[go: nahoru, domu]
Направо към съдържанието

Сервия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сервия
Σέρβια
— град —
Църквата „Света Неделя“
Църквата „Света Неделя“
Сервия
40.1844° с. ш. 22.0023° и. д.
Сервия
Западна Македония
40.1844° с. ш. 22.0023° и. д.
Сервия
Гърция
40.1844° с. ш. 22.0023° и. д.
Сервия
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемСервия
Надм. височина430 m
Население3410 души (2001 г.)
ПокровителСвета Неделя[1]
Пощенски код505 00
Телефонен код2464
Сервия в Общомедия

Сѐрвия, известен и с турската форма на името Серфидже или Селфидже (на гръцки: Σέρβια; на турски: Serfice, Серфидже), е малък град в Република Гърция, център на дем Сервия в област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен на 430 m надморска височина,[2] в западното подножие на Шапка (Титарос) на десния бряг на Бистрица (Алиакмонас).[3]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Средновековие

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Сервийска крепост
Базиликата на оглашените

В 989 година при управлението на цар Самуил Сервия е присъединена към България, но в 1002 година император Василий II си връща крепостта, въпреки упоритата съпротива на коменданта ѝ Никулица.[4]

В началото на XI век Сервия става център на една от епархиите на Охридската архиепископия. През следващите векове, заедно с Берската епархия, епархията е предмет на спорове между Охридската и Цариградската църква и многократно преминава от едната към другата.[5]

Бившата епископска църква Базиликата на оглашените е от X,[6] църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ е от втората половина на XI век,[7] а „Свети Безсребреници“ е от XI – XII век.[8]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]
Най-старата запазена снимка на Сервия, правена от Спиридон Гопчевич между 1884 и 1886 година, публикувана в 1889 година. Това е главната улица на града, наречена по-късно „117 Етномартирес“ (117 народни мъченици) в чест на загиналите християни. Снимката е направена от мястото на настоящата къща на Вангелис Пападопулос (Лиаку). Вляво се вижда телеграфната служба, а в дъното големият конак на Серфидженския санджак с 38 стаи; днес там е построен Културният център на Сервия

В 1528 година Сервия има 1075 домакинства с 4838 жители.[9]

Гръцкият просвещенец Атанасиос Псалидас пише в своята „География“ (1818 - 1822):

„ Сервия, малък град, който се населява от турци и малко гърци.[10] “

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сервия (Servia) живеят 1200 гърци.[11]

„Населението въ Сервия е повечето турско, има 100 гръцки и 50 аромѫнски фамилии, дошли тукъ отъ Влахо-Ливадонъ и отъ изоставеното село Неохори. За забѣлезвание е тука, че и гърцитѣ говорятъ аромѫнски или поне го разбиратъ и то се обяснява съ туй, че като по-бѣдни, усланятъ се на аромѫнете.“[12]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Селфидже (Сервия) е град, център на Серфидженската каза и Серфидженския санджак с 665 къщи, от които 290 къщи гръцки, 305 къщи турски, 50 къщи албански мюсюлмански и 20 къщи помашки (гръцки мохамедански).[13]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Сервия (Σέρβια) живеят 1000 гърци елинофони, 250 гърци влахофони, от които нито един румънеещ се,[14] и 2000 турци.[15]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]
Сервийският мост (1975), в дъното Сервия

През октомври 1912 година, по време на Балканската война, гръцките войски нанасят поражение на османските сили в сражението при Сарандапоро, южно от Сервия. В града влизат гръцки част и след Междусъюзническата война в 1913 година Сервия остава в Гърция.

В 1922 година мюсюлманското население на Сервия се изселва и в градчето са заселени гърци бежанци. В 1928 година Сервия е смесено местно-бежанско селище с 290 бежански семейства и 1112 жители бежанци.[16]

Прекръстени с официален указ местности в дем Сервия на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Треблики[3] или Треплики[17] Τρεμπλίκι Амбелия Άμπέλια[18] местност на СЗ от Сервия[3]
Булсико Μπουλσίκο Просилиакон Προσηλιακόν[18]
Табак баир[3] Ταμπά Μπαΐρ Синорон Σύνορον[18] възвишение на ССЗ от Сервия по десния бряг на Бистрица (332,6 m)[3]
Янозлу[17] Γιανοζλοϋ Амудес Άμμοΰδες[18] местност на СЗ от Сервия по десния бряг на Бистрица[17]
Борандза[17] Μποράντζα Потамия Ποταμιά[18] местност на С от Сервия на десния бряг на Бистрица[17]
Махмут[3] Μαχμούτ Стратопедон Στρατόπεδον[18] извор на ССИ от Сервия[3]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 2918[2] 2907[2] 3250[2] 3236[2] 4241[2] 4132[2] 3834[2] 3369[2] 3019[2] 3437 2980 3410

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Сервийци

Сред известните жители на Сервия през средновековието е Теодора Петралифина, византийска аристократка от XIII век, канонизирана за светица от православната църква като Света Теодора Артенска. Григорий Кондарис е гръцки учен от XVII век, епископ на Сервия и Кожани. Дионисий Папаянусис е духовник от XVIII-XIX век, епископ на Буда. Сервия е родното място на гръцки революционер от XIX век Зисис Сотириу и на турския генерал от XX век Наджи Тъназ.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Μαλούτας, Μηνάς Εμμ., „Τα Σέρβια, ιστορική και λαογραφική επισκόπησις“, Θεσσαλονίκη 1956.
  • Τσαρμανίδης, Α.Γ., „Συμβολή στην ιστορία της επαρχίας Σερβίων, κατά την περίοδο 1350 – 1912. Τόμος Α', 1350 – 1880“, Μορφωτικός Όμιλος Σερβίων „Τα Κάστρα“, Σέρβια 1995.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 5 януари 2018.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 326. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ а б в г д е ж По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  4. ↑ Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852 – 1018), София, 1927, стр. 681
  5. ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 163 – 187, 189 – 194, 339 – 340.
  6. ↑ Τσιλιπάκου, Αγαθονίκη. Βασιλική των Κατηχουμένων Σερβίων // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 18 май 2014 г.
  7. ↑ Τσιλιπάκου, Αγαθονίκη. Ναός Αγίων Θεοδώρων Σερβίων // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 17 май 2014 г.
  8. ↑ Τσιλιπάκου, Αγαθονίκη. Ναός Αγίων Αναργύρων Σερβίων // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 18 май 2014 г.
  9. ↑ Τσότσος, Γεώργιος. Πληθυσμιακές μεταβολές στους οικισμούς της περιοχής Κοζάνης-Σερβίων από το 1528 στο 1913 // Καρανάσιος, Χ. κ.ά. Η Κοζάνη και η περιοχή της από τους Βυζαντινούς στους Νεότερους Χρόνους. Πρακτικά Γ΄ Συνεδρίου Τοπικής Ιστορίας. Κοζάνη, 7-9 Δεκεμβρίου 2018. Κοζάνη, Εταιρεία Δυτικομακεδονικών Μελετών, 2019. σ. 95. (на гръцки)
  10. ↑ Данова, Надя. България и българите в гръцката книжнина : XVII – средата на XIX век. София, Парадигма, 2016. ISBN 978-954-326-270-0. с. 238.
  11. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)
  12. ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 202.
  13. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 59. (на македонска литературна норма)
  14. ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 510. (на гръцки)
  15. ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 513. (на гръцки)
  16. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  17. ↑ а б в г д Kozáni GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  18. ↑ а б в г д е Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1052. (на гръцки)
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сервия&oldid=12338721“.