Шкрапари
Тази статия е за селото в Гърция. За окръга в Албания вижте Скрапар.
| Шкрапари Ασπρονέρι | |
| — село — | |
 Селската чешма и църквата | |
  Шкрапари  Шкрапари  Шкрапари | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Хрупища |
| Географска област | Костенария |
| Надм. височина | 730 m |
| Население | 14 души (2021 г.) |
| Шкрапари в Общомедия | |
Шкрàпари или Шкрàпар (срещат се и формите Скрапари и Скрапар, на гръцки: Ασπρονέρι, Аспронери, катаревуса: Ασπρονέριον, Аспронерион, до 1928 година Σκράπαρι, Скрапари[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 4 километра югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), на 730 m надморска височина в северното подножие на планината Одре (Одрия).[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Църквата в селото „Свети Илия“ е построена в 1836 година и е изписна от Аргир Михайлов.[3] В края на XIX век Шкрапари е населен с българи малък чифлик в Костурска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Шкрапари има 90 жители българи.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Шкрапар е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 6 къщи.[5] Същевременно Скрапар е показано като чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 9 къщи.[6]
В началото на XX век цялото население на Шкрапари е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Шкрепар (Chkrepar) има 50 българи екзархисти.[8]
През май 1905 година поп Яни от Нестиме, свещеник в Шкрапари, е убит от гръцки андарти в църквата на Шкрапари, защото казал, че българите са по-справедливи.[9]
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Шкрапари (Σκραπάρι) в 1910 година има 10 „българоговорещи гръцки семейства“.[10]
Според Георги Константинов Бистрицки Чифлик Шкрапар преди Балканската война има 8 български къщи,[11] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[12]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Шкрапаръ е обозначено като българско селище.[13]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Шкрапари има 3 къщи славяни християни и 3 къщи погърчени славяни и власи и гърци.[14] В 1928 година селото е прекръстено на Аспронери.
По време на Гражданската война селото пострадва силно и населението му се намалява наполовина. 26 деца от Шкрапари са изведени извън страната от комунистическите части като деца бежанци.[15]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 46[2] | 48[2] | 47[2] | 114[2] | 57[2] | 77[2] | 51[2] | 49[2] | 46[2] | 23 | 17 | 14 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Шкрапари
Георги Христов (1876 – 1964), български революционер, общественик, краевед
- Починали в Шкрапари
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Αλεξίου, Γεώργιος Τ. Ο ναός του προφήτη Ηλία (1836) στο Ασπρονέρι Άργους Ορεστικού. Ο άριστος αγιογράφος Αργύρης Μιχάλη από το χωριό Τσούκα Νεστορίου. περίπου (1790-1850). // Посетен на 10 януари 2015.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((el)) Ασπρονέρι Καστοριάς // Ασπρονέρι Καστοριάς. Посетен на 16 май 2016.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 49. (на македонска литературна норма)
- ↑ Γεώργιος, Αλεξίου Τ. Ο ναός του προφήτη Ηλία (1836) στο Ασπρονέρι Άργους Ορεστικού. Ο άριστος αγιογράφος Αργύρης Μιχάλη από το χωριό Τσούκα Νεστορίου. περίπου (1790-1850). // Посетен на 10 януари 2015.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 99. (на македонска литературна норма)
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 75. (на македонска литературна норма)
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
- ↑ а б Шкуртовъ, Кирякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (4 (114). Издание на Илинденската Организация, априлъ 1940. с. 11.
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 9.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 199.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Asproneri[неработеща препратка].
| |||||||||||||||||||||||||||||||||
