[go: nahoru, domu]
Направо към съдържанието

Хунза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хунзки раджа и членове на племето, 19 век.

Хунзукук (Хунза) или Бурушо, наричани и с пейоративния извън страната им екзоним „Келеши“[1][2][3][4], е наименованието на народа, обитаващ долината Хунза в областта Каракорум, Пакистан. Според различни източници населението на долината е между 15 и 80 хил. души.

Хунзите говорят неиндоевропейския, бурушаски език, на който húnzo означава „връщане на лъка“, т.е. „дом на стрелеца (с лък)“ или „жител на Хунза“. Пишат на арабска азбука във варианта ѝ, използван в Пакистан. Процентът на грамотност е много висок.

Хунзите се различават от съседите си, бидейки по-високи и с по-светла кожа от околните,[5] но не са толкова сходни с алпийския европейски тип като нуристанците и калашите. Според изследванията на ДНК групи от племето по мъжка линия родословието им показва генетична връзка с циганите[6] и говорещите на памирски езици афганистанци, което се дължи основно на маркер M124 (определяне на Y-ДНК хаплогрупа R2A), което е най-висока честота в изследваните групи [7] Те носят и източноазиатски генетичен фонд, което доказва, че поне част от предците им произхождат североизточно от Хималаите от земите на днешен Китай.[8] Според хипотезата на Сергей Анатольевич Старостин те са потомци на т.нар. китайско-кавказци и няма как и от кого да са асимилирани индоевропейци[9]

Долината на Хунзите е голямата туристическа атракция на Пакистан, цел на много чуждестранни и местни туристи. Тя е сравнително спокойна и добре устроена. Три големи планински вериги: Хиндукуш, Каракорум и Хималаите се преплитат около долината, която е свързана от 1978 година с автомагистралата „Каракорум“.

Замъкът в Балтит

История

[редактиране | редактиране на кода]
Висящ мост над река Хунза при Пасу

Хунзите нямат писмена история. В по-стари времена хунзите са смятани за велики бойци. Дори китайската империя във върха на разцвета си плаща лепта на мировете (владетелите) на хунзите, за да не нападат Кашгар и Ярканд в Китайски Туркестан.

Изолираността на региона спомага за съхранението на самосъзнанието на хунзите през вековете, но през 1892 година Британската империя успява да установи контрол над долината, а мирът бяга в Китай.

Едва в 1904 година приемат исляма, негов проводник тук е Ага Хан III, който поддържа колониалните завоевания на Британската империя, а изповядваният шиитски ислям на исмаилитите все още не е така дълбоко вкоренен.

Чак през 1949 година Пакистан установява контрол над територията им. Последният им „мир“ (княз) обаче е свален от власт много по-късно – през 1974 година, от Зулфикар Али Бхуто, но князете им запазват своя авторитет и немалка част от властовите си позиции.

На 4 януари 2010 година голямо свлачище убива няколко жители и разрушава къщи, като задръства река Хунза и причинява появата на голямо езеро (дълго 16 км и дълбоко 91 м). Появата на езерото налага евакуацията на голям брой жители и унищожава голям брой обработваеми площи.

Легенди и пропаганда

[редактиране | редактиране на кода]

Легендарните широко разпространени в Пакистан и Афганистан разкази, представяни и на туристите, са, че племето е свързано с изгубеното тайно кралство „Шангри-Ла“ (Шамбала) и коренно противоположната – че произхождат от селцето Балтир, основано след края на походите на Александър Велики от трима негови войници, които се заселват в долината и си взимат персийски жени[5]. Това се опроворгава не само от лингвистическите доказателства на неиндоевропейскя им език, но и от липсата на каквито и да е генетични данни за връзка със средиземноморието, каквито има, и то само около 2%, но у пущуните в Пакистан и Афганистан, а не и при тях.[10][11]

Друг мит е тяхното дълголетие, обаче научните изследвания показват средна продължителност на живота: 53 години – за мъжете, и 52 – за жените,[12] като има и някои дълголетници.

Няколко съвременни нации, най-вече с пропагандни доводи, обявяват хунзите за свои родственици – Гърция, Северна Македония [13] и Унгария[14].

Нрави

[редактиране | редактиране на кода]

Повечето хунзи приемат през 1904 година да принадлежат към либералния исмаилизъм, разновидност на шиитския ислям.

Всички сватби се провеждат в средния четвъртък на декември. Майката на жениха прекарва първия месец с младото семейство в ролята на водач и учител: „Бракът е прекалено важен, за да бъде оставен на случайността“[5].

Живеят предимно от селско стопанство и туризъм. В миналото, преди затварянето на границата с Китай, са се прехранвали и от даване на коне под наем и помагане на пътуващи търговци.

Легенди разказват[15][16] за невероятно здравите, издръжливи, силни и дълголетни хунзи. Съвременните наблюдения оборват тези легенди[17], въпреки че последното може и да се дължи на непознати за областта болести като запек и сърдечносъдови болести[18]. Познати са също очни и зъбни заболявания[19]. Допълнително им наемане в пакистанската армия привнася тютюнопушенето и наркотиците.

Митът за здраве, сила и дълголетие въпреки всичко се радва на популярност сред туристите и се отдава на храната.

Традиционно храната им е била предимно растителна (ечемик, просо, елда, пшеница, царевица, картофи, кайсии, праскови, бадеми, орехи), основана главно на суровоядство (също и поради липса на горивни материали) и млечни продукти, като месо се е ядяло само в редки случаи[18].

Интересни факти

[редактиране | редактиране на кода]

В Северна Македония се пропагандира тезата, че бурушаският им език е наследник на „античния македонски език“, а те са преки потомци на Александър Македонски. В рамките на тази пропаганда вождът на тяхното мюсюлманско племе в Пакистан Газанфар Али Кан бе поканен в Скопие, в качество си на наследник на Александър Велики и на 11 юли 2008 година бе тържествено посрещнат с почести и официално приет от премиера Груевски, архиепископ Стефан и от кмета на Скопие Трифон Костовски,[20][21] което предизвика спорове и разногласия.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Музика ===
Дискусии ===
Статии
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Хунза.
YouTube

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ В Пакистан не е пейоративно, а нарицателно за принадлежащ към най-низшата каста
  2. ↑ В Скопие пристига принца на племето хунзи, Агенция „Фокус“,10 юли 2008,17:28
  3. ↑ Божидар Димитров, Македонският цар живее сред племето келеши в Пакистан, Медиапул 08.08.2012,15:37
  4. ↑ Царят на келешите идва в Скопие, Македонска трибуна, 10 юли 2008 // Архивиран от оригинала на 2014-03-26. Посетен на 2012-09-06.
  5. ↑ а б в Jean & Franc Shor, „At World's End in Hunza“, National Geographic Magazine, vol. 104, no 4, octobre 1953
  6. ↑ R. Spencer Wells et al., The Eurasian Heartland: A continental perspective on Y-chromosome diversity, Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America
  7. ↑ Jun Z. Li et al., Worldwide human relationships inferred from genome wide patterns of variation – Science, Vol. 319. no. 586 (22 February 2008), pp. 1100 – 1104.
  8. ↑ Jun Z. Li et al., Worldwide human relationships inferred from genome wide patterns of variation – Science, Vol. 319. no. 586 (22 February 2008), pp. 1100 – 1104.
  9. ↑ Яковлев В.М., Хунзы, сп. Знание – сила, 2004 бр.4
  10. ↑ Y-chromosomal evidence for a limited Greek contribution to the Pathan population of Pakistan, European Journal of Human Genetics (2007) 15; published online 18 October 2006
  11. ↑ Y-Chromosomal DNA Variation in Pakistan[неработеща препратка], American Journal of Human Genetics, 70:1107 – 1124, 2002, pg. 117
  12. ↑ John Tierney, The Optimists Are Right, The New York Times, 29 септември 1996
  13. ↑ Financial Times, Alexander’s ‘descendants’ boost Macedonian identity, Neil MacDonald, July 18 2008
  14. ↑ англ. Home of the archer – or who are the Hunza?, hunlight.hu[неработеща препратка]
  15. ↑ Lynn Martin: Sectrets of the Happy, Healthy Hunza, архив на оригинала от 26 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070926212348/http://www.arts.adelaide.edu.au/centrefooddrink/publications/reports/martinlevenstein0evsreps.html, посетен на 13 август 2010 
  16. ↑ THE WHEEL OF HEALTH, G. T. WRENCH, M.D. (Lond.), 1938, архив на оригинала от 12 септември 2009, https://web.archive.org/web/20090912054509/http://www.soilandhealth.org/02/0203cat/020301wrench/02030100frame.html, посетен на 13 август 2010 
  17. ↑ nytimes.com This Way to the Future: The Optimists Are Right, 29 септември 1996
  18. ↑ а б Wolf, Josef. Abeceda národů; Výkladový slovník kmenů, národností a národů – Hunzové (стр. 104). Прага, Horizont, 1984. с. 272.
  19. ↑ англ. The Burusho, Minnesota State University, архив на оригинала от 31 май 2010, https://web.archive.org/web/20100531204801/http://www.mnsu.edu/emuseum/cultural/oldworld/asia/burusho.html, посетен на 13 август 2010 
  20. ↑ В Скопие пристига принца на племето хунзи, Агенция „Фокус“,10 юли 2008,17:28
  21. ↑ Македонският цар идва в Скопие, Македонска трибуна, 10 юли 2008 // Архивиран от оригинала на 2014-03-26. Посетен на 2012-09-06.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хунза&oldid=12296094“.