Ракетни крайцери тип „Тикондерога“
Тикондерога (на английски: Ticonderoga) са серия ракетни крайцери на ВМС на САЩ. Корабите от този тип са първите бойни кораби от ВМС на САЩ, носещи бойната информационно-управляваща система (БИУС) „Аеджис“. Главният кораб на серията е поръчан през 1978 г. като разрушител УРО (DDG-47), но на 1 януари 1980 г., още преди да е окончателно построен, е прекласифициран на крайцер с УРО (CG-47) поради съществено по-високите му бойни възможности. Като основа за разработката им са взети корпуса и механизмите на разрушител от типа „Спрюенс“.
Конструкция
[редактиране | редактиране на кода]Крайцерите от типа „Тикондерога“ имат характерен корпус с далеч изтеглен напред в носа полубак, на 85% от неговата дължина, клиперен нос и транцева кърма. Обводите на корпуса са проектирани с оглед намаляване на амплитудите на бордовото и киловото люлеене и съпротивлението на водата при движение на кораба. На основа опита от експлоатацията на типа „Спрюенс“ общата дължина на кораба за сметка на удължената носова част е увеличена с 1,1 м, на нея има специален фалшборд с дължина около 40 и височина около 1,4 м за намаляване на въздействията на вълните в щормово време върху носовите установки – 127-мм АУ и УВП (установка за вертикален пуск). Със същата цел крайцерите имат система за стабилизация на люлеенето и бордови килове.
Съгласно проекта крайцера продължително време трябва да поддържа скорост от 20 възела при 7 бално вълнение. Комините са разнесени по бордовете и дължината на кораба. За ходов мостик и в средната част на надстройката има решетчети мачти.
В конструкцията на кораба широко се използвани също и дълговечни материали (алуминиеви сплави, пластмаса, износоустойчиви покрития). Погребите за боеприпаси на корабите са защитени с 25-мм стоманени плочи. Най-важните части на надстройката са допълнително защитени с локални панели. Горната палуба има винилово покритие.
По сравнение с другите американски кораби на крайцерите от типа „Тикондерога“ е увеличена площта на жилищните помещения, които са поместени в средната част на корпуса и в надстройката. Койките са групирани в блокове по шест броя и са разделени с леки прегради. Конструкторите са предвидили и специални помещения за почивка и занимания.
Всеки крайцер от типа „Тикондерога“ е приспособен за действия в условията на използване на оръжия за масово унищожение. В корпуса и на надстройката липсват илюминатори. Всички вътрешни помещения са оборудвани със система за климатизация на въздуха.
На кораба са монтирани лентови транспортьори и елеватори за предаването на товари от горната палуба към по-долните и преместването им по отсеци. Един от транспортьорите подсигурява хоризонталното преместване на товарите по зялото протежение на кораба – от носа до кърмата. В носовата и кърмовата части са оборудвани два поста за прием на товари, доставяни чрез вертолети.
Модулната конструкция на оборудването дава възможност да се използва метода за агрегатен ремонт и бързо да се сменят неизправните блокове от личния състав на кораба и обслужващата го плавбаза.
Въоръжение
[редактиране | редактиране на кода]На първите пет кораба от типа „Тикондерога“ има обикновените двурелсови универсални установки за изстрелване на противокорабните ракети „Харпун“, зенитните „Стандарт“ и противолодъчните АСРОК. Започвайки от шестия кораб, те са заменени с установките за вертикален пуск (УВП) на ракети Mark 41 с клетки-контейнери. Използването на УВП позволява да се повиши живучестта на установките, да се увеличи боезапаса и номенклатурата на изстрелваните ракети, да се съкрати времето за реакция. Типовия боекомплект на УВП на крайцерите от типа „Тикондерога“ е 26 крилати ракети „Томахоук“, 16 ПЛУР ASROC или RUM-139 VL-Asroc и 80 ЗУР „Стандарт-2“ – всичко 122 ракети в два модула.
В периода 2000 – 2011 г. всички крайцери „Тикондерога“ са модернизирани за възможност да използват ракетите-прихващачи RIM-161 Standard Missile 3. Тези ракети позволяват с помощта на насочване от радара на „Аеджис“ да поразяват отвъдатмосферни цели на дистанция от 500 км и на височина до 160 км. На 21 февруари 2008 г. крайцера USS „Lake Erie“ с помощта на такава ракета провежда успешно прихващане на неуправляемия спътник USA-193 на дистанция от 275 км.
Корабите от типа „Тикондерога“
[редактиране | редактиране на кода]Всичко са построени 27 крайцера с УРО от типа „Тикондерога“.
В строй остават 22 крайцера. 11 от тях – номера от CG-63 до CG-73 – ще бъдат извадени в резерва през 2015 финансова година за икономия на средства[1][2].
Название | Номер | Корабостроителница | Порт на базиране | Поръчан | Заложен | Спуснат | В строй | Планове за отписване |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|
USS Ticonderoga (CG-47) | CG-47 | Ingalls | На стоянка във Филаделфия | 22.09.1978 | 21 януари 1980 | 25.04.1981 | 22 януари 1983 | 30.09.2004 |
USS Yorktown (CG-48) | CG-48 | Ingalls | На стоянка във Филаделфия | 28.04.1980 | 19.10.1981 | 17 януари 1983 | 04.07.1984 | 10.12.2004 |
USS Vincennes (CG-49) | CG-49 | Ingalls | Утилизиран | 28.08.1981 | 19.10.1982 | 14.04.1984 | 16.07.1985 | 29.06.2005 |
Valley Forge | CG-50 | Ingalls | Потопен на 2.11.2006 на изпитателния
полигон близо до Кауаи, Хавай |
28.08.1981 | 14.04.1983 | 23.06.1984 | 18 януари 1986 | 30.08.2004 |
Thomas S. Gates | CG-51 | Bath | На стоянка във Филаделфия | 20.05.1982 | 31.08.1984 | 14.12.1985 | 22.08.1987 | 15.12.2005 |
Bunker Hill | CG-52 | Ingalls | Сан Диего | 15 януари 1982 | 11 януари 1984 | 11.03.1985 | 20.09.1986 | 2019 (план)[2] |
Mobile Bay | CG-53 | Ingalls | Сан Диего | 15 януари 1982 | 06.06.1984 | 22.08.1985 | 21.02.1987 | 2020 (план)[2] |
Antietam | CG-54 | Ingalls | Сан Диего | 20.06.1983 | 15.11.1984 | 14.02.1986 | 06.06.1987 | 2021 (план)[2] |
Leyte Gulf | CG-55 | Ingalls | Норфолк | 20.06.1983 | 18.03.1985 | 20.06.1986 | 26.09.1987 | 2022 (план)[2] |
San Jacinto | CG-56 | Ingalls | Норфолк | 20.06.1983 | 24.07.1985 | 14.11.1986 | 23 януари 1988 | 2023 (план)[2] |
Lake Champlain | CG-57 | Ingalls | Сан Диего | 16.12.1983 | 03.03.1986 | 03.04.1987 | 01.06.1988 | 2024 (план)[2] |
Philippine Sea | CG-58 | Bath | Мейпорт | 27.12.1983 | 08.04.1986 | 12.07.1987 | 18.03.1989 | 2024 (план)[2] |
Princeton | CG-59 | Ingalls | Сан Диего | 16.12.1983 | 15.10.1986 | 02.10.1987 | 11.02.1989 | 2025 (план)[2] |
USS Normandy | CG-60 | Bath | Норфолк | 26.11.1984 | 07.04.1987 | 19.03.1988 | 09.12.1989 | 2025 (план)[2] |
USS Monterey (CG-61) | CG-61 | Bath | Норфолк | 26.11.1984 | 19.08.1987 | 23.10.1988 | 16.06.1990 | 2026 (план)[2] |
Chancellorsville | CG-62 | Ingalls | Сан Диего | 26.11.1984 | 24.06.1987 | 15.07.1988 | 14.11.1989 | 2026 (план)[2] |
Cowpens | CG-63 | Bath | Йокосука | 8 януари 1986 | 23.12.1987 | 11.03.1989 | 09.03.1991 | 2035 (план)[2] |
Gettysburg | CG-64 | Bath | Мейпорт | 8 януари 1986 | 17.08.1988 | 02.07.1989 | 22.06.1991 | 2036 (план)[2] |
Chosin | CG-65 | Ingalls | Пърл Харбър | 8 януари 1986 | 02.07.1988 | 01.09.1989 | 12 януари 1991 | 2038 (план)[2] |
Hué City | CG-66 | Ingalls | Мейпорт | 16.04.1987 | 20.02.1989 | 01.06.1990 | 14.09.1991 | 2040 (план)[2] |
Shiloh | CG-67 | Bath | Йокосука | 16.04.1987 | 01.08.1989 | 08.09.1990 | 24.04.1992 | 2039 (план)[2] |
USS Anzio (CG-68) | CG-68 | Ingalls | Норфолк | 16.04.1987 | 21.08.1989 | 02.11.1990 | 02.05.1992 | 2040 (план)[2] |
Vicksburg | CG-69 | Ingalls | Мейпорт | 25.02.1988 | 30.05.1990 | 07.09.1991 | 21.09.1992 | 2041(план)[2] |
Lake Erie | CG-70 | Bath | Пърл Харбър | 25.02.1988 | 06.03.1990 | 13.07.1991 | 24.07.1993 | 2043 (план)[2] |
Cape St. George | CG-71 | Ingalls | Сан Диего | 25.02.1988 | 19.11.1990 | 10 януари 1992 | 13.04.1993 | 2043 (план)[2] |
Vella Gulf | CG-72 | Ingalls | Норфолк | 25.02.1988 | 22.04.1991 | 13.06.1992 | 12.07.1993 | 2043 (план)[2] |
Port Royal | CG-73 | Ingalls | Пърл Харбър | 25.02.1988 | 18.10.1991 | 20.11.1992 | 09.07.1994 | 2045 (план)[2] |
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Антикитайский вал // Журнал „Национальная оборона“, № 3, 2014 – 03. Посетен на 2015-02-13.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч Navy’s New ‘Battle Force’ Tally to Include Hospital Ships and Small Patrol Craft // USNI News. United States Naval Institute, 2014-03-11. Посетен на 2015-02-13. (на английски)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. ISBN 978-155-75013-25.
- Baker, A. D., Friedman N. U. S. Cruisers: An Illustrated Design History. ISBN 0-87021-718-6.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- TICONDEROGA missile cruisers (1983 – 1994) ((en))
- CG(X) class cruisers ((en))
- U.S. Navy Fact File ((en))
- Federation of American Scientists Report: Ticonderoga-class guided missile cruisers ((en))
- Global Security Article ((en))
- В Общомедия има медийни файлове относно Ракетни крайцери тип „Тикондерога“
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ракетные крейсера типа „Тикондерога““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |