриден формат SACD (Super Audio CD), който също предлага сравнимо качество на звука. Поради наличието вече на пазара на комбинирани възпроизвеждащи устройства, както за DVD-Audio, така и за SACD на цена под 100 USD се смята че и двата стандарта ще продължат съвместно съществуването си, както при DVD-R и DVD+R.

Дискретизиране и кодиране на сигнала[редактиране | редактиране на кода]

За разлика от CD-DA, където се използва само 16-битовo ниво на квантуване и 44,1 kHz честота на дискретизация тук има възможност за 16-, 20- и 24-битово ниво на квантуване и честоти на дискретизация от 44,1 kHz, 48 kHz, 88,2 kHz, 96 kHz, 176,4 kHz и 192 kHz. Освен стандартния за CD-DA стерео звук с два канала при DVD-Audio тук могат да се съхраняват от един канал (моно звук) до шест канала (5.1 съраунд саунд). При най-високите честоти на дискретизация (176,4 kHz и 192 kHz) не е възможно съхранение на шестканален звук, а само до двуканален (виж таблицата).

16-, 20- или 24-бита
44.1 kHz 48 kHz 88.2 kHz 96 kHz 176.4 kHz 192 kHz
Моно (1.0) да да да да да да
стерео (2.0) да да да да да да
Стерео (2.1) да да да да не не
Стерео + моно съраунд (3.0 или 3.1) да да да да не не
Куадро (4.0 или 4.1) да да да да не не
3-стерео (3.0 или 3.1) да да да да не не
3-стерео + моно съраунд (4.0 или 4.1) да да да да не не
Съраунд саунд (5.0 или 5.1) да да да да не не

За кодиране на така дискретизирания сигнал се използва LPCM (Linear Pulse Code Modulation) и евентуално MLP (Meridian Lossles Packing). В зависимост от избрания метод за кодиране, честота на дискретизация и нива на квантуване на един DVD5 диск е възможно да се съхрани от 65-минутна до 25-часова програма. Освен аудио (звук, музика) програмата може да съдържа менюта и стоп-кадри.

DVD-Audio диска не може да се възпроизвежда на повечето домашни DVD плейъри. За него е необходим специален DVD-Audio плейър или комбиниран: за DVD-Video и DVD-Audio. Поради малката популярност на DVD-Audio устройствата често DVD-Audio дисковете са комбинирани: съдържат както DVD-Audio зона, така и DVD-Video зона, която се възпроизвежда от всяко домашно DVD устройство. Последната може да съдържа както видеоклипове, така и само аудио: двуканално (стерео) или шестканално (5.1 съраунд саунд).

За разлика от CD-DA, където не е предвидена защита срещу копиране, DVD-Audio разполага с мощна защита. След бързото разбиване на защитата за DVD-Video – CSS (Content Scrambling System) се създава нова, още по-сложна и надеждна защита за DVD-Audio – CPPM (Content Protection for Prerecorded Media).

Оптичен диск[редактиране | редактиране на кода]

Магнито-оптичен диск 90 mm 640MB

Оптичните дискове са сменяеми носители на информация с формата на диск. Четенето и записа на данните става посредством лазерен лъч, като съществуват и хибридни модели, при които освен лазерното излъчване се използва и магнитно поле.

Оптичните дискове от групата на CD и DVD, както и техните наследници HD DVD (High Definition DVD) и BD (Blu-ray Disk) са с външен диаметър 120 mm, централен отвор 15 mm и дебелина 1,2 mm. Мини-вариантите им са с външен диаметър 80 mm, като другите размери се запазват. Съществуват оптични дискове (магнитооптични и др.) с размер 130 mm (5,25 инча), както и такива с размер под 80 mm (MiniDisc на Sony и други по-нови модели). Съществуват и компактдискове с формата на визитна картичка.

Някои модели се съхраняват в кутийка подобно на гъвкав магнитен диск от 3,5 инча. Тя служи за предпазване на диска и информацията върху него от запрашаване и надраскване. Дискът се поставя в записващо-четящото устройство с тази кутийка, която е снабдена с плъзгаща се вратичка – последната се отваря автоматично при поставяне на диска в устройството.

Кодирането на информацията върху диска е цифрово (с изключение на Laserdisc). При дисковете с предварителен запис (CD, DVD, BD) това става с помощта на поредица от площадки и ямки (питове), които образуват релеф със строго определена геометрия и имат съответно по-висока и по-ниска отражателна способност. При записваемите дискове (CD-R, CD-RW и др.) такъв релеф няма. В процеса на запис (загряване с лазерен лъч) се образуват микроскопични области (маркери, питове), които аналогично имат по-ниска отражателна способност от обкръжаващата повърхност. Изключение правят магнитооптичните дискове (CD-MO, MiniDisc и др.), където маркерите се различават по обратната поляризация на намагнитването.

Четенето на информацията, с редки изключения, се осъществява от страната на подложката (през подложката), която трябва да бъде прозрачна за използваната дължина на вълната на лазерния лъч. За четене се използва отразения от диска сигнал, затова отражателната способност на диска умишлено се повишава чрез отлагане на метален слой върху пластмасовата подложка. Върху него обикновено има защитен слой от лак и етикет (изображение).

Дискове като CD и DVD5 имат един информационен слой, DVD9 и DVD10 имат по два информационни слоя, DVD14 и DVD18 и други по-нови модели имат по три или повече слоя. Това се прави с цел повишаване плътността, а с това и количеството на съхраняваната информация. Новите HD DVD и Blu-ray диск съдържат съответно по 15 и 25 гигабайта (двуслойните варианти съответно 30 и 50 GB). С бума на информационните технологии се наблюдава бум и при разработките на нови видове запаметяващи устройства. Вече има съобщения за нови поколения дискове, които на няколко информационни слоя могат да съхранят до 100 и повече гигабайта данни за един носител.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Преобразувател ток[редактиране | редактиране на кода]

Преобразувателят ток-в-напрежение е електронно устройство с вход и изход. В електрониката се използват три типа устройства: генератори (имат само изходи), преобразуватели (имат входове и изходи) и товари (имат само входове). Най-често те използват напрежение като входно/изходна величина.

В някои случаи има нужда от преобразуватели, които имат токови входове и напрежителни изходи. Типична ситуация е измерването на ток с инструменти с напрежителни входове. Преобразувател ток-в-напрежение е веригата, която извършва преобразуването. Това е линейна верига с коефициент на преобразуване k = VOUT/IIN, с размерност [V/A] (познат като съпротивление).

Типични приложения на преобразувателя ток-в-напрежение са измерване на токове с инструменти с напрежителни входове, създаване на източници на напрежение, контролирани от ток, изграждане на пасивни и активни преобразуватели напрежение-в-напрежение и др. В някои случаи пасивния преобразувател работи добре; в други се налага използването на активен. Има близка връзка между двата – активния преобразувател се получава от пасивния.

Идеалният преобразувател ток-в-напрежение има нулево вътрешно съпротивление (импеданс) и на практика окъсява веригите.

Основна идея на пасивния преобразувател[редактиране | редактиране на кода]

Неелектрически случай (светът около нас: поток поражда налягане)[редактиране | редактиране на кода]

В природата има много ситуации, в които налягане (напр. количество) поражда движение, както например водата опитваща се да преодолее дадена преграда. Съществуват и противоположните ситуации, в които движението на частици поражда налягане, като например:
 – механично – Ако се опитаме да спрем движеща се кола с тялото си, тя ще окаже натиск върху нас.
 – хидравлично – Прищипете маркуч по средата и ще установите, че се поражда налягане около захванатия участък.

В този ред на мисли потокът, налягането и преградата са взаимно свързани. Обикновено изходното налягане, като променлива, е пропорционално на входния поток; по този начин потокът, като съставен от много части, създава (преобразува се в) налягане – т.е. системата действа като единно цяло.

За да се породи налягане, на пътя на потока трябва да бъде поставена преграда.

Електрически случай: ток поражда напрежение[редактиране | редактиране на кода]

Строеж на ел.верига. В електричеството ако ток Iin протича през резистор R (фиг.2), резисторът възпрепятства (устоява) на тока. В резултат се появява пропорционален пад на напрежение Ur = R.Iin през резистора, според формулираното в закона на Ом преобразуване на ток в напрежение (U= R.I). В тази ел. верига, напрежението Vr играе ролята на изходното напрежение Uout. (Ur е създадено не от резистора, а от магнитното поле в източника на ток). По този начин токът Iin се преобразува в пропорционалното напрежение Uout; резисторът R играе ролята на преобразувател на ток в напрежение – линейната електрическа верига е с предавателен коефициент k = Uout / Iin [V/mA], с размерност – съпротивление.

Действие на ел. верига. Фиг.2 представя графично действието на ел. схема, основано на токовия контур и напрежителните участъци. Плътността на тока е пропорционална на големината му, а височината на напрежителните участъци е пропорционална на съответното напрежение.

Фиг.3 е графическа интерпретация на ел. верига и на закона на Ом. Токът и напрежението през двата компонента (източника на ток и резистора) са еднакви, а техните волт-амперни характеристики (ВАХ) са представени на обща координатна система. Пресечната точка на двете прави е работната точка А; тя представя съответната големина на тока IA и напрежението VA. При промяна на входния ток Iin, работната точка А се движи вертикално по кривата, представяща ВАХ на резистора R; наклонът и представлява коефициентът на преобразувателя.

Фиг.3. Графоаналитично представяне действието на веригата.
Фиг.4. Разпределение на напрежението върху резистора R

Фиг.4 показва друга атрактивна графическа интерпретация на закона на Ом – напрежителна диаграма (описание на напрежението по резистивния филм в линеен резистор). При промяна на входния ток, локалното напрежение по резистивния филм намалява постепенно от ляво надясно. В тази последователност, ъгълът α представлява входния ток Iin.

Приложения на пасивния преобразувател[редактиране | редактиране на кода]

Преобразувател ток-в-напрежение като изходно устройство[редактиране | редактиране на кода]
Фиг.5. Източник на напрежение, управляван от ток.

Постоянен източник на напрежение. Въпреки че съществуват някои източници на постоянно напрежение в природата (еднократни и презареждащи се батерии), често те не са подходящите за дадена цел. Затова ако разполагаме с източник на ток, но имаме нужда от източник на напрежение, то той може да бъде изграден. За тази цел пасивният преобразувател ток-в-напрежение трябва да бъде включен последователно на източника на ток според следната формула:

Източник на напрежение = Източник на ток + Пасивен преобразувател ток-в-напрежение

Най-простото осъществяване на тази идея е показано на фиг.5, където нискоомен резистор е свързан паралелно на входното устройство Iin (идеята на Нортън в електричеството). Ако товарът е идеален (това е, когато има безкрайно съпротивление), ще се генерира постоянно напрежение VOUT = R.IIN. Това напрежение ще влияе на ел. ток, ако входният източник на ток не е идеален.

Съставни пасивни преобразуватели. Също така, в популярните пасивни ел. вериги от капацитивни диференциатори, индуктивни интегратори, антилогаритмични преобразуватели и т.н. резисторът действа като преобразувател ток-в-напрежение (I-to-V преобразувател):

V-to-V CR диференциатор = V-to-I C диференциатор + I-to-V преобразувател

V-to-V LR интегратор = V-to-I L интегратор + I-to-V преобразувател

V-to-V DR антилогаритмичен преобразувател = V-to-I D антилогаритмичен преобразувател + I-to-V

Например, класическият капацитивно-резистивен диференциатор (показан на фиг.6) е изграден чрез използване на по-прост V-to-I капацитивен диференциатор (обикновен кондензатор) и I-to-V преобразувател.

В тези вериги, резисторът R действа като I-to-V преобразувател, представляващ пад на напрежение VR, което въздейства на възбуденото напрежение Vin. В резултат на това, токът намалява и се появява грешка.

Фиг.7. Колекторния резистор Rc действа като преобразувател ток-в-напрежение.

Колекторен резистор в транзисторни схеми. Транзисторът е устройство, което генерира ток. Следователно, за да получим напрежение на изхода, в изходната верига на транзисторното стъпало трябва да свържем колекторен резистор (фиг. 7). Примери за тези технически похвати са схемите Общ емитер, Обща база и Диференциален усилвател, транзисторен превключвател и т.н.:

Изходно напрежителен транзистор = Изходно токов транзистор + I-to-V преобразувател

Колекторният резистор на транзистора действа като I-to-V преобразувател. Тъй като падът на напрежение VRc е плаващ, обикновено допълнителният пад на напрежение VCE – VRc се използва като изходно напрежение. В резултат тези транзисторни вериги са инвертиращи (когато вх. напрежение расте, изходното напрежение спада). Подобна техника се използва, за да получим напрежение в транзисторния емитер (виж частта по-долу за negative feedback current source). Примери за тези технически похвати са всички транзисторни схеми, които използват последователна отрицателна обратна връзка. Емитерният резистор на транзистора действа като I-to-V преобразувател.

Преобразувател ток-в-напрежение като входно устройство[редактиране | редактиране на кода]
Фиг.8. Съставен амперметър = I-to-V преобразувател + Волтметър

Съставен амперметър. Днес уредите за измерване (електронни мултицети, АЦП и т.н.) са най-често волтметри. Ако има нужда от измерване на ток, то преди волтметъра се свързва обикновен I-to-V преобразувател (шунтов резистор) (фиг. 8). Този амперметър е съставно устройство, което се състои от 2 компонента:

Съставен амперметър = I-to-V преобразувател + Волтметър

Шунтовият резистор от съставния амперметър действа като I-to-V преобразувател. Въпреки че активната версия е перфектното решение за измерване на ток, по-популярните мултиметри използват точно пасивната версия, за да измерват големи токове.

Преобразувател ток-в-напрежение като част от отрицателната обратна връзка на преобразувател напрежение-в-ток[редактиране | редактиране на кода]

Схемите за отрицателна обратна връзка имат уникалната способност да обръщат логиката в електронните преобразуватели, свързани в обратна връзка. Например: операционен неинвертиращ усилвател всъщност е обратен напрежителен делител, операционен интегратор е обратен диференциатор, операционен логаритмичен преобразувател е обратен антилогаритмичен преобразувател и т.н.

Фиг.9. Източник на ток с транзистор, използващ преобразувател ток-в-напрежение.
Фиг.10. Източник на ток с операционен усилвател, използващ преобразувател ток-в-напрежение.

Също така, операционният усилвател с V-to-I преобразувател (постоянен източник на ток, който се контролира чрез напрежение), построен чрез използването на отрицателна обратна връзка, всъщност е превключващ I-to-V преобразувател. Тази идея е осъществена на фиг. 9 (версия с транзистор като източник на ток) и на фиг. 10 (версия с ОУ като източник на ток), където I-to-V преобразувателят (неозначения резистор R) е свързан в отрицателната обратна връзка. Падът на напрежение VR, пропорционален на тока I се сравнява с входното напрежение VZ. За тази цел, двете напрежения се свързват последователно и тяхната разлика dV = VZ – VR се прилага към входната част на регулиращия елемент (връзката база-емитер на транзистора Т или диференциалния вход на операционния усилвател OA). В резултат на това регулиращият елемент създава ток I = VR/R ≈ VZ/R чрез промяна на неговото изходно съпротивление, така че напрежителната разлика да е нула. По този начин изходния ток е пропорционален на входното напрежение; цялата верига действа като V-to-I преобразувател.

Недостатъци на пасивните преобразуватели[редактиране | редактиране на кода]

Пасивният I-to-V преобразувател (като всички пасивни вериги) не е идеален поради 2 причини:

Резистор R. Падът на напрежение VR въздейства на входния ток IIN като резисторът R консумира енергия от входния източник (фиг. 11). Противоречието се състои в следното: от една страна, падът на напрежение VR е полезен като той служи за изходно напрежение; от друга страна този пад на напрежение е вреден тъй като той на практика модифицира съществуващото напрежение VRi, което създава ток. В тази класификация напрежителната разлика VIN – VR определя тока вместо напрежението VIN (резисторът Ri всъщност действа като обратен V-to-I преобразувател). В резултат токът намалява.

Товарно съпротивление. Като допълнение, ако товарът има определено крайно съпротивление (вместо безкрайно), част от тока IIN ще се отклони през него. В резултат на това токът IIN и напрежението VOUT ще се намалят. Проблемът отново е в това, че товарът консумира енергия от пасивната верига.

Подобрение: Активен преобразувате на ток-в-напрежение[редактиране | редактиране на кода]

Основната идея зад активната версия[редактиране | редактиране на кода]

Неелектрически домейн: Премахване на смущение чрез еквивалентно „антисмущение“[редактиране | редактиране на кода]

Активната версия на конвертора на ток в напрежение се основава на добре позната техника от ежедневието, при която компенсираме нежеланите ефекти, причинени от нас самите чрез използване на еквивалентни анти-действия. Тази идея се осъществява чрез използването на допълнителен източник на енергия, който „помага“ на главния източник като компенсира локалните загуби причинени от вътрешните нежелани „фактори“ (за разлика от активния конвертор на напрежение в ток, при който допълнителният източник на енергия компенсира загубите, причинени от външните „фактори“). Пример: ако сме счупили прозорец през зимата, пускаме отоплителен уред, който компенсира загубата на топлина, и обратно, през лятото пускаме климатика. Други примери: ако колата ни се блъсне в друга кола, застрахователната компания компенсира щетите, които сме причинили на другата кола; ако създаваме проблеми на други хора, се извиняваме; ако сме похарчили пари от сметката си, започваме да внасяме повече пари в сметката си и т.н. Във всички тези случаи, имаме подготвени ресурси, които да използваме в случай на вътрешни загуби.

Електрически домейн: Премахване на напрежение чрез еквивалентно „антинапрежение“[редактиране | редактиране на кода]

Електрическа реализация. За да покажем как тази основна идея се прилага, за да се подобри пасивният конвертор на ток в напрежение, първо се използва еквивалентна електрическа верига (фиг. 12). В този активен конвертор на ток в напрежение, спадът в напрежението VR през вътрешния резистор R се компенсира като се добавя същото напрежение VH = VR към входното напрежение VIN. За тази цел последователно на резистора се свързва допълнителен последователен източник на напрежение BH. Той помага на източника на входящо напрежение, в резултат на което нежеланото напрежение VR и съпротивлението R изчезват (точката А става „виртуална маса“).

Активен I-to-V конвертор = пасивен I-to-V конвертор+ „помощен“ източник на напрежение

От къде да вземем изход? Степента на компенсиращата величина често се използва за индиректно измерване на първоначалнта (пример – претегляне с везни). Тази идея е приложена при верига на активен I-to-V конвертор чрез свързване на консуматор към компенсиращия източник на напрежение BH вместо към резистора. Това свързване има две предимства: 1. консуматорът е свързан към общата маса; 2. той консумира енергия от допълнителния източник, а не от входния източник. Затова, може да има по-малко съпротивление.

Реализация с операционен усилвател[редактиране | редактиране на кода]

Основната идея, описана по-горе, се реализира чрез I-to-V конвертор с ОУ (фиг. 13, 14). В тази верига, изходът на операционния усилвател е свързан последователно към източника на входно напрежение; инвертиращият вход на ОУ е свързан в точка А. В резултат на това, изходното и входното напрежение на ОУ се сумират.

От друга гледна точка, изходът на операционния усилвател е свързан последователно с резистора R на мястото на компенсиращия източник на напрежение BH от фиг. 12. В резултат на това, изходното напрежение на ОУ и падът на напрежение VR се изваждат; потенциалът на точка А е резултат на това изваждане (има свойствата на виртуална маса).

Операционен усилвател с I-to-V конвертор = пасивен I-to-V конвертор + „помощен“ операционен усилвател

Функциониране на верига с операционен усилвател[редактиране | редактиране на кода]

Фиг.14. Преобразувател с операционен усилвател (+VIN)

Нулевото входно напрежение се изразява в липсата на падове на напрежението или токове във веригата.

Положително входно напрежение. Ако входното напрежение VIN се вдигне над потенциала на масата, през резистора R започва да тече входящ ток IIN. В резултат на това се появява пад на напрежение VR през резистора и точка А започва да повишава потенциала си (входящият ток „издърпва“ точка А нагоре към положителното напрежение VIN). Усилвателят „наблюдава“ това и незабавно реагира: намалява изходното си напрежение под потенциала на масата като засмуква тока. Образно казано, усилвателят издърпва точка А надолу към отрицателното напрежение –V, докато занули потенциала си (да установи виртуална маса). Това става чрез свързване на част от напрежението, произведено от източника на отрицателна мощност –V, последователно с входното напрежение VIN. Двата източника на напрежение се свързват последователно в една и съща посока (като насочват веригата по часовниковата стрелка, означенията са – VIN +, – VOA +), така че напреженията се събират. Но спрямо масата имат противоположни поляритети.

Фиг.15. Преобразувател с операционен усилвател (-VIN)

Отрицателно входно напрежение. Ако входното напрежение VIN се намали под масата, входящият ток протича през резистора R в обратна посока (фиг. 15). В резултат на това, отново се появява спад на напрежението VR през резистора и потенциалът на точка А започва да спада (в този случай, входящият източник издърпва точка А надолу към отрицателното напрежение -VIN). Усилвателят „наблюдава“ това и реагира незабавно: той увеличава своето изходно напрежение над масата като „избутва“ тока навън. След това усилвателят издърпва точка А нагоре към положителното напрежение +V докато отново се занули потенциалът VA (виртуалната маса). За тази цел op-amp-ът слага част от напрежението, произведено от източника на положителна мощност +V последователно с входящото напрежение VIN. Двата източника на напрежение отново се свързват в една и съща посока ((като насочват веригата по часовниковата стрелка, означенията са + VIN -, + VOA -), така че напреженията се събират. Но спрямо масата имат противоположни поляритети както в горния случай.

Заключение. Във веригата на операционен усилвател с конвертора на ток в напрежение, усилвателят добавя толкова напрежение към напрежението на входящия източник, колкото губи през резистора. Усилвателят компенсира локалните загуби, причинени от вътрешния резистор.

Преобразувател срещу усилвател[редактиране | редактиране на кода]

Активният преобразувател ток-в-напрежение е усилвател с токови входове и напрежителни изходи. Печалбата от този усилвател се представя от съпротивлението R (K = VOUT/IIN = R); измерено в омове.

Входа има ниско вътрешно съпротивление и входния сигнал е ток. Изходът може да има ниско съпротивление, а изходния сигнал е напрежение.

Приложения на активния преобразувател[редактиране | редактиране на кода]

Фиг.16. инвертиращ усилвател = конвертер на напрежение в ток + конвертер на ток в напрежение

Операционните усилватели често се използват като приемници на оптична комуникация. Токът генериран от фотодетектор генерира и фотонапрежение, но нелинейно. Следователно усилвателят трябва да избегне висок волтаж чрез неговия нисък входен импеданс и генерира или 50 омен сигнал (който, между другото се счита за нисък импеданс от много учени), претоварващ коаксиалния кабел или напрежителен сигнал за по-голямо усилване. Забележете че най-голямо линейно усилване се наблюдава при усилване по ток при биполярния транзистор, така че вие можете да увеличите физ.величина преди импедансното преобразуване.

Фиг.17. Инвертиращ операционен усилвател

Тази схема се използва като основна част от по-сложни инжертиращи схеми с (паралелна) отрицателна обратна връзка: инвертиращ усилвател (фиг.16,17), CR диференциатор, LR интегратор, инвертиращ напрежителен суматор и т.н. Това са формулите по които могат да се построят тези схеми:

инвертиращ усилвател = конвертор на напрежение в ток + конвертер на ток в напрежение

CR диференциатор на напрежение в напрежение = С диференциатор на напрежение в ток + конвертер на ток в напрежение

LR интегратор на напрежение в напрежение = L интегратор на напрежение в ток + конвертер на ток в напрежение

DR непоследователен конвертор на напрежение в напрежение = D-непоследователен конвертер на напрежение в ток + конвертер на ток в напрежение

Несъвършенства на активните преобразуватели (от гледна точка на захранването)[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че активният преобразувател на ток в напрежение е една по-добра схема, популярните мултиметри не работят на този принцип. За да измерят ток, те използват пасивен преобразувател на ток в напрежение вместо почти идеалния активен. Причината в прилагането на това старомодно решение за измерване на токове е, че целия входен ток Iin преминава през „помощния“ източник на напрежение VН в активната версия (фиг.3). Следователно, източникът трябва да може да издържи такъв ток. Съответно, в практическата активна схема (фиг.4), както източника на енергия, така и ОУ трябва да издържат входния измерван ток. Например, ако се опитате да измерите ток 10А (нормалния максимален обхват на тока във всички електронни мултицети), ще трябва да използвате акумулатор за кола като захранване и мощен операционен усилвател, който може да разсейва 100W! Активният преобразувател на ток в напрежение е перфектна схема; въпреки това е подходящ само за слаботокови приложения.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]